Определение № 645 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1656/2011 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба от адв. А. Д. процесуален представител на ищеца Д. Й. М. от [населено място] против въззивно решение №224/21.7.2011 г. по гр.д.№271/2011 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.к., първи състав. Ищецът обжалва въззивното решение в частта, с която потвърдено решение №61/16.3.2011 г. по гр.д.№474/2010 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, г.о., в частта с която е отхвърлена претенцията му против П на Р. Б., Р. с. – П. и О. с. – П., на основание чл.2, ал.1, т.т.2 и 3 ЗОДОВ, за неимуществени вреди за разликата от 3000 лева до 100000 лева. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК относно размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД, предвид предходни осъждания и наказания за нарушения на материалноправни норми. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответниците по касация - П. на Р. Б., Р. с. – П. и О. с. – П., не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението към касационната жалба намира, че не са налице основания по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, както и за развитие на правото. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Обжалваното решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и т.11 от посоченото ППВС, като са съобразени всички факти и обстоятелства, обусловили понесените от пострадалия неимуществени вреди. Поради това не е налице решение, постановено в противоречие със съдебната практика, нито пък е налице въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства, и е съобразено със законови разпоредби. По естеството си с изложението на ответника, се цели допускане на въззивното решение в обжалваната част относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различно, поради което е въпрос на обоснованост на обжалвания съдебен акт и представлява основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3, предложение последно ГПК. Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,