Определение № 80 от 23.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 29/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх.Nо 36975/21.11.2011 година на С. И. К. от [населено място] чрез адв. А. к.- АК В. срещу Решение Nо 1145 от 11.10. 2011 година по гр.възз.д. Nо 1387/2011 година на ОС- Варна. С посоченото решение, окръжният съд е потвърдил решение Но 1642/18.04.2011 година по гр.д. Nо 9920 / 2008 на РС-Варна, В ЧАСТТА, с която по отношение на С. К. е прието за установено, че ищцата М. Д. А.-Д. е собственик на 1/12 идеална част от дворно място с идентификатор * по КК на [населено място], цялото от 288 кв.м., заедно с построената жилищна сграда, трайни насаждения и подобрения и същият е осъден да я предаде на основание чл. 108 ЗС. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК с довод, че с обжалваното решение съдът е възприел становище, че предварителния договор за продажба на недвижим имот не е “правно основание” за владение, което изключва възможността да се уважи ревандикационен иск,, обратно на становището по същия въпрос по Решение Nо 2452/15.10.1960 година на ВС. Като отчита, че по новата съдебна практика на съдилищата възприема становището на въззивния съд, че правното основание на владението следва да е такова, че да направи владелеца собственик, което становище е ограничително, поради което за уеднаквяване на съдебната практика и развитие на правото се налага произнасяне от ВКС. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация М. Д.,с който се подържа, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване поради липсата на точно формулиран правен въпрос, а ако се приеме, че въпросът касае дали владението получено на основание предварителен договор е правно основание по см. на закона, то следва да се имат предвид факта, че съдът е обсъдил невъзможността този договор да се обяви за оконачателен. Претендират се разноски. Състав на ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, но е процесуално недопустима на основание чл. 280 ал. 2 ГПК поради цена на заявения иск под 5000 лв.. По делото на – л. 11 производство районен съд е представено Удостоверение Nо [ЕГН]/ 21.11.2008 година на [община] р-н О., от което се установява, че данъчната оценка на процесния недвижим имот е от 38 052 лв. .Като прецени, че искът за собственост е заявен за 1/12 идеална част от този имот, при установените данни е видно, че цената на иска, изчислена въз основа на представената данъчна оценка е за сумата 3171 лв., определена на основание чл. 68 и 69 ал. 1 т 2 ГПК. При посочените данни и законови разпоредби, обосноваващи извод за цена на заявения ревандикационен иск под минимално определения в чл.280 ал.2 ГПК размер от 5000 лв., касационната жалба се явява недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира, че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия