Определение № 3365 от 06.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 732/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Пловдив срещу решение № 1498 от 29.11.2022 г. по в.гр.д.№ 1860 от 2022 г. на Пловдивския окръжен съд, X състав, с което е отменено решение № 260694 от 02.10.2020 г. по гр.д.№ 12005 от 2019 г. на Пловдивския районен съд, X. граждански състав и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от [община] срещу „КТ И.“ ЕАД отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за следния имот: поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от 195 кв.м., находящ се в [населено място], [улица].

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да се съобрази с разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест и може ли да приеме за недоказани факти, за които първоинстанционният съд не е указал да се нуждаят от доказване ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 72 от 08.04.2016 г. по гр.д.№ 5357 от 2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 129 от 29.06.2015 г. по гр.д.№ 7040 от 2014 г. на ВКС, ГК, III г.о.

2. Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на страните по посочване на относими доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 74 от 26.07.2017 г. по т.д.№ 1047 от 2016 г. на ВКС, ТК, I т.о. и Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

3. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на съдебното решение да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, както и въведените от страните доводи и възражения ? По този въпрос се сочи противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 63 от 28.06.2019 г. по гр.д.№ 2296 от 2018 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 99 от 06.08.2019 г. по гр.д.№ 2331 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр.д.№ 896 от 2018 г. на ВКС, ГК, III г.о.

4. Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 382 от 21.01.2016 г. по гр.д.№ 2056 от 2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

В писмен отговор от 03.02.2023 г. пълномощникът на ответника по касационната жалба „КТ И.“ ЕАД оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд да не бъде допускано и на дружеството да бъдат присъдени разноски за делото пред ВКС.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК /касаторът е получил препис от въззивното решение на 30.11.2022 г., а касационната жалба е подадена на 21.12.2022 г./ и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск за собственост, въззивният съд се е съобразил със задължителните указания на ВКС при първото касационно разглеждане на делото /в решение № 51 от 08.07.2022 г. по гр.д.№ 2767 от 2021 г. на ВКС, ГК, второ г.о/, че в конкретния случай, доказването на принадлежността на спорното право в полза на ищеца [община] е въпрос на материалноправна, а не на процесуална легитимация. Поради това съдът трябва да прецени дали са доказани фактите, пораждащи правото на собственост в полза на ищеца, което би изключило правото на ответника, като в случай, че тези факти не бъдат установени, искът следва да се отхвърли, без да се изследват правата на ответника.

В изпълнение на тези указания съдът е приел, че ищецът не е доказал да е собственик на имота на основание пар.7, ал.1, т.3 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като тази разпоредба касае само незастроени имоти, а самият ищец в исковата си молба е твърдял, че към момента на приемането на тази разпоредба от закона процесният имот е бил застроен с двуетажна сграда /намиращата се в имота сграда е била премахната едва след 2002 г., в изпълнение на заповед на Кмета на район „Централен“- П. № РД-02-51 от 08.02.2002 г./.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение налице е посоченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по третия поставен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на съдебното решение да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, както и въведените от страните доводи и възражения ? В противоречие с приетото в посочената практика на ВКС по този въпрос в решението си въззивният съд не е обсъдил всички относими към спора доводи и възражения на страните. По-конкретно не е обсъден доводът на [община], че общината е станала собственик на процесния имот като правоприемник на държавата по силата на закона, което с оглед твърденията на ищеца в исковата молба включва не само посочения пар.7, ал.1, т.3 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация, но и пар.42 от ПЗР на ЗИД на Закона за общинската собственост /ДВ бр.96 от 1999 г., изм.бр.36 от 2006 г., в сила 01.07.2006 г./.

По изложените съображения, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение