Определение № 330 от 10.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 289/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. М. К. срещу определение № 50324 от 22. 12. 2022 г., постановено от Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение по т.д. № 2667 по описа на съда за 2021 г., с което оставена без разглеждане касационната жалба на частния жалбоподател срещу въззивно решение № 264723/13. 07. 2021 г. по гр.д. № 7570 по описа на Софийски градски съд за 2020 г. и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е необосновано и незаконосъобразно, и се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба не взема становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и оплакванията в частната жалба, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството по делото е образувано и водено по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът – частен жалбоподател К. дължи на В. А. Ч. сумата 14000 лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден на 06. 03. 2018 г., за която сума по ч.гр.д. № 45630/2018 г. на СРС, 157-ми състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ. С обжалваното по касационен ред въззивно решение е потвърдено постановеното по делото първоинстанционно решение, с което така предявеният иск е уважен, със законните последици. За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, съставът на Върховния касационен съд е приел, че делото е търговско, цената на иска е под законоустановеният в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, минимален размер на цената на иска, обуславящ достъп до касационно обжалване на въззивни решения по търговски дела, поради което и е оставил касационната жалба на ответника без разглеждане, и е прекратил производството по делото. Обжалваното определение е правилно. Страните по делото са физически лица, но заявеното за съдебна защита спорно субективно гражданско право /притезание/ на ищеца, произтича от запис на заповед, който съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 8 от Търговския закон, е абсолютна търговска сделка. Делата, като процесното, с предмет притезания, произтичащи от абсолютни търговски сделки, са търговски, с изключение на случаите, в които са образувани по искове на и срещу потребители – срв. чл. 113 ГПК в актуалната му редакция, както и Тълкувателно решение № 3 от 23. 02. 2022 г. по тълк.д. № 3/2019 г., ОСГТК на ВКС. В случая няма данни, не се и твърди и/или установява по делото, някоя от страните по него да има качеството на потребител, поради което и доколкото липсват установените в посочената законова норма и в задължителната за съдилищата практика на касационната инстанция, предпоставки същото да се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес, както и прагът за достъп до касационно обжалване на постановеното по него въззивно решение да е като по гражданските дела, то и по отношение на наличието или липсата на условията за допустимост на постановеното по делото въззивно решение, на общо основание се прилагат правилата за търговските дела. Доколкото цената на иска в случая е под законоустановения минимум за достъп до касация по търговски дела, то и постановеното по делото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, а постановеното в същия смисъл обжалвано определение е правилно. Неоснователно е оплакването в частната жалба за неприложимост към конкретния казус на цитираното Тълкувателно решение № 3 от 23. 02. 2022 г. по тълк.д. № 3/2019 г., ОСГТК на ВКС – същото съдържа общи правила за определянето на делата като търговски в отлика от гражданските и при липса на нарочна законова уредба, поставяща делата в едната или другата категория, същите правила служат за ориентир и ръководство на съдилищата при провеждане на тази разлика между тях. Не могат да бъдат споделени изложените и в определение № 193/25. 05. 2021 г. по ч.гр.д. № 1780/2021 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., на което се позовава жалбоподателят, съображения на постановилия го касационен състав, в противният на приетото в настоящото и в обжалваното определение, смисъл. Същите се основават в крайна сметка на решаващия извод на съда, че в случаите, като процесния, в които източникът на спорните по делото правоотношения е абстрактна търговска сделка, то делото е търговско по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, но за достъпа до касационно обжалване на въззивното решение по такова дело се прилага ниският праг от 5000 лв. Такъв извод, според настоящия състав не съответства на ясната законова разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 20000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. При отсъствието на изчерпателно изброените в края на цитираната законова разпоредба изключения, при нарочното приемане, че делото е търговско и при ясният текст на закона, и произтичащия от него смисъл /срв. чл. 46, ал. 1 от ЗНА/, според настоящия състав не е налице каквото и да било основание в същото време да се приеме, че за достъпа до касационно обжалване на въззивното решение по такова дело, макар и и да е търговско, но се прилага ниският праг от 5000 лв. а не този по търговски дела от 20000 лв. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия