Определение № 949 от 28.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 170/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] срещу решение № 734 от 11.10.2010 год.,, постановено по гр.д. № 338/2010 год. на САС, ГК, 1-ви състав, с което след като е отменено решението на СГС в частта за отхвърляне на иска за разликата над 15 000 лв. до 25 000 лв. е постановено ново решение, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. Й. Л. от [населено място] още 10 000 лв. над присъденото със същото решение обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл. 2,т.1 и чл.2,т.2, предл. 1- во ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2007год, както и разноски за въззивната инстанция в размер на 805 лв. Оставено е в сила решението в частта, в която предявеният иск е уважен в размер на 15000 лв. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Касаторът застъпва становище, че размерът на претърпените неимуществени вреди е необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действително претърпените от вреди. Иска се решението да бъде отменено частично като размера на определеното обезщетение за претърпени от ищцата М. Л. неимуществени вреди бъде съобразен с действителни претърпените такива и принципа на справедливост по чл. 52ЗЗД. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Ответницата по касация М. Й. Л. от [населено място] оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Налице са и допълнителните изисквания на закона за допустимост на касационното обжалване по формулирания от касатора правен въпрос относно начина за определяне на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. По този въпрос въвзивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т. ІІ ППВС № 4/23.12.1968 год., както и в редица решения постановени при условията на чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер / Р. № 337/ 22.06.2010 по гр.д. № 1381/2009 на ІV г.о. на ВКС, Р от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2009 год.ІІІ г.о на ВКС, Р № №532/ 24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 год. на ВКС, ІІІ г.о., Р №149/02.05.2011 год. по гр.д. №574/2010 год./ С оглед на това, касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Не е налице визираното в изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, доколкото представените по делото решения са постановени при различна фактическа обстановка. Поради това определянето на различни размери на присъденото обезщетение не обосновава противоречива съдебна практика. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.