Определение № 27 от 29.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2899/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. М. Д. против решение № 195/23.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 451/2019 г. от състав на Окръжен съд – София. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗЗД е основателен и е унищожил упълномощаването на П. Д. от Д. Д. и е прогласил за нищожна сделка – доброволна делба, извършена с цитираното пълномощно, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД – поради липса на съгласие. Съдът е приел, че от данните по делото може да се достигне до категоричния извод,че към момента на полагане на пръстовия отпечатък-21.10.2014г.- Д. М. не е могъл да прецени разумно същността на сделката и правните ѝ последици,поради когнитивен и емоционално-волеви дефицит. В тази насока съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства – свидетелски показания и експертизи. Въз основа на това, съдът е приел, че искът с правно основание чл.26, ал.2,предл.второ вр.чл.36,ал.1,предл.второ ЗЗД .-липса на съгласие относно договора за доброволна делба- следва да бъде уважен, както и че следва да бъде унищожено атакуваното пълномощно поради недееспособност на упълномощителя. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Сочи се правен въпрос, допустимо ли е въззивен съд да отмени първоинстанционно решение и да постанови друго, в противен смисъл, без да установи различна фактическа обстановка от тази, възприета от първоинстанционния съд. Не е налице соченото касационно основание, доколкото разпоредбите на ГПК – чл.271 ГПК и сл. предвиждат при въззивното разглеждане на спора и при неправилно съдебно решение, съдът да постанови ново, като направи собствени правни изводи и да достигне до различен от този на първоинстанционния съд правни изводи и изводи относно изхода на спора по същество. Тези разпоредби на процесуалния закон са ясни и не се нуждаят от тълкуването, които се цели с така формулирания правен въпрос. Съдът не е обосновал своето решение единствено на показанията на свидетеля Н., която е майка на ищеца по делото, а е ценил нейните показания съобразно трайната и единна практика на ВКС – с оглед всички останали събрани по делото доказателства, поради което така поставения правен въпрос не е разрешен с практиката на ВКС по поставения правен въпрос, като самото наличие на подобна съдебна практика и съобразяването й от страна на въззивния съд води до липсата на соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Следва да се отбележи, че обосновката на правните въпроси относно допустимостта на касационното обжалване представлява по същество оплакване за необоснованост на съдебното решение, като въз основана фактите по спора се правят правни изводи, различни от тези на въззивния съд. Необосноваността, т.е. проверката на фактите по спора и възприетата от съда фактическа обстановка не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК, а при разглеждане на касационната жалба по същество, тъй като необосноваността е касационно основание по чл.281 ГПК, а не по чл.280 ГПК. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1500 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС