Определение № 127 от 11.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на З. П. Т. срещу определение № 46/14.01.2022 г. по в. ч. гр. д. № 798/2021 г. на Русенския окръжен съд за потвърждаване на определение № 3244/02.11.2021 г. по гр. д. № 6439/2021 г. на Плевенския районен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по подадената от касатора искова молба и същата е върната. Касаторът е изложил оплаквания за неправилност на обжалвания акт и моли той да бъде отменен, а делото да се изпрати по подсъдност на Никополския районен съд, пред който да направи отказ от наследството на баща си П. Т. Б.. Оспорва дадената от въззивния съд квалификация на искането му, като твърди, че след като общината търси от него данъци, то тя е приела, че той е собственик на имота, а това би следвало да означава, че общинската администрация разполага с доказателства, че е приел наследството. Оспорва и извода на окръжния съд, че е предявен иск за установяване на факта, че не притежава качеството наследник, тъй като никога не е твърдял, че не е наследник на починалите си родители, а само че не е приел полагащата му се като наследник 1/5 ид. ч. Поддържа, че правилната квалификация на предявените от него искове е чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 51 ЗН. В допълнително представеното в изпълнение на указания на съда изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се позовава на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК. Частната касационна жалба е подадена от страна по делото с правен интерес от обжалването, срещу въззивен съдебен акт, преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и подлежащ на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал. 3, т.т. 1- 3 ГПК. Относно наличието на основания по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на З. П. Т. срещу [община] и Административен съд - Плевен, в която ищецът твърди, че въпреки че не е собственик на 1/5 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], област П., [община] е изготвила акт за установяване на задължения по реда на ДОПК от неплатени данъци и такса битови отпадъци за имота. Ищецът обжалвал акта на данъчната администрация, но Административният съд - П. явно незаконосъобразно и в противоречие с доказателствата по делото, го задължил да заплати данъка и таксата, приемайки, че е наследник и собственик, въпреки че по административното дело липсвали каквито и да е доказателства, сочещи на мълчаливо или изрично приемане на наследството. В изпълнение на указания на Плевенския районен съд да формулира точен и ясен петитум, който да съответства на изложените фактически обстоятелства, както и да отстрани други нередовности на исковата молба, ищецът е подал молба, в която е посочил, че иска съдът да задължи [община] да представи доказателства, че е приел наследството на 1/5 ид. ч. и на какво основание, както и да се приеме, че не е извършил никакви действия - нито явни, нито мълчаливи, по приемане на наследството и че не притежава качеството собственик на съответната идеална част; че предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 и 4 ГПК за установяване несъществуването на приета собственост на недвижим имот в [населено място]. За да потвърди определението на Плевенския районен съд за прекратяване на производството като недопустимо, Русенският окръжен съд е приел, че първото искане на ищеца касае събирането на доказателства за установяване на търсената искова защита и не представлява петитум на самостоятелен иск; второто искане има за предмет установяване на факта, че ищецът не притежава качеството наследник, защото не е приел изрично или мълчаливо наследството на своите наследодатели, съответно - и правото на собственост върху процесния имот, и че същото е недопустимо съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК, според която разпоредба установяването на факти с правно значение, с изключение на истинността или неистинността на документ, се допуска само в предвидените в закон случаи. Липсва нормативно регламентирано основание за установяване по исков ред на приемането или неприемането на едно наследство. Касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и приетото по тълкуването му ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009. на ОСГТК на ВКС се допуска при кумулативната даденост на две предпоставки: обща - поставен от касатора правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който е обусловил решаващия му извод, и допълнителна – наличие на поне една от посочените в чл. 280, ал. 1, т.т. 1 - 3 ГПК предпоставки. Съгласно приетото в т. 1 на тълкувателния акт обуславящият изхода на делото правен въпрос /въпроси/ следва да се формулира от касатора в изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, като заради принципа на диспозитивното начало не е в правомощията на ВКС сам да извежда въпроса, разрешен от въззивния съд, който стои в основата на решаващия правен извод, отразен в диспозитива на съдебния акт - касационната инстанция може само да го уточни и конкретизира. В случая в представеното от касатора изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване нито е формулиран правен въпрос, който страната счита, че е обуславящ изводите на въззивния съд, нито е обосновано приложението на специалните основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК. Позоваването на тези основания е изцяло бланкетно, като са посочени само законовите разпоредби, а ТР № 5/14.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС е неотносимо към разглеждания случай. Същевременно касаторът е изложил фактически твърдения и правни доводи относно спора си с [община] за заплащането на данък за недвижимия имот и такса битови отпадъци, както и с Административния съд - П. относно това е ли собственик на 1/5 ид. ч. от имота, както и по твърдяната неправилност на обжалваното определение. При това изложение не са налице и двата вида предпоставки за допускане на касационното обжалване, макар липсата само на едната от тях да е достатъчна да се откаже достъп до касационна проверка на обжалвания въззивен акт. Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, за които ВКС следи служебно. Не е налице вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо, нито същото е очевидно неправилно. В обобщение - не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.