Определение № 4276 от 24.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4008/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 13977/30.09.2022 г., подадена от Синдикалната организация на Синдиката на българските медицински специалисти при „УМБАЛ - Бургас“ АД, представлявана от председателя М. Т. Н., чрез пълномощника адв. Н. Ч., против определение № 1782/29.07.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1076/2022 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което потвърдено определение № 2893/27.05.2022 г. по гр. д. № 851/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е прекратено производството по делото, поради липса на активна процесуална легитимация на жалбоподателя да предяви иск по чл. 60 КТ за недействителност на колективен трудов договор, по който не е страна. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по иска. Жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни по жалбата „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД, Синдикалната организация на Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ при „УМБАЛ - Бургас“ АД и Синдикалната организация на КТ „Подкрепа“ при „УМБАЛ - Бургас“ АД, чрез процесуалния представител адв. Мима И., в който поддържат, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна и атакуваното определение е правилно и законосъобразно. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, от легитимирана страна с правен интерес да го атакува и е процесуално допустима. Производството е образувано по образувано по исковата молба от М. Т. Н., лично и като председател на Синдикалната организация на Синдиката на българските медицински специалисти при „УМБАЛ - Бургас“ АД, с искане да бъде обявен за недействителен поради противоречие със закона, респективно заобикаляне на закона, като сключен не в предписаната от закона форма и като неподписан от представляващия ищеца Синдикалната организация на Синдиката на българските медицински специалисти при „УМБАЛ - Бургас“ АД, колективен трудов договор, сключен между „УМБАЛ - Бургас“ АД, Федерация на Синдикатите в здравеопазването към КНСБ - синдикална организация при „УМБАЛ - Бургас“ АД и Синдикалната организация на КТ „Подкрепа“ при „УМБАЛ - Бургас“ АД. Производството по делото е прекратено от сезирания първоинстанционен съд, поради установена липса на активна процесуална легитимация за ищците, да предявят исковата претенция по чл. 60 КТ за недействителност на колективния трудов договор, тъй като първият ищецсиндикалната органицзация не е страна по атакувания колективен трудов договор, а спрямо вторият ищецфизическо лице процесният договор не се прилага. С обжалваното определение на Окръжен съд - Бургас е прието, че производството по предявения иск по чл. 60 КТ правилно е прекратено. Посочено е, че в случая синдикалната организация - частен жалбоподател е участвала в преговорите, но сама посочва в исковата молба, че не е подписала постигнатия колективен трудов договор между останалите две синдикални организации /КНСБ и КТ „Подкрепа“/ и работодателя, поради което и съобразно правилото на чл. 60 КТ няма право да предяви иск за на недействителност на колективния трудов договор, сключен между трети страни. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо. Настоящият съдебен състав не намира обжалваното определение да е очевидно неправилно. Не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че обжалваното определение е очевидно неправилно. Становището на жалбоподателя за очевидна неправилност на въззивното определение е несъстоятелно и е налице отъждествяване на неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК с очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е формулирал следните въпроси: 1. „При нарушаване на съответните императивни норми залегнали в ГПК относно призоваване и уведомяване, при неуведомяване на една от страните в процеса за постановен съдебен акт или при нейно уведомяване но при липса на жалба от нейна страна длъжен ли е Съдът да разгледа подадената от друга страна в процеса частна жалба или следва да върне делото за администриране, както и следва ли да отмени постановеното Определение, както и ако страните са редовно уведомени за постановен съдебен акт, но една от тях не е подала жалба, а Съдът се произнася в мотивите на постановения акт по неподадена жалба подлежи ли на отмяна този съдебен акт на това основание?“; 2. „Допустимо ли е с Определение Съдът да прекрати съдебното производство без да е дадена възможност на страните в процеса да докажат правото си, без да има доклад и указания до тях от съдия-докладчика по делото?“; 3. „Дали Съдът следва да разгледа предявен иск по чл. 60 от КТ за обявяване недействителност на целия КТД поради умишлено заличаване на една от страните в договарянето на общия проект на КТД или следва да прекрати делото без да има състезателен съдебен процес само въз основа на направено възражение по делото от ответната страна, без да е даден ход на делото по заведен иск по чл. 60 КТ или може да прекрати делото без разглеждане на спора по негово вътрешно убеждение?“; 4. „Как съда приема, че един иск е допустим или недопустим и следва ли Съда да изложи надлежни мотиви относно възприемането, оценката и кредитирането на представени по делото писмени доказателства?“; 5. „Длъжен ли е въззивният Съд да се произнесе по въпроса за процесуални нарушения допуснати от предишната съдебна инстанция и когато има основателни съмнения в безпристрастността на първоинстанционния Съд да отмени първоинстанционния съдебен акт и следва ли на страните да бъде осигурено правото на справедлив процес (справка – доводите залегнали в частната въззивна и касационна жалба?“; 6. „Законосъобразно ли е несъобразяването на Съда с представени по делото писмени доказателства, факти и обстоятелства и може ли на това основание да се прекратява съдебното производство или това следва да стане в състезателен открит съдебен процес?“; 7. „Представлява ли нарушение на закона и по-конкретно правото на защита на страната изключването служебно от предмета на делото на предявени при условията на евентуалност искове, конкретно установителни искове за наличието на заобикаляне на закона, документна измама и привидност на вписания в Инспекция по труда КТД и води ли това до нищожност /унищожаемост/ или недействителност поради противоречие с добрите нрави и материалноправния закон?“; 8. „Налице ли е нарушение на закона при изключване от предмета на делото от Съда на състава „измама“ в гражданско правният смисъл при реализация на целен от ответниците резултат, заявен от ищеца в исковата молба и подадените частни жалби?“; 9. „Представлява ли и покрива ли се състава „измама” в гражданско правния смисъл реализирането на сделка чрез умишлено заличаване от титулна и последна страница на атакувания КТД от останалите страни в процеса на принципа „няма човек, няма проблем”?“; 10. „Налице ли е пряка дискриминация по признак „членуване в синдикална организация” в случая СО за подписване на СБМС и елиминиране на тази организация като активен участник в преговорите за подписване на КТД, чрез нейното заличаване от останалите страни в тези преговори, елиминирали я от съставения и подписан до този момент Общ проект на КТД и води ли това тяхно действие до недействителност на подписан без една от участващите страни КТД?“; 11. „При разногласие между страните по отделни клаузи на КТД или по целия КТД, независимо от подписан Общ проект кой следва да разреши спора помежду им – участниците в преговорите или Общото събрание на работниците и служителите при работодателя?“ и 12. „Следва ли Съда при свършване на командировка на съдия-докладчика по делото да приложи принципа на случайно разпределение на делата или делото следва да се поеме без разпределение от новоназначения командирован съдия, както е в случая и нарушен ли е от Съда принципа за безпристрастност на новия съдия-докладчик по делото при липсата и неприлагане на признака „случайно разпределение на дела”? До какви правни последици довежда неприлагането на този признак от Съда?“. Сочи, че въпросите са решени е противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както и, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по повдигнатите от жалбоподателя въпроси. Въпросите са неотносими към предмета на спора и по тях не се съдържа произнасяне на въззивния съд. Единствено относим към въпросите, разрешени по делото е въпросът за наличието на процесуална легитимация за предявяване на иск по чл. 60 КТ за недействителност на колективен трудов договор от синдикална организация, която е участвала в преговорите, но не е страна по сключения договор, но въпрос в този смисъл не е поставен от жалбоподателя. При липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване по въпросите не следва да се обсъждат поддържаните специални основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че жалбоподателят не е обосновал наличието на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се позовава. Съгласно приетото в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Жалбоподателят само е посочил разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е обосновал разрешен с въззивното определение правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Предвид изложеното касационно обжалване на определението не следва да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение