Определение № 60350 от 11.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2078/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Д. Н. Л., чрез пълномощника си адв. М. Я., е обжалвала въззивното решение на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, № 1 от 28.01.2021 г. по в. гр. д. № 345/2020 г., с което е потвърдено решение на Добричкия районен съд, гражданска колегия, № 88 от 14.04.2020 г. по гр. д. № 566/2018 г., с което е признато по отношение на касаторката, че Н. С. Н. е собственик по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ..., т. ...., рег. № ............., д. № .......от 23.12.2015 г. на нотариус с рег. № ......на НК, на поземлен имот в [населено място], местност „К.“, с идентификатор № ..........по КККР на [населено място], с площ от 3181 кв.м., и на построената в него масивна двуетажна сграда - ресторант „Д.“, с идентификатор № .........по КККР на [населено място], с Р. от 885 кв.м., и Л. е осъдена да предаде владението върху имота на ищеца. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на обжалваното решение, основаващи се на становището на касаторката за допуснати от съда нарушения във връзка с обсъждането на доказателствата по делото, и в частност – на свидетелските показания. Твърди се още, че е нарушено изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за обсъждане на доводите на страните в производството. Оспорва се изводът на съда за действителност на договора за продажба, като в тази връзка се сочи, че същият е нищожен поради симулация, поради липса на воля и съгласие за пораждане на правните му последици и поради противоречие със закона и с добрите нрави; че е унищожаем поради наличието на измама; че не е породил действие като сключен под отлагателно условие. Освен това се твърди, че договорът е нищожен поради неизпълнение от страна на нотариуса на задължението му да прочете съдържанието на акта на участващите в производството лица, което обстоятелство било престъпно по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което били налице предпоставки за спиране на производството по делото, които въззивният съд игнорирал. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се прави искане за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК. В срока за отговор по чл. 287 ГПК Н. Н., чрез адв. А. Х., възразява срещу допускането на касационно обжалване и поддържа становище за неоснователност на жалбата по същество. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. По основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Ищецът Н. Н. основава исковата си претенция на сключен с „Д. 62“ Е., представлявано тогава от ответницата, договор за покупко-продажба на процесните имоти. Ответницата е възразила, че договорът за продажба е привиден поради липсата на реално договоряне за цената и плащане на такава, липса и у двете страни на воля за настъпването на последиците на договора, договаряне за формалното легитимиране на ищеца като собственик пред трети лица - евентуални купувачи, липса на желание у ищеца да владее имота и владение и ползване от ответницата и понастоящем. За да стигне до извод за основателност на исковете по чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел за установено, че ответницата владее процесните имоти, както и че по силата на договор от 15.12.2015 г., сключен с нот. акт № ......, т. ..., рег. №........, д. №......от 15.12.2015г. на нотариус с рег. № .......на НК, ЕТ „В. Н. Л.“ и съпругата му – ответницата Д. Л., продали на „Д. 62“ Е., представлявано от Д. Л. процесните имоти. На 23.12.2015 г. „Д. 62“ Е., представлявано от Л., продало на ищеца имотите, като сделката била обективирана в нотариален акт № ......, т. ........, рег. № ......., д. № .........от 23.12.2015 г. на нотариус с рег. № ..........на НК. Предвид това, че ответницата, позоваваща се на симулативност на сделката, е действала в качеството на представляващ дружеството – продавач, съдът е приел, че тя е трето лице по смисъла на чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е допустимо да установява симулацията с гласни доказателства и при липсата на „начало на писмено доказателство“. Основавайки се на показанията на разпитаните по делото свидетели – приятели на ответницата, въззивният съд е приел за установено, че Д. Л., действаща като управител на дружеството – продавач, е имала намерение да продаде имотите, водила е преговори с трето за процеса лице, което обещало да намери купувач за тях при по-висока цена, обсъждали са и уговорили цена от 500 000 евро, начин и време на заплащането ѝ, както и че при изповядване на сделката ответницата е изразила от името на дружеството воля за прехвърляне на собствеността на ищеца Н. Н. чрез договора за продажба. Прието е за установено, че в рамките на минути купувачът е направил пет последователни превода от по 25 000 лв. и един от 5 000 лв. по сметка на дружеството - продавач, а ответницата е изтегляла последователно от сметката превежданите суми, като внасяната сума от 25 000 лв. е била изтегляна от нея, предавана на купувача и отново внасяна до достигане на цената по договора за продажба. Въззивният съд е приел, че евентуалната симулативност на вписаната в договора продажна цена и на изявлението на ответницата, в качеството ѝ на представител на дружеството – продавач, че цената е получена напълно от дружеството по банков път преди сделката, не обосновават извод за липсата на воля на страните за прехвърляне на имота, нито че те са сключили договора, предмет на нот.акт № ........./2015г. само за да създадат привидни правни последици настъпването на каквито не са желали, а имат отношение към неизпълнението на задължението на купувача по договора за продажба за заплащане на договорената цена. Поради това съдът е приел, че договорът е действителен и е породил вещнопрехвърлително действие. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, в рамките на служебната проверка, която прави за валидността и допустимостта на решението, намира, че не е налице съмнение за нищожност или недопустимост на атакувания съдебен акт. Релевираните в касационната жалба доводи за недопустимост съставляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати процесуални нарушения във връзка с обсъждането на доказателствения материал по делото, които не следва да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК. По посочените от касаторката основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по първия поставен от касаторката правен въпрос по приложението на чл. 165, ал. 2 ГПК. Няма противоречие с решение № 492/12.07.2010 г. по гр. д. № 1904/2009 г. на ВКС, І г.о., според което свидетелски показания се допускат и тогава, когато страната цели да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изхождащи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението ѝ, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях. В случая въззивният съд е приел за допустими гласните доказателства при условията на чл. 165 ал.2 ГПК и ги е обсъдил, но е достигнал до извод, че те не доказват твърдението за симулативност на договора за продажба, предмет на нот.акт......./2015 г.. Релевираните от касаторката във връзка с този въпрос доводи, свързани с преценката на свидетелските показания се отнасят до съществото на спора и не могат да обусловят допускането на касационното обжалване. Цитираното решение № 163/15.06.2011 г. по гр. д. № 1563/2009 г. на ВКС, ІV г.о., също е неотносимо към настоящия спор, защото е постановено при различна фактическа обстановка – наличие на документ, съставляващ „начало на писмено доказателство”, обуславящ допустимостта на свидетелски показания за доказване симулативността на сделката, какъвто документ не е бил представен в настоящия случай. Правният въпрос в изложението относно това кога нееквивалентността на престациите води до нищожност поради противоречие с добрите нрави не е от значение за делото и не обуславя приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, защото същият не е разгледан от въззивния съд. Този довод е направен във въззивната жалба, след изтичане на преклузията по чл.133 ГПК и съдът не е бил длъжен да го разглежда. По същите съображения не е обуславящ за делото и правният въпрос за последиците на допуснато от нотариуса нарушение на чл. 579, ал. 1 ГПК, както и свързаният с него въпрос по приложението на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като такива възражения нито са разглеждани от въззивния съд, нито за били въведени своевременно с отговора на исковата молба. Не е основателен доводът в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за очевидна неправилност на решението. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице, когато от мотивите на решението е установимо явно нарушение на материалния или процесуалния закон, изразяващо се приложението им в обратен смисъл, приложен е недействащ закон или решението е явно необосновано поради вътрешно противоречие на мотивите или нарушение на правилата на формалната логика. В случая не е налице нито една от тези хипотези. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация Н. С. Н. следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 600 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 19.05.2021 г. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение,