Определение № 857 от 22.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1764/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпили са две касационни жалби от А. Х. Н. и В. П. К. чрез пълномощник адв.С. Б. срещу решение от 14.05.10г.по в.гр.дело № 240/08г.на Софийски градски съд.С него частично е отменено решение от 20.08.07г.на СРС,44 състав по гр.дело № 1188/04г.и в отменената част е постановено друго,с което е признат за унищожаем на основание чл.31 ал.1 ЗЗД по отношение на М. Л. П. и В. П. К. договора за покупко-продажба,извършен с нот.акт № 85/18.10.00г.,сключен между А. Х. Д.,И. П. Д.,Х. Н. К. и В. П. К.,относно апартамент № 32,находящ се в@@3@[жк][жилищен адрес] до ½ ид.част. Жалбоподателите А. Х. Н. и В. П. К. обжалват решението в частта,с която е уважен искът по чл.31 ал.2 ЗЗД. В приложеното изложение за допустимост на касационното обжалване поддържат,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото,свързан с приложението на института на погасителната давност при иск по чл.32 ал.1 ЗЗД,който е разрешен в противоречие със съдебната практика и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Жалбоподателката М. Л. П. обжалва решението само в частта му,с която искът по чл.31 ал.1 ЗЗД е отхвърлен по отношение на ответника А. Х. Н..Счита,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за служебното задължение на съда да следи за надлежната процесуална легитимация на ответника в противоречие с практиката на ВКС. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема следното: За да уважи предявения иск по чл.31 ал.1 ЗЗД до размер на ½ ид.ч.от процесния имот въззивният съд е приел,че към момента на сключване на атакуваната сделка прехвърлителката А. Д. е страдала от генерализирана и мозъчна атеросклероза, причинила лакунарна деменция,поради което не е била годна да се грижи за своите работи, да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. Изложени са съображения за неоснователност на направеното възражение за изтекла погасителна давност.Според съда началото на тригодишния давностен срок по чл.32 ал.2 ЗЗД е 18.10.03г.- смъртта на А. Д.,към който момент е открито наследството и е вдигнато запрещението, а не датата на сделката,както се поддържа от ответниците.Съдът е приел,че пасивно легитимирана да отговаря по иска е само В. К.,която е страна по процесния договор,тъй като нямало доказателства по делото за настъпило правоприемство между А. Н. и купувача по сделката Х. К.. Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне и по двете касационни жалби. Поставеният от жалбоподателите А. Х. Н. и В. П. К. материалноправен въпрос от кога започва да тече давностния срок по чл.31 ал.2 ЗЗД е от значение за изхода на делото и от значение за точното приложение на закона,както и за развитие на правото доколкото по него няма утвърдена съдебна практика - чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Посоченият от жалбоподателката М. П. процесуалноправен въпрос за служебното задължение на съда да следи за надлежната процесуална легитимация на ответника е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,обективирана в решение № 128 от 29.04.11г.по гр.дело № 1356/09г.на ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК,което обуславя допустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Жалбоподателите А. Н. и В. К. следва да внесат държавна такса в размер 116.80 лв по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба. Жалбоподателката М. П. е освободена от заплащане на държавна такса. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.