Определение № 14 от 12.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 248/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на “Л.-92”” О., [населено място], чрез адв. М. И. Б., срещу въззивното решение №791 от 27.10.2010г., постановено по гр.дело №284/2010г. на Софийския апелативен съд в осъдителната му част с молба да бъде отменено като неправилно. В изложението по чл.248, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на критериите по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответниците по касация И. В. Л. и Д. К. Б. със съдебен адрес [населено място], “К. Ш.” №4 адв. Д. С. се противопоставят на искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК. С решението на Софийския апелативен съд, след отмяна на първоинстанционото решение, е уважен искът на И. Л. и Д. Б. срещу касатора [фирма] за сумата от 40 000евро. Съдът е разгледал иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на сумата от 40 000 евро, депозирана като капаро по предварителен договор от 4.06.2008г. Предмет на предварителния договор е поето от дружеството задължение да сключи с физическите лица договор за продажба на фирмата и търговското предприятие на [фирма] на цена 650 000 евро. За съда основният правен въпрос е концентриран за срока, в който е трябвало да бъде сключен окончателния договор, за да се извърши преценка на изпълнението на задълженията на всяка една от страните по предварителния договор. При тълкуване на т.3, последен абзац и на т.4 на договора, въззивният съд е приел, че срокът за сключване на окончателният договор изтича на 4.12.2008г. Счетено е че уговорките в т.3 и т.4 са тясно свързани смислово и текстово, те определят сроковете за изпълнение на непосредствено и логично свързани едно след друго във времето задължения на страните и в частност на продавача, затова с изтичане на срока по т.3 започва да тече тримесечния срок по т.4. След преценка на доказателствата по делото – нотариална покана, констативен протокол и съдържащото се в нот.покана изявление за разваляне на предварителния договор по чл.87, ал.1 ЗЗД, съдът е приел, че договорът е развален поради неизпълнение на задължението на дружеството да сключи окончателен договор в срока по т.4, основание за връщането на депозираното при сключването на предварителния договор капаро, поради отпадане на основанието за даването му. Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка. В случая, в изложението си касаторът излага съображения за неправилност на решението, като поддържа, че въззивният съд е направил неправилни и в противоречие с материалния закон изводи за страната, която може да иска разваляне на един двустранен договор по реда на чл.87 ЗЗД. Поддържа се, че ищците по делото са неизправна страна по предварителния договор след като нотариалната покана не е придружена с документ за готовност за изплащане на цената по договора от 650 000 евро. Формулираният материалноправен въпрос за тълкуване на отделните клаузи на предварителния договор касаторът разглежда в контекста на установената по делото фактическа обстановка за задълженията на всяка една от страните по предварителния договор и как те са изпълнени в предвидените в договора срокове. Излага съображения, че доколкото не е бил сключен окончателния договор на 11.12.2009г., то това се дължи не по причина на отказ за изповядване на окончателния договор пред нотариус, а поради това, че не е настъпил срока на сключването му. Ето защо твърдяната неправилност на въззивното решение за основателност на предявените от ищците искове не аргументира наличие на основанията за допустимост на обжалването му по касационен ред, защото тя се обективира в необоснованост на въззивното решение и постановяването му в противоречие с материалния закон/ чл.281, т. 3 пр. първо и трето ГПК/. Не е налице специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото касаторът се позовава на решение на ВКС по гр.дело № 842/2001г. на V г.о. и то няма задължителен за съдилищата характера / спр. т.2 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/. Действително право да развали един договор има изправната страна по него, но дали страната, упражняваща потестативното си право е изправна страна, е въпрос на конкретна преценка на фактите по делото. В този смисъл въззивното решение не е в противоречие с цитираното решение на ВКС, тъй като изводите на САС за правото на ищците да развалят договора са направени след преценка на доказателствата по това дело. Решенията по арбитражни дела не са практика на съдилищата по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно приетото в т. 3 от ОСГТК на ВКС по цитираната тълкувателно решение. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. В случая разпоредбите на чл.20 и на чл.87, ал.1 ЗЗД са ясни и по приложението им има установена съдебна практика, поради което няма основание да се допуска до касационен контрол въззивното решение и по този допълнителен критерий. В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение