Определение № 711 от 11.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 17/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ганчо В. Кошински, действащ в качеството на ЕТ „Даги - Ганчо Кошински“ - чрез адв. Р. Т., против разпореждане № 1621 от 14.10.2025 г. на съдия - докладчик по в. ч. т. д. № 416/2025 г. на Апелативен съд - София, с което е върната на основание чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК частната касационна жалба на ЕТ „Даги - Ганчо Кошински“ против постановеното по делото определение № 386 от 19.06.2025 г. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател поддържа, че срокът за отстраняване на нередовности на частната касационна жалба е бил кратък, а забавянето в изпълнението на указанията на съда (три дни, от които два неработни) е минимално и „явно несъществено в контекста на целта на процесуалното изискване“. Навежда доводи, че жалбата е подадена в законовия срок и пропускът да бъде внесена своевременно дължима такса в размер на „незначителната сума от 1.40 лв.“ не може да оправдае отказ от разглеждане на жалбата; че заплащането на държавни такси не следва да бъде абсолютизирано до степен да възпрепятства реалния достъп до правосъдие, до какъвто резултат се е стигнало вследствие проявените при постановяване на обжалваното разпореждане прекомерна взискателност и формализъм. Излага оплаквания, че връщането на частната касационна жалба представлява „неконституционно ограничаване“ на правото му на защита и нарушава принципа на пропорционалност, както и правото му на справедлив процес, закрепено в чл. 6, § 1 ЕКПЧ. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, но по същество е неоснователна. С определение № 386 от 19.06.2025 г., постановено по в. ч. т. д. № 416/2025 г., състав на Апелативен съд - София е потвърдил обжалваното от Ганчо Кошински в качеството на ЕТ „Даги - Ганчо Кошински“ протоколно определение № 780 от 09.04.2025 г. по т. д. № 1386/2023 г., с което е оставена без уважение молба на частния жалбоподател за възстановяване на срокове по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ за предявяване на вземане в производството по несъстоятелност на „Евро Алианс Геотехника“ АД. Определението на въззивния съд е обжалвано от Ганчо Кошински, действащ като ЕТ „Даги - Ганчо Кошински“, с депозирана чрез ССЕВ частна касационна жалба, която е оставена без движение от съдията - докладчик с разпореждане № 1093 от 04.07.2025 г. В разпореждането са дадени указания за отстраняване в едноседмичен срок на нередовности на жалбата, а именно - представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, заедно с преписи за насрещните страни, представяне на доказателства за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер от 15 лв., представяне на 2 бр. преписи от жалбата за връчване на насрещните страни или на доказателства за заплатена такса в размер на 1.60 лв. за служебно изготвяне на преписите, съгласно чл. 23, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 102з, ал. 3 ГПК. Разпореждането съдържа изрично предупреждение, че при неизпълнение изцяло и в срок на дадените указания жалбата ще бъде върната. В срока за отстраняване на нередовности по делото са представени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, без необходимия брой преписи, и незаверени копия от платежни документи за внесени такси. След като е констатирал, че указанията не са изпълнени в цялост, с разпореждане № 1537 от 26.09.2025 г. съдията - докладчик повторно е указал на частния жалбоподател в едноседмичен срок да представи преписи от изложението за връчване на насрещните страни и да завери копията от платежни документи. Разпореждането е връчено на 03.10.2025 г., като дадените с него указания са изпълнени с молба вх. № 26858/13.10.2025 г., постъпила в ССЕВ на 13.10.2025 г. Съобразявайки обстоятелството, че преклузивният едноседмичен срок за изпълнение на указанията е изтекъл на 10.10.2025 г. (петък - присъствен ден), съдията - докладчик от Апелативен съд - София е приел, че извършеното след срока отстраняване на нередовности на частната касационна жалба не следва да бъде съобразявано и на основание чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е върнал жалбата с обжалваното в настоящото производство разпореждане № 1621 от 14.10.2025 г. Разпореждането за връщане на частната касационна жалба е правилно и следва да бъде потвърдено. В процеса на администриране на частната касационна жалба съдията - докладчик от Апелативен съд - София е констатирал, че жалбата не отговаря на изискванията за редовност по чл. 284, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 ГПК, и в съответствие с разпоредбата на чл. 285, ал. 1 ГПК, приложима съответно за частните касационни жалби, е предоставил възможност на частния жалбоподател да отстрани нередовностите. В разпореждането, с което частната касационна жалба е оставена без движение, са дадени ясни и точни указания относно подлежащите на отстраняване нередовности и срока за изпълнение на указанията, като частният жалбоподател е предупреден за неблагоприятните последици от тяхното неизпълнение (връщане на жалбата). Въпреки, че в предоставения срок указанията са изпълнени само частично и неизпълнението им в цялост е съставлявало основание за връщане на жалбата, съдията - докладчик отново е дал указания за привеждане на жалбата в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Указанията са съобщени надлежно на частния жалбоподател, но не са изпълнени до изтичане на едноседмичния срок за поправяне на нередовната частна касационна жалба. При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че съдията - докладчик е процедирал законосъобразно като е върнал жалбата на основание чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Предприетото след изтичане на преклузивния срок по чл. 262, ал. 1 ГПК изпълнение на указанията се смята за неизвършено по силата на чл. 101, ал. 3 ГПК и правилно не е взето предвид при прилагане на разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че с връщането на частната касационна жалба е ограничено правото му на защита и правото му на достъп до съд, като са нарушени чл. 6, § 1 ЕКПЧ, чл. 47 ХОПЕС и чл. 120, ал. 2 КРБ. Принципът на ефективна съдебна защита е основен принцип на правото на Европейския съюз, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки, провъзгласен в чл. 6 и чл. 13 ЕКПЧ и потвърден в чл. 47 ХОПЕС. В практиката на ЕСПЧ последователно се приема, че правилата, уреждащи формалните стъпки, които трябва да бъдат предприети, и сроковете, които трябва да бъдат спазени при подаването на жалба или молба за съдебен контрол, имат за цел да гарантират добро правораздаване и спазването, по-специално, на принципа на правната сигурност (Canete de Goni v. Spain, § 36); В този смисъл спазването на формалните правила за гражданско производство, които позволяват на страните да разрешат конкретен правен спор, е полезно и важно, тъй като може да ограничи дискреционната власт, да осигури равенство на страните, да предотврати произвол, да позволи разрешаването на и произнасянето по спор ефективно и в разумен срок, да гарантира правната сигурност и уважението към съда (Zubac v. Croatia, § 96). В Гражданския процесуален кодекс на Република България са уредени формални изисквания за редовност на подаваните от страните в гражданския процес жалби (чл. 260 - чл.261 ГПК, чл. 275, ал. 2 ГПК, чл. 284 ГПК), чието спазване е задължителна предпоставка за надлежно сезиране на по-горната съдебна инстанция. Съдът, чрез който се подава жалбата, е задължен да следи за нейното съответствие с тези формални изисквания и ако констатира, че жалбата не отговаря на някое от тях, да даде ясни и точни указания на обжалващата страна да отстрани нередовностите в едноседмичен срок (чл. 262, ал. 1 ГПК, съответно чл. 286, ал. 2 ГПК). Срокът за поправяне на жалбата е преклузивен и ако бъде пропуснат, жалбата подлежи на връщане (чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, съответно чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК). Връщането на жалбата е изрично уредена в закона неблагоприятна последица от неоправданото процесуално бездействие на обжалващата страна и нейното прилагане от съда при наличие на всички необходими за това предпоставки не противоречи на закрепените в чл. 6 § 1 ЕКПЧ и чл. 47 ХОПЕС правни принципи. В случая съдията - докладчик от Апелативен съд - София е констатирал, че подадената частна касационна жалба е нередовна от гледна точка на изискванията по чл. 284 ГПК и двукратно е предоставил възможност на частния жалбоподател да я приведе в съответствие с тях, давайки ясни, точни и пълни указания какво трябва да бъде изпълнено за постигане на тази цел. Пропускът на жалбоподателя да изпълни надлежно дадените указания и да отстрани всички нередовности на жалбата до изтичане на повторно предоставения срок е станал причина за връщане на жалбата, като законосъобразното прилагане на последицата по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК не може да се квалифицира нито като ограничаване на правото на достъп до правосъдие, нито като нарушение на конституционно гарантираното право на защита. Като неоснователно настоящата инстанция преценява и оплакването на частния жалбоподател, че връщането на частната касационна жалба съставлява проява на „прекомерна взискателност и формализъм“ с оглед „незначителния“ размер на дължимата такса и „минималното и несъществено забавяне“ в срока за отстраняване на нередовностите на жалбата. Заплащането на такси на основанията и в размерите, уредени в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е задължително условие за редовност на процесуалното действие, за извършването на което се дължи съответната такса. Частният жалбоподател е уведомен надлежно, че във връзка с подадената частна касационна жалба следва да заплати такса в определен съобразно цитираната тарифа размер. Указанията относно таксата не са изпълнени своевременно, което е достатъчно основание за връщане на жалбата, а размерът на неплатената такса няма релевантно значение за прилагането на разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Извън обхвата на преценката за наличие на предпоставките по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е възможността за принудително събиране на неплатената такса по реда на чл. 77 ГПК, изтъкната от частния жалбоподател като аргумент за неправилност на разпореждането за връщане на частната касационна жалба. Продължителността на забавата в изпълнението на указанията също е без значение за прилагането на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като срокът за отстраняване на нередовности на жалбата е преклузивен и след неговото изтичане всяко действие, насочено към поправяне на недостатъците на жалбата, е лишено от правна стойност съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,