Определение № 192 от 15.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1131/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Р. Н. срещу решение №ІІ-152 от 09.01.2012г по гр.дело № 1379/2011г. на Бургаски окръжен съд ,с което е потвърдено бракоразводно решение №171от 11.05.2011г по гр.д. № 8499/2010г на БРС по въпроса за вината. По жалба на настоящата касаторка въззивният съд решаващо е приел в мотивите ,че вина имат и двамата съпрузи, но е потвърдил обжалваното решение относно произнасянето, че вина за разстройството на брака има само съпругата -ищец. Касатор е последната, в приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят два въпроса. Като материалноправен въпрос общо се формулира този „за вината на съпрузите ” ,според защитата разрешен в противоречие с указанията в т.7 от ППВС №10/71г ,тъй като нарушението на брачните задължение на единия от съпрузите не освобождава другия от брачните му задължения, следователно вина имат и двамата и съдът е следвало да прогласи това. По съдържанието на въззивното решение, във връзка с прилагането на чл. 235 ал.2 и чл. 236 ал.2 ГПК се поставя въпрос за задължението на въззивния съд да изпълни изискването на чл. 235 ал.2 ГПК Въпросът е аргументиран с явното несъответствие между приетото от фактическа страна по въпроса за вината(че тя е на двамата ) и диспозитива на решението и при което несъответствие, според защитата, е налице противоречие с ТР №1/17.07.2011г ОСГК. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е дал обратно на изразеното в задължителната практика разрешение по двата въпроса. Ответникът В. Д. Д. изтъква в отговор, че изложението не отговаря на изискванията за формулиране на правен въпрос и обосновка на основание, съдържа касационни оплаквания. Без връзка са цитирани постановление и тълкувателно решение на ОСГК, соченото нарушение на процесуални правила освен че липсва, е неотносимо към основанията за допускане. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, по процесуалноправния въпрос. При въззивно решение, в мотивите на което е направен собствен решаващ извод ,че и двамата съпрузи имат вина за дълбокото и непоправимо разстройство на барака, но при постановен в същото решение диспозитив, с който се потвърждава обжалвано бракоразводно решение в частта ,с която за виновен е приет само единия от съпрузите, е изразено разрешение по процесуалния въпрос за прилагане на съдържащото се в нормата на чл.235 ал.2 ГПК правило, приложено от въззивния съд в противоречие със задължителната тълкувателна практика на ВС на РБ и ВКС. Защитата е цитирала в изложението само част от тази практика (мотиви по ТР №1/17.07.2001г ОСГК) Неоснователен е, при това положение, доводът за ответника за недопускане до касационно обжалване ,тъй като липсва формулировка на процесуален въпрос и обосновка на същия. Не въпросителната словоформа в изложението, а посочването на противоречиво разрешен въпрос от правно естество е определящо. В случая въпросът е посочен като несъобразяване, решаващо игнориране на правилото съдът да основе решението си, т.е диспозитива, върху приетите от него - т.е от същия, а не от друг съд съд, обстоятелства, което е достатъчно за да се изпълни общото условие на чл. 280 ал.1 ГПК. При обосновка на конкретното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е необходимо касаторът да посочи изчерпателно относимата задължителна за съдилищата практика на Върховен касационен съд, по която е дадено друго разрешение от обжалваното. Основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК е налице и в случая е обосновано изтъкнато, макар че освен цитираното Тълкувателно решение, което диспозитивно дава отговор на друг кръг въпроси и от което защитата коментира само мотивите, съществува и по-стара, задължителна за съдилищата тълкувателна практика, по същия въпрос. Отделно от това, по изискването на чл.236 ал.2 ГПК и наличието на мотиви в решението, от които да се изведе и разбере действителната воля на решаващия съд, Върховен касационният съд съобразява и служебен критерии за допускане до обжалване съгласно т.1 от ТР №1 ТР № 1 от 19.02.2010 по т.с.№1/2009 на ОСГТК Основание за допускане до обжалване по първия, твърде общо поставения въпрос „ за вината на съпрузите ” не е налице, тъй като решаващ се оказал процесуалният въпрос. Това е така, доколкото за да бъде дадено разрешение по въпрос на материалното право в сочения от чл. 280 ал.1 ГПК смисъл, следва съдът преди това да е спазил определени процесуални изисквания ,които позволяват формиране и изразяване на неговата решаваща дейност по прилагане на материалноправен източник. Не са изложени съображения по цирания от касаторката текст на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, поради което основанието не се обсъжда. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.