Определение № 2195 от 07.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 635/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „ЗЪРНЕНИ ХРАНИ – В. ТЪРНОВО“ ЕООД срещу определение № 157 от 24. 01. 2024 г., постановено от състав на Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение по к.т.д. № 5 по описа на съда за 2024 г., с което оставена без разглеждане касационната жалба на частния жалбоподател срещу въззивно решение № 446/11.08.2023 г. по в.гр.д. № 156 по описа на Окръжен съд – Велико Търново за 2023 г. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, иска се отмяната му и разрешаването на спора по същество, евентуално – връщането на делото на друг състав на ВКС за решаване на спора по същество, евентуално – връщането на делото на първоинстанционния съд с указания за разглеждане на делото като търговско. По същество се поддържа, че отдаването под наем не е и не може да бъде търговска сделка, тъй като тя не се сключва всеки месец, а е плод на сключения договор за наем. По отношение на договора за наем се твърди, че няма характер на сделка, тай като в него наемната цена е посочена и нищо в продължение на определени месеци, отговарящи на срока на наемния договор, не се договаря. Набляга се на факта, че делото е разглеждано от граждански състави, поради което е гражданско, както и че във въззивното решение е указано, че подлежи на касационно обжалване. Допълнително се сочи, че противната на жалбоподателя страна по делото е културен институт, създаден съгласно Закона за защита и развитие на културата, и е юридическо лице на бюджетна издръжка, а не търговско дружество. Ответникът по частната жалба оспорва същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и оплакванията в частната жалба, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД срещу решение № 446/11.08.2023 г. по в.гр.д. № 156/2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново, потвърждаващо решение на РС – Велико Търново по гр.д. № 964/2021 г., с което е прието за установено, че „Зърнени храни - Велико Търново“ ЕООД дължи на „Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ - [населено място] сумата от общо 7476.67 лв., представляваща сбор от задълженията за наемна цена в размер на 4872.00 лв. за м. април 2017 г., сумата 2105.42 лв. за м. януари 2018 г. и сумата от 499.25 лв. за м. ноември 2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение № 113 от 28.01.2021 г. по ч.гр.д. № 3219/2020 г. по описа на РС - Велико Търново, като е отхвърлено направеното от „Зърнени храни – Велико Търново“ ЕООД възражение за прихващане за сумата от 2105.42 лв. за извършени разходи за изкърпване на паркинг по фактура № [ЕГН]/20.12.2017 г. и сумата от 504 лв. - извършени разходи за разпечатване на паркинг по фактура № 00000001254/07.11.2019 г. За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, съставът на Върховния касационен съд е приел, че делото е търговско, цената на иска е под законоустановения в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, минимален размер на цената на иска, обуславящ достъп до касационно обжалване на въззивни решения по търговски дела, поради което и е оставил касационната жалба на ответника без разглеждане. Изложени са съображения, че дефиницията за търговска сделка по смисъла на Част трета от ТЗ се извежда от предвидените в чл. 286, ал. 1 и ал. 2 ТЗ критерии - обективен и субективен. Според разпоредбата на чл. 286, ал. 3 ТЗ достатъчно е сделката да е сключена от търговец, за да се счита, че е свързана с неговото занятие. Договорът за наем по конкретното дело е сключен от търговец – ответното дружество, за обект - паркинг и е свързан с неговото занятие, поради което съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ има характера на търговска сделка, а това определя делото като търговско. Цитирана е практика на ВКС в изложената насока. Обжалваното определение е правилно. Противно на поддържаното в жалбата, договорът за наем е сделка. Същата не е сред абсолютните търговски сделки, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, поради което и не може да се квалифицира като търговска, само съобразно уредения в чл. 286, ал. 2 от с.з., обективен критерий за определяне на сделките като търговски. Субективният критерий за определянето на сделките като търговски, законоуреден в разпоредбата на чл. 286, ал. 1 от ТЗ обаче, придава търговски характер на сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, както е в случая. При това според нормата на чл. 287 от ТЗ, разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон. Друго в случая не следва, поради което и безспорно е, че сделката, от която произтича процесното вземане е търговска, независимо от качеството на противната на жалбоподателя страна по същата. Дело с предмет притезание, произтичащо от търговска сделка, е търговско. Разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК императивно урежда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 20000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. При отсъствието на изчерпателно изброените в края на цитираната законова разпоредба изключения и при нарочното приемане, че делото е търговско, налага се извод, че в случая постановеното по делото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Този извод не се променя от обстоятелството, че въззивният състав е указал на страните, че решението му подлежи на обжалване – правото на жалба произтича само от процесуалния закон и не възниква в полза на страните вследствие неправилните указания на съдебния състав досежно обжалването му в случаите, в които законът им го отрича. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия