Определение № 390 от 27.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 633/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н. К., [населено място], чрез пълномощника му адвокат С. П., срещу въззивно решение № ІІІ-103/ 23.10.2019г. по гр. д. № 684/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основанието по чл.280,ал.1,т.3ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Поставя се въпросът: Има ли бракът на ищцата О. Г. с наследодателя Н. К., сключен в Кралство Б., правни последици в Р България, след като е регистриран след неговата смърт и при това положение придобитият имот в режим на СИО ли е. Твърди се, че въззивният съд не се е съобразил с указанията на ВКС, дадени с решение №36/07.05.2019г. по гр.д.№2677/2018г., ІІ г.о. за издирване на приложимото към казуса материално право и решаване на спора съобразно него. Освен това от доказателствата по делото се установява, че делото не е подсъдно на българския съд. Ответникът по касационната жалба Л. М. М. оспорва жалбата в становище по чл.287 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното: С решение №36/2019г. по гр.д.№ 2677/2018г. на ВКС, ІІ г.о. е отменено въззивно решение № І-9/12.02.2018г. по гр.д.№1676/2017г. на Бургаския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция. Дадени са указания въззивният съд да установи съдържанието на чуждото материално право, приложимо към имуществените отношения на съпрузите, съобразявайки и приложимият от 29.01.2019г. Регламент/ЕС/2016/1103, за да отговори на въпроса дали съгласно семейното право на Белгия като приложим закон при данните по делото, възниква съпружеска имуществена общност върху недвижимия имот, придобит по време на брака от съпрузите. От отговора на въпроса е обусловено решаването на въпроса за дяловете между наследниците по закон на наследодателя на страните. При новото разглеждане с въззивното решение е потвърдено решение № 1056 от 18.07.2017г. по гр.д.4570/2016 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е допусната съдебна делба между О. В. Г., гражданин на Кралство Б., и С. Н. К. на недвижим имот, находящ се в [населено място] /подробно описан/, при квоти 3/4 за О.Г. и 1/4 за С.К.. Въззивният съд е приел по въпроса за компетентността на българските съдилища да разрешат спора по подялбата на процесния имот - част от наследствената маса след смъртта на Н. Д. К., починал на 23.08.2013г. следното: Няма спор, а е видно и от смъртен акт, вписан в регистрите по гражданско състояние на [населено място], Кралство Б. и препис-извлечение от акт за смърт от 04.06.2014г. на Столична община, че Н.К. е починал на 23.08.2013г. Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в ОВ на ЕС и се прилага от 17 август, 2015г. с изключение на членове 77 и 78, които се прилагат от 16 януари 2014г. и чл.79, чл.80 и чл.81, които се прилагат от 5 юли 2012г. /чл.84 от Регламента/. Към датата на смъртта на Н.К. Регламентът не е бил приложим, той има действие по отношение на наследства, открити след 17 август 2015г.,затова възражението за некомпетентност е неоснователно. Към датата на откриване на наследството не е съществувала друга европейска правна уредба, касаеща наследяването, поради което трябва да се съобразят разпоредбите на чл.12, чл.79 и чл.89 КМЧП. Оттук и първоинстанционното решение е валиден и допустим съдебен акт. Съгласно извлечение от регистрите по гражданско състояние, гр. Брюге, Кралство Белгия, на 15.10.2002г. Н.К. и О.Б. са сключили брак. Действителността на този брак се оспорва от ответника с твърдение, че актът за брак, съставен от компетентните белгийски власти, не е бил вписан в регистъра за гражданско състояние в общината по постоянния адрес на Н.К. в Република България, съобразно чл.72, ал.2, т.2 ЗГР. Съгласно чл.70 и сл. ЗГР българските граждани, сключили брак в чужбина, следва да предадат заверен препис или извлечение от акта за брак на българския дипломатически или консулски представител в съответната страна, като същевременно му съобщят постоянния си адрес в Република България, за да бъде изпратен актът за вписване. Те могат да представят акта направо на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес, съгласно чл. 72, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ЗГР, заедно с легализиран и заверен превод на български език, за да бъде извършено вписване на събитието. Липсата на подобно вписване в регистрите на съответната община, обаче, не води до заключение за липса на събитие. Достатъчно е при настъпването му да са спазени всички изисквания на закона на държавата по местонастъпване на събитието. Съгласно чл.75, ал.1 -3 КМЧП формата на брака се урежда от правото на държавата, пред чийто орган той се сключва, формата на брака, сключен пред овластен за това дипломатически или консулски представител, се урежда от правото на изпращащата държава, брак, сключен в чужбина, се признава в Република България, ако е спазена формата, установена в правото, приложимо по ал. 1 и 2. Вписването на акта за сключен в чужбина брак в регистрите по гражданско състояние в съответната община по постоянния адрес на българския гражданин има оповестително, а не правопораждащо действие. Бракът следва да се счита сключен от датата, която сочи държавата по местосключването му. По тези съображение съдът е приел за неоснователно твърдението на ответника за липса на надлежно сключен брак между съделителката Г. и починалия му баща, прекратен със смъртта на последния. Съгласно удостоверение за наследници, референтен номер от 26.09.2013г. на община Брюге и удостоверение за наследници изх.№ 375/14.02.2014г. на Столична община, наследници на Н. К. са преживялата съпруга – О. Г. и и синът му С. К.. От цитираното удостоверение за наследници, издадено от компетентните власти на гр. Брюге е установено, че към датата на изготвянето му от наследодателя няма известен брачен договор, посочени по договор наследници или последни волеизявления. Такива не са известни и на заявителя О.Г. Във връзка с указанията на касационната инстанция, дадени в отменителното решение въззивният съд след анализ на разпоредбата на чл.26 от Регламент (ЕС) 2016/1103 на Съвета от 24 юни 2016 година за изпълнение на засиленото сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, и на относимите разпоредби на КМЧП, е приел, че за правилното разрешаване на спора е необходимо да се изследва режимът на имуществените отношения, при който процесният имот е придобит от бившите съпрузи.Съгласно чл.79, ал.3 КМЧП имуществените отношения между съпрузи се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношения, а съгласно чл.79, ал.2 КМЧП личните отношения между съпрузи с различно гражданство се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване, а когато такова не е налице - от правото на държавата, с която и двамата съпрузи общо са в най-тясна връзка.По делото не е спорно, че съпрузите са живели преимуществено в Кралство Белгия, ето защо към техните отношения, свързани с придобиване на имущество през време на брака, следва да се прилагат законите на Кралство Белгия. Съгласно извлечение от Граждански кодекс на Кралство Белгия, чл.1405 за общи се считат „…. Всяко имущество, за което не може да бъде доказано, че е собственост на единия от съпрузите, съгласно която и да е законова разпоредба“. В настоящото производство не са въвеждани доводи за лична собственост върху процесния имот в полза на който и да е от съпрузите, ето защо по презумпцията на чл.1405, т.4 от Гражданския кодекс на Кралство Белгия, следва да се счете, че имотът е придобит при условията на имуществена общност от двамата съпрузи. Съгласно разпоредбата на чл.1427 от ГК на Кралство Белгия имуществената общност се прекратява със смъртта на един от съпрузите, както е в настоящия случай. При положение, че липсват данни за сключен брачен договор, уреждащ имуществените отношения на съпрузите относно придобитото през време на брака им имущество, приложим е чл.1445 ГК, т.е. общото имущество след прекратяване на имуществената общност се поделя поравно, преживелият съпруг се счита, че има 1/2 от него на лично основание след смъртта на другия съпруг.По отношение на наследствените правоотношения и подялбата на имота в [населено място], следва е приложима разпоредбата на чл.89, ал.2 КМЧП. Оттук и при наследяването и на основание чл.5 и чл.9 ЗН следва извод, че С. К. /син/ се легитимира като съсобственик с 1/2 ид.ч., а преживялата съпруга О. Г. – на 3/4 ид.ч. /от които 1/2 ид.ч. от прекратената СИО/. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Така формулираниият в изложението въпрос не съставлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Обжалваното решение е постановено след връщане на делото за ново разглеждане от ВКС по реда и в очертаните от отменителното решение рамки по чл.294 ГПК и дадени указания по реда на чл.293 ГПК, които са съобразени от въззивния съд по реда на чл.294 ГПК. Въззивният съд е изпълнил указанията, дадени в отменителното решение на ВКС да установи съдържанието на чуждото материално право, приложимо към имуществените отношения на съпрузите, съобразявайки и приложимият от 29.01.2019г. Регламент/ЕС/2016/1103, като отговори на въпроса, дали съгласно семейното право на Белгия като приложим закон при данните по делото, възниква съпружеска имуществена общност върху недвижимия имот, придобит по време на брака от съпрузите, а оттук и да даде решение на въпроса за дяловете между наследниците по закон на наследодателя на страните.В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.295 ГПК второто решение на въззивния съд може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. Следва да се има предвид, че въпросът е бил вече поставен при първото касационно обжалване и е разгледан от касационната инстанция. Ето защо при липса на указания за изследване отново на този въпрос /за валидността на гражданския брак между наследодателя и преживялата съпруга /ищца/, той е преклудиран и не може да бъде приет за относим. Изложеното се отнася и до доводите за компетентността на българския съд, тъй като дадените указания са за издирване на приложимото от българския съд чуждо материално право, съгласно чл.43, ал.1, изр.1 КМПЧ. За пълнота следва да се посочи, че въззивният съд е аргументирал компетентността на българския съд с разпоредбите на чл.12, чл.79 и чл.89 КМПЧ и Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. / в сила на двадесетия ден след публикуването му и приложим от 17 август, 2015г./ като е посочил, че към датата на смъртта на наследодателя Регламентът не е бил приложим. С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.