Определение № 503 от 19.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4314/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена от Н. А. Д. и П. Д. Д. частна жалба срещу определение № 164 от 03.06.2014 г. по гр. д. № 2220/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о, постановено на основание чл. 248 във вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателите молба за изменение на определение № 79 от 01.04.2013 г. по същото дело в частта за разноските. Касационният довод е за това, че съдът неправилно е приел, че искането за изменение на определение № 79 от 01.04.2013 г. в частта за разноските е направено едва с молбата от 11.04.2014 г., по която съдът се е произнесъл с обжалваното определение. Поддържат, че срещу определение № 79 от 01.04.2013 г. е подадена частна жалба, в която е имало искане за изменението му и в частта за разноските. Жалбата е била предмет на разглеждане по ч. гр. д. № 4610/2013 г. на ВКС,ІІІ отд., но съдът не се е произнесъл по това искане. Ответницата по жалбата С. К. я намира за неоснователна. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна. С определение № 79 от 01.04.2013 г., постановено по гр. д. № 2220/2013 г., състав на ВКС, ІІІ г. о. е оставил без разглеждане подадената от жалбоподателите касационна жалба срещу въззивно решение по гр. д. № 2531/2012 г. на Пловдивски ОС като недопустима на основание чл. 280, ал.2 ГПК и е осъдил касаторите Д. да заплатят на ответницата С. К. направените от нея разноски за касационното производство. Д. са подали частна жалба срещу определението, в която в т. 2 са поискали ако същото не бъде отменено, да бъде изменено на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските, поради прекомерност на присъденото възнаграждение. С определение от 16.09.2012 г. по ч. гр. д. № 4610/2013 г. друг състав на ВКС, ІІІ отд. е потвърдил обжалваното определение № 79 от 01.04.2013 г., но не се е произнесъл по искане за изменението му в частта за разноските. С молба от 11.04.2014 г., подадена по гр. д. № 2230/2013 г. на ВКС, ІІ- г о., Д. са поискали съдът да измени определение № 79 от 01.04.2013 г. в частта за разноските поради това, че са прекомерни. Молбата е оставена без разглеждане като недопустима – подадена след изтичане на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК с обжалваното определение № 164 от 03.06.2014 г. При тези данни частната жалба е неоснователна. Законосъобразно и в съответствие с данните по делото молбата за изменение на определението в частта за разноските е намерена за просрочена. Пропускът на съда да се произнесе по направеното иска по чл. 248 ГПК в подадената частна жалба вх. № 5608 от 07.06.2013 г. срещу определение № 79 от 01.04.2013 г., жалбоподателите са могли да отстранят по реда на чл. 250 ГПК като поискат допълване на определението, срокът за което е изтекъл на 16.10.2012 г. Това процесуално право жалбоподателите не са упражнили в срок и то е преклудирано. Съобразно изложеното обжалваното определение като законосъобразно следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.