Определение № 354 от 29.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4532/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. С. С., [населено място], чрез адвокат Й. Ф., срещу определение № 13588 от 04.09.2024 г. по в.ч.гр.д. № 5328/2024 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено разпореждане № 55015 от 13.04.2024 г. по гр.д. № 51488/2023 г. на Софийския районен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателката за заплащане на сумата 175 лв., преведена по сметка на ЧСИ С. Я. вследствие на наложен запор, и по 150 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 12.05.2023 г. до предявяването на исковата молба, и е прекратено производството по делото. При проверка на допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, състав на III г. о., констатира следното: Съгласно изричната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Според чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (изм. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г. в сила от 07.07.2015 г., предишна ал. 2, бр. 86, 2017 г.), на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Производството по първоинстанционното дело е образувано по осъдителни искове с цена на иска под 5000 лв., които не подадат в изрично посочените в закона изключения от предвиден праг на цената на иска. Доколкото ВКС е сезиран с частна жалба срещу определение по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение