Решение № 4743 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11880/2025 г.

Образувано е по касационна жалба от директорът на Териториалното поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) - Добрич срещу решение № 2070 от 16.10.2025 г., постановено по адм. д. № 611/2024 г. по описа на Административен съд - Добрич. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69б, ал. 3 и ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че неправилно е прието, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.1 Кодекса на труда (КТ). Ответникът по касационната жалба – А. Х. Б., чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на същата. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Намира релевираните пороци в касационната жалба за неоснователни, а изводите на съда съответстващи и съобразени с доказателствата по делото. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 2070 от 16.10.2025 г., постановено по адм. д. № 611/2024 г. Административен съд – Добрич е отменил решение № 33/ 29.10.2024 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане [номер]/ 29.07.2024 г. на Ръководител „ПО" в ТП на НОИ – Добрич за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на А. Б. на основание чл. 69б, ал. 3 и ал. 4 от КСО и е върнал преписката на ръководителя по пенсионно осигуряване за издаване на нов акт по Заявление с вх. № №2113-24-362/25.03.2024 г. в ТП на НОИ – Добрич за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на ответника по касация съобразно указанията по прилагането на закона, дадени в мотивите на оспореното решение. Присъдил е разноски. Съдът е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, но при неточно прилагане на материалноправните разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че пенсионните органи са отказали отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) при условията на чл. 69б, ал. 3-4 от КСО, като са приели, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ, трудовото правоотношение на А. Х. Б. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, съответно не са изпълнени условията на чл. 69б, ал. 4 от КСО, за да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не е спорно обстоятелството, че А. Б. има изискуемия осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 – повече от 10 години, навършил е възраст 46 г., 6 м. и 23 дни, с което са осъществени два елемента от фактическия състав на чл. 49б, ал. 4 от КСО, но се твърди, че няма доказателства за осъществяване на третия задължителен елемент – прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 или т. 2 от КТ. Ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Добрич мотивирал постановения отказ по заявлението от 25.03.2024 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като приел, че заявителят няма право на пенсия по чл. 69б, ал. 4 от КСО, ако и да отговаря на изискванията за стаж и възраст по тази разпоредба, тъй като липсва освобождаване от работодателя „Евроманган“ ЕАД на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ. За да отмени процесното решение Административен съд - Добрич е формирал решаващ извод, че при издаването му материалният закон е неправилно приложен. По основният спорен между страните въпрос съдът е приел, че правоотношението на работника е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ (поради закриване на предприятието), което предпоставя приложимост на нормата на чл. 69б, ал. 4 от КСО. Позовавайки се на записите в редовно оформената трудова книжка на А. Б., в която е отразено, че на 08.06.2020 е прекратено трудовото му правоотношение поради закриване на предприятието на основание чл. 328, ал. 1, т.1 КТ. Съдът се е аргументирал, че с влизането в сила на 11.12.2017 г. съдебно решение № 66/13.03.2017 г. по гр.д. № 19/2017 г. по описа на Окръжен съд-Добрич е признато уволнението на осигурения за незаконно, на отменена заповед№ 2/13.10.2025 г. и работникът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „началник смяна, рудник“. В допълнение е посочено, че в открито производство по несъстоятелност на "Евроманган" ЕАД и на 08.06.2020 г. са прекратени трудовите правоотношения с работниците, вкл. и с А. Б.. Същият е упражнил правото си по чл. 345 от КТ да се върне на заеманата работа, като в тази насока са отчетени представените съдебни решения на Районен съд-Балчик по гр.д. № 61/2018 г. и Окръжен съд-Добрич по гр.д. № 130/2019 г. относно осъждане на работодателя да заплати на А. Б. обезщетение за недопускане на работа за периода от 17.01.2018 г. до 16.02.2018 г. По спорния въпрос между страните, прекратено ли е трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, обосновано първоинстанционният съд е приел, че трудовото правоотношение на А. Б. е прекратено на посоченото основание. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че не следва да се приема за меродавна датата, вписана в трудовата книжка за прекратяването на трудовия договор - 08.06.2020 г., тъй като А. Б. е уволнен дисциплинарно със заповед №2/13.10.2025 г. Необосновано се твърди, че работникът не се е явил да заеме предишната си длъжност в 14-дневен срок от възстановяването му на работа. Съобразно влязло в сила на 11.12.2017 г. съдебно решение № 66/13.03.2017 г. по гр.д. № 19/2017 г. по описа на Окръжен съд-Добрич е признато уволнението на осигурения за незаконно, отменена е сочената по-горе заповед и работникът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „началник смяна, рудник“. С влизане в сила на съдебното решение се възстановява трудовото правоотношение на работника с произтичащите от това правни последици. В конкретния случай е установено, че А. Б. е получил уведомление по 345 от КТ на 16.01.2018 г. (съобщение на л. 37 от дело № 611/2024 Административен съд – Добрич) и писмо на председателя на Районен съд-Балчик с вх. № 602/27.02.2025 г. – л. 91 от делото пред Административен съд – Добрич. Работникът е упражнил правото си да се върне на заеманата работа – видно от представените съдебни решения на Районен съд-Балчик по гр.д. № 61/2018 г. и Окръжен съд-Добрич по гр.д. № 130/2019 г. относно осъждане на работодателя да заплати на А. Б. обезщетение за недопускане на работа за периода от 17.01.2018 г. до 16.02.2018 г. Достигайки до същите изводи и като е отменил оспорения административен акт и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора своевременно направеното искане от ответника по касация да му бъдат присъдени понесените от него деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 420 евро за производството пред настоящата инстанция, е основателно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение