Определение № 111 от 25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3924/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 1453/08.07.2021 г. на Ж. А. Й., чрез назначения й особен представител адв. Н. Д., касационна жалба вх. № 1454/08.07.2021 г. на Ж. А. Й., чрез настойника й А. К. Й., срещу въззивно решение № 29, постановено на 10.06.2021 г. по в. гр. д. № 143/2021 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. А. М. иск по чл. 346 ГПК във вр. с чл. 74, ал. 2, чл. 72, ал. 1 ЗС срещу Ж. А. Й. за сумата до 2 471,66 лв., представляваща извършени от ищеца подобрения в съсобствения имот, съобразно квотата на ответницата, като вместо него е постановено ново по същество, с което Ж. А. Й., действаща чрез настойника си, е осъдена на основание чл. 61 ЗЗД да заплати сумата 2 471,66 лв. и решението е потвърдено в останалите части, с които делбеният имот е възложен на Н. А. М., последният е осъден на основание чл. 349, ал. 2 ГПК да заплати на Ж. А. Й. сумата от 5 750 лева за уравняване на дела й, исковата претенция с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС от Ж. А. Й. срещу Н. А. М. е отхвърлена за разликата над 374,66 лв. до пълния предявен размер от 16 800 лв. Подадени са и касационни жалби вх. № 1711/28.07.2021 г. на Ж. А. Й., чрез назначения й особен представител адв. Н. Д. и вх. № 1703/28.07.2021 г. на Ж. А. Й., чрез настойника й А. К. Й., срещу допълнителното решение № 54/19.07.2021 г., с което същата е осъдена да заплати на Н. А. М. законната лихва върху сумата 2 471,66 лв., представляваща извършени от ищеца подобрения в съсобствения имот, считано от датата на приемане на претенцията по сметки за разглеждане – 24.06.2020 г. до окончателното й изплащане. В изложенията към подадените касационни жалби срещу основното решение се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като не са поставени конкретни правни въпроси. Изведени от доводите в жалбите, същите могат да бъдат формулирани по следния начин: какви са предпоставките за възлагане на делбения имот; в качеството на владелец или държател са били извършени подобренията от съсобственика-ищец; съобразени ли са ремонтите със строителните норми; по какъв начин следва да се докаже извършването им. В изложенията към касационните жалби срещу допълнителното решение също не са поставени въпроси. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Н. А. М. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са налице, като съображенията за това са следните: Допусната е делба на следния съсобствен по наследство недвижим имот: дворно място с построените в него полумасивна жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка, за което е отреден УПИ * в кв. 105 по плана на [населено място], при квоти: за Н. А. М.– 4/6 ид. части, за Ф. А. М. – 1/6 ид. ч. и за Ж. А. Й. – 1/6 ид. ч. С влязло в сила на 03.08.2018 г. решение по гр. д. № 1187/2015 г. на РС – Нови пазар, е признато за установено по отношение на Н. М., че Ж. Й. е собственик на 1/6 ид. ч. от процесния имот, придобити по наследство и е отменен констативен нотариален акт № 28/2006 г., с който е удостоверено правото на собственост на Н. М. върху целия имот, до размера на тази идеална част. Установено е, че делбеният имот е неподеляем и пазарната му стойност е 34 500 лева. Извършени са следните строително-монтажни работи: съществуващата стопанска сграда е увеличена от 32 на 112 кв. м.; изградена е нова баня; нов навес за кухня в груб строеж с масивна трикрилна врата към улицата с площ 41 кв. м., покрит с ондулинови пана; подновена е външната тоалетна; в североизточната част е изградена септична яма; в имота са засадени 3 млади овощни дръвчета; подменени са 7 броя врати; подменени са 6 броя прозорци; изградена е плътна ограда с дължина 12 м. за защита от животни; поставени са 5 броя тавани с подшивка с обща площ от 58 кв. м. в основното жилище; поставени са 7,6 кв. м. фаянс и 24,60 кв. м. теракот в основното жилище, общо на стойност 14 830 лв. Същата е и стойността на увеличението на имота; без извършените подобрения, стойността на имота би възлизала на 19 670 лв. Стойността на предполагаемия трайно реализиран чист годишен наем на делбения имот възлиза на 1 449,84 лв., като за 1/6 ид. ч. е изчислен месечен наем в размер на 20,14 лв., респ. годишен наем – 241,64 лв. Представен е предварителен договор за покупко-продажба от 10.11.1995 г. с нотариална заверка на подписите, сключен между общия наследодател на страните – А. Х., от една страна в качеството му на продавач на процесния имот и Н. М., като купувач. В показанията на ангажираните от ищеца свидетели – Х. И. и Г. М. /съпруга/ са възпроизведени следните факти: бащата на страните се разболял и за него дошли да се грижат Н. М. и семейството му до смъртта му през 1995 г.; заживели са в имота през 1987 г. Ищецът е направил лятната кухня, нови порти, външна баня, разширил е сайванта, поставил е гипскартон на тавана, подновил е оградата, засадил е овощни дръвчета. Ремонтите са направени в периода 2008-2015 г.; към 1995 г. ответницата живеела в друго населено място; ремонтите са правени без знанието на останалите наследници, тъй като ищецът и тя самата считали имота за свой. Възлагателни претенции са заявили Н. М. и Ж. Й.. Към момента на смъртта на общия наследодател на 22.11.1995 г. в имота са живеели ищецът и семейството му. Същият не притежава друго жилище. Не са ангажирани доказателства подкрепящи твърденията на жалбоподателката да е живяла в имота, както преди, така и след смъртта на нейния баща. В дадените обяснения в открито съдебно заседание на 24.08.2020 год. е посочила, че до 1995 г. е живяла в Република Турция. В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата същите съделители са предявили по реда на чл. 346 ГПК претенции по сметки: на Н. М. срещу съделителката – касатор за заплащане на сума в общ размер от 3 278 лв., представляваща стойността на полезни разноски, евентуално – 2 471,66 лв., направени в периода 2008 г.-2015 г. Ищецът твърди, че е получил владението върху имота въз основа на сключения с общия наследодател предварителен договор, поради което има правата по чл. 71 и 72 ЗС (арг. от чл. 70, ал. 3 ЗС). Ответницата е заявила претенция за лишаване от ползване на съсобствения имот по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода от 2005 год. до 2019 год. По претенцията на ищеца въззивният съд е изложил съображения, че установените в имота СМР имат характер на подобрения, доколкото чрез тях фактически е била увеличена стойността му. Извършени са в периода 2008-2015 г. Отношенията във връзка с подобряването на общата вещ се уреждат по различен начин в зависимост от конкретните условия, при които са извършени подобренията и от условията, при които съсобственикът-подобрител е упражнявал фактическата власт – като държател или владелец на правата на останалите съсобственици – ТР № 85/1968 г. на ОСГК на ВС. Приел е, че подобренията са извършени без знанието и съгласието на другите съсобственици, в която хипотеза правоотношенията се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие – чл. 61 ЗЗД. Отговорността е до размера на обогатяването, т.е. по-малката стойност между вложените разноски и увеличената стойност. По отношение претенцията на ответницата е споделил изводите на първоинстанционния съд относно частичната основателност на исковата претенция, поради което на основание чл. 272 ГПК е препратил към същите. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че обезщетението за ползване се дължи от момента на писменото поискване за период, следващ поканата. Правилно е приел също така, че първата покана, съдържаща се в молба от 14.12.2018 год., не е достигнала до адресата, но втората покана (съдържаща се в молба с изх. № 978/04.02.2019 год.) е била получена от процесуалния представител на ищеца на 12.02.2019 год. Именно от тази дата първоинстанционният съд е приел, че се дължи обезщетението. За 2020 год. месечният наем за 1/6 ид. ч. е 20,14 лв., а за 2019 год. – 19,34 лв. или общо 374,66 лв. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за предпоставките за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК. Оплакването на жалбоподателката всъщност се свежда до „лишаването й от наследство“, с уважаване на възлагателната претенция на ищеца. Предпоставките за възлагане са регламентирани в цитираната разпоредба и същите са били налице по отношение на този съделител. Горният въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по същия е налице трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност, което не е обосновано. Директно от мотивите на обжалвания съдебен акт същото не може да бъде установено. Касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане в частта, с която неин предмет е въззивното решение за осъждане на Ж. Й. да заплати сумата 2 471,66 лв., представляваща извършени от ищеца подобрения в съсобствения имот, съобразно квотата на ответницата, тъй като в тази част съдебният акт не подлежи на обжалване /по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК – цената на този самостоятелен иск е под 5 000 лв./. В описаната част жалбата е процесуално недопустима. Поставените въпроси, свързани с качеството на ищеца като държател, както и с несъобразяването на ремонтите със строителните правила и норми, са относими към описаната по-горе част от въззивното решение, поради което не подлежат на обсъждане. С оглед изхода на делото касаторът трябва да заплати на ответника по жалба Н. М. направените разноски в настоящото производство, възлизащи на сумата 600 лв. /за адвокатско възнаграждение/. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение