Определение № 60596 от 09.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1122/2021 г.

Производството е по чл.288 от ГПК Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от министъра на финансите, срещу решение №83/17.12.2020г. по т.д. №204/2020г. на Бургаски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено решение №47 от 29.09.2020г. по т.д.№37/2020г. на Сливенски окръжен съд, постановено след връщане на делото от ВКС за ново разглеждане, с което е обявена неплатежоспособността на ЕТ “Теотранс – Ж. Ж.”, представляван от Ж. Т. Ж., починала на 27.01.2016г., определена е начална дата на неплатежоспособността - 29.09.2015г., и е открито производство по несъстоятелност на този търговец, наложена е обща възбрана и запор върху имуществото на търговеца, назначен е временен синдик и е определено възнаграждението му. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, поради невъзможност на държавата да бъде правоприемник на физическо лице – търговец, както и поради сливане в едно лице качествата длъжник и кредитор. На следващо място касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон и поради необоснованост. Счита за неправилни изводите на въззивния съд, че неприемането на наследството от страна на държавата по реда на глава 52 от ГПК няма обуславящо значение за конституирането й като правоприемник на починалия търговец в производството. Твърди, че доколкото във вече откритото производство по несъстоятелност предстои принудително изпълнение върху вещи, които по закон са собственост на общината, а не на държавата, няма как последната да бъде надлежен ответник в производството по несъстоятелност. Счита, че дори наличното имущество да принадлежи на държавата, същото следва да бъде актувано от съответния областен управител по реда, установен в Закона за държавната собственост, като по този начин това имущество ще бъде зачислено като актив на държавата, ще бъде установен неговият размер и едва тогава то ще може да служи за удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност. Поддържа също, че по отношение на банката - липсва правен интерес от откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ЕТ “Теотранс – Ж. Ж.”, доколкото този търговец – физическо лице е починал, преустановил е дейността си и всички негови наследници са се отказали от наследство, съответно не може да бъде реализирана целта на производството по несъстоятелност за оздравяване на предприятието на длъжника. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284 ал.3 т.3 от ГПК с твърдения, че въззивното решение съдържа произнасяне по следните значими за изхода на делото въпроси, а именно: 1. Допустимо ли е конституирането на държавата на основание чл.11 от ЗН на мястото на длъжника – ЕТ в производство по откриване на производство по несъстоятелност с оглед наличните публични задължения на ЕТ към държавата и потенциалното сливане в едно лице на качествата кредитор и длъжник? Допустимо ли е откриването на производство по несъстоятелност срещу държавата? 2. Предвид разпоредбата на чл.11 от ЗН следва ли в производството по откриване на производство по несъстоятелност да бъде конститиурина съответната община, към която преминават недвижими имоти – собственост на починалия ЕТ, върху които предстои принудително изпълнение в хода на производството по несъстоятелност? 3. По какъв ред се реализира производството по несъстоятелност на ЕТ, когато същият не е оставил живи наследници и предприятието следва да бъде наследено от държавата, съответно общината? Касаторът поддържа, че въпросите се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като ще допринесат за разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на закона. Ответникът “Алианц Банк България” АД не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на едноличния търговец: подадена е молба от легитимирано лице по чл.625 от ТЗ; длъжникът има търговско качество; съществуват изискуеми задължения на длъжника по търговска сделка, свързани с търговската му дейност; търговецът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, установено с помощта на експертиза, което състояние не е временно, а обективно и трайно. Приел е за установено от събраните по делото доказателства, че на 27.02.2007г. е бил сключен договор за банков кредит между “Алианц Банк България” АД и ЕТ “Теотранс – Ж. Ж.”, за сумата 165 000 евро, а на 27.02.2009г. и договор за банков кредит за оборотни средства между същите страни за 60000 евро. Договорите били неколкократно изменяни с анекси, а задълженията - обезпечени с поръчителство и с договорна ипотека върху недвижими имоти. След смъртта на едноличния търговец Ж. Ж. търговското му предприятие било продължено от съпругата му Ж. Ж. под фирмата ЕТ “Теотранс – Ж. Ж.”. Въззивният съд е установил, че поради неизпълнение на задълженията по двата договора за кредит банката е обявила вземанията си за предсрочно изискуеми и се снабдила със заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи, издадени по ч.гр.д. №2755/2012г. и ч.гр.д. №2756/2012г., и двете дела по описа на Районен съд - Сливен. Едноличният търговец Ж. Т. Ж. е починала на 27.01.2016г. Съставът на Бургаски апелативен съд е приел, че е налице хипотезата на чл.611, ал.1, вр. ал.4 от ТЗ, съгласно която производство по несъстоятелност се открива и за починал едноличен търговец, ако преди смъртта той е бил неплатежоспособен, като в този случай искането за откриване на производство по несъстоятелност следва да бъде направено в едногодишен срок от смъртта. Изтъкнал е, че търговецът е починал на 27.01.2016г., а молбата по чл.625 от ТЗ е депозирана пред съда от банката – кредитор на 04.11.2016г., т.е. в срока по чл. 611, ал.4 от ТЗ. Въззивният съд е съобразил, че в производството по несъстоятелност са били издирени всички наследници на починалата, вкл. по указание на ВКС в отменителното решение и наследниците й от шеста степен по съребрена линия В. Й. Б. и Б. Й. Б., като всички те са се отказали от наследството на Ж. Ж.. Поради това е достигнал до извода, че държавата е придобила наследството и е легитимирана да отговаря за задълженията на починалата Ж. Ж. в качеството ѝ на ЕТ “Теотранс”. Счел е за неоснователно оплакването на държавата за това, че има качеството на частен, а не на универсален правоприемник на Ж. Ж. в качеството ѝ на ЕТ “Теотранс“, както и виждането, че като ответник по молбата на осн. чл. 625 от ТЗ следва да бъде конституирана общината, на чиято територия се намират притежаваните от търговеца имоти. За неоснователно е счетено и възражението, че държавата следва да е приела наследството, за да бъде конституирана като правоприемник на починалия търговец. В тази връзка съдът е изложил доводи, че спрямо държавата приемането на наследство по опис не е скрепено със срок. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим. Касационната инстанция е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част и във фазата по селекция на касационните жалби. В процесния случай с постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение №2/13.02.2018г. по т.д.№1429/2019г. на ВКС, ТК, Първо отделение, са били обезсилени решение №123 от 16.01.2019г. по т.д.№292/2018г. на Бургаски апелативен съд и потвърденото с него решение №34 от 03.10.2018г. по т.д.№86/2016г. на Сливенски окръжен съд, с което е обявена неплатежоспособността на ЕТ “Теотранс – Ж. Ж.”, представляван от Ж. Т. Ж., починала на 27.01.2016г., определена е начална дата на неплатежоспособността - 29.09.2015г., и е открито производство по несъстоятелност на този търговец, като е наложена обща възбрана и запор върху имуществото на търговеца, назначен е временен синдик. Касационната инстанция е установила, че както първоинстанционният, така и въззивният съд неправилно не са призовали, респективно конституирали наследниците по закон на Ж. Ж., а са конституирали като ответник в производството държавата на основание чл.11 от ЗН. Прието е, че след вписаните откази от наследство на наследниците от първи до трети ред, съдът е следвало да очертае наследниците от четвърти ред по смисъла на чл.8 ал.4 от ЗН. В мотивите на решението изрично е посочено, че едва след изчерпване на наследниците по закон, държавата е могла да бъде конституирана надлежно като страна в производството, с оглед на което решенията са недопустими. Съответно дадени са указания от ВКС след връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски окръжен съд, да бъдат конституирани на основание чл.8 ал.4 от ЗН и чл.57 от ЗН в производството наследниците по закон от шеста степен на починалата Ж. Ж.. Съгласно разпоредбата на чл.294, ал.1, изр.2 от ГПК указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото. Първоинстанционният Бургаски окръжен съд е изпълнил дадените указания, като е конституирал като ответници в производството наследниците по закон от шеста степен на починалата Ж. Ж. - В. Й. Б. и Б. Й. Б.. Едва след представянето на доказателства за извършени от двамата ответници по молбата по чл.625 от ТЗ откази от наследството на Ж. Ж., първоинстанционният съд е прекратил производството по отношение на тях и конституирал като ответник в производството Държавата, представлявана от министъра на финансите. Предвид изложеното не е налице вероятност в производството по чл.294 ал.1 от ГПК Бургаски апелативен съд да е постановил недопустимо решение поради участие на ненадлежно конституирана страна, поради което постановеното от последния решение не следва да бъде допускано до касационен контрол заради негов порок по смисъла на чл.281 т.2 от ГПК. Не са налице и основанията по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване относно възможността държавата да бъде конституирана като правоприемник на длъжника в производството по несъстоятелност е обуславящ за изхода на спора, но е обсъждан при първоначалното разглеждане на делото. Предвид дадените от ВКС задължителни указания, с които първоинстанционният съд, на който е било върнато делото, се е съобразил, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по въведения от касатора въпрос. Вторият поставен от касатора въпрос не е обуславящ за изхода на производството, въпреки изложеното от въззивния съд принципно становище, че общината става собственик на движимите и недвижими вещи от наследството, които се намират на нейна територия, а всички останали права и задължения преминават у държавата. Въззивният съд е изтъкнал, че държавата се явява общ правоприемник, а общината получава само конкретни отделни права и е в положение, сходно с това на заветника. Поради това е приел, че за задълженията на наследодателя, в т.ч. от търговска дейност като едноличен търговец, следва да отговаря държавата и то само до размера на полученото от нея имущество, но не и общината. Спорад въззивния съд ако активите на наследството, получени от държавата, се окажат недостатъчни за удовлетворяване на кредиторите, то те имат право на иск срещу общината по арг. чл.66, ал.2 от ЗН, като в този случай общината ще отговаря за непогасените вземания до размера на отделните получени вещи. В решението на Бургаски апелативен съд обаче липсват фактически констатации, че в имуществото на едноличния търговец ЕТ “Теотранс – Ж. Ж.”, съставляващо масата на несъстоятелността, са включени движими вещи или недвижими имоти, които по силата на чл.11 от ЗН са преминали в собственост на общината, на чиято територия се намират, нито по делото има данни за наличието на такива обекти, поради което отговорът на поставения въпрос не е обусловил преценката на съда за конституиране на касатора като длъжник в производството по несъстоятелност. Третият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК също не отговоря на общия критерий по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касация. Същият е хипотетично поставен и предполага наличието на особен ред за развитие на производството по несъстоятелност на едноличен търговец, когато предприятието му следва да бъде наследено от държавата. Този въпрос не е предмет на решението по чл.625 от ТЗ, с което съдът се произнася относно наличието на предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност. При наличието на определени в закона условия /чл.630 ал.2 и чл.632 от ТЗ/ едновременно с откриването на производството по несъстоятелност може да бъде постановено и обявяването на длъжника в несъстоятелност, но тези условия не са обусловени от личността на длъжника. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд