Определение № 73 от 23.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4831/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена касационна частна жалба от ответниците Г. Р. П., В. В. П., чрез адв. К. Г. и Р. Г. П., чрез адв. Р. А. срещу определение № 2227/17.08.2021 г. по ч.гр.дело № 2233/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 268101/28.04.2021 г. по гр.дело № 13045/2015 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба от 15.03.2021 г., подадена от адв.Р. А., пълномощник на ответниците Г. Р. П., В. В. П. и Р. Г. П., с която е поискано определение от 18.02.2021 г. да бъде изменено в частта за разноските, като неоснователна. Поддържаните основания за неправилност на определението е незаконосъобразност и необоснованост. Според жалбоподателите въззивния съд е постановил определението в противоречие с разпоредбите на чл.78,ал.4 ГПК, съгласно която ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното определение и вместо него се постанови друго, с което в полза на жалбоподателите-ответници по предявените искове се присъдят направените разноски по делото, а в полза на ищеца да не се присъждат разноски по делото. В изложението към частната жалба са формулирани въпросите:1. От значение ли е основанието за прекратяване на делото, когато се преценява дължат ли се разноски на ответника при прекратяване на делото, решен в противоречие с практиката на ВКС, 2. Може ли при твърдения на ищеца за отпаднал правен интерес съдът служебно да установява причините/фактите/ за това твърдение на ищеца и в зависимост от резултата на това съдебно установяване да разпредели тежестта на разноските, решен в противоречие с практиката на ВКС, 3. При положение, че относно допустимостта на иска ищецът по иск с правно основание чл.135 ЗЗД не следва да доказва и съдът не следва да установява качеството кредитор, за да допусне до разглеждане иска, при прекратяване на това производство поради ново твърдение на ищеца, че твърдяното му вземане е погасено следва ли съдът при разпределение на разноските по делото да установява обстоятелствата, причините и вината, довели до отпадане на правния интерес на ищеца, решен в противоречие с практиката на ВКС. 4. Може ли съдът да проверява съществува ли вземането, което легитимира кредитора като ищец, когато се произнася по разноските при прекратяване на производството, поради промяна в твърденията на ищеца, че вземането вече го няма. Следва ли в този случай да се установи коя е обективно вярната причина за последващото несъществуване на вземането/т.е. да се установи вярно ли е твърдението на ищеца, че вземането било погасено чрез плащане на ответника, още повече, когато това обстоятелство се оспорва от ответника/, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 5. Следва ли при произнасяне на съда относно тежестта на разноските същият да съобрази преследваната от страните цел и обстоятелството свързана ли е тя с удовлетворяване на значим, допустим от закона интерес. Следва ли при наличие на други способи за защита ищецът да завежда иск с правна квалификация, утежняваща предмета на делото и разходите в производството, при наличие на значително по-ниския материален интерес, чиито кредитор е той, решен в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът по частната жалба „Ч.” АД в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касацинноно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на частната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежни страни срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. С определение от 28.04.2021 г. по гр.дело № 13045/2015 г. на Софийски градски съд е оставена без уважение молба от 15.03.2021 г., подадена от адв.Р. А. пълномощник на ответниците Г. Р. П., В. В. П. и Р. Г. П., с която е поискано определение от 18.02.2021 г. да бъде изменено в частта за разноските. Първоинстанционният съд е приел, че в приложение на чл.78,ал.4 ГПК при прекратяване на делото, поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина разноските за производството в това число и тези на ответника се възлагат на ищеца. Прието е, че по аргумент от правилото, формулирано в чл.78,ал.2 ГПК за разпределение на отговорността за разноски не може да бъде реализирана отговорността за разноски на ищеца по чл.78,ал.4 ГПК, а ответникът носи отговорност за направените от последния разноски, когато след предявяване на иска, поради нови факти, независещи от поведението на ищеца, а свързани с поведението на ответника производството по делото се прекрати. Посочил е, че по този начин се отчита обстоятелството, че и в такъв случай извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането на делото, а необходимостта от съдебна намеса отпада най-общо поради погасяване на задължението, предмет на търсената с иска защита след предявяване на иска. Въззивният съд е възприел изводите на Софийски градски съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК разноските по делото се възлагат на ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Според въззивния съд смисълът на разпоредбата е насочен към превенция спрямо неоснователно иницииране на съдебни спорове. Прието е, че в случая ответниците твърдят, че не дължат заплащане на разноски по делото, които на основание чл.78,ал.4 ГПК с оглед прекратяване на делото следвало да бъдат присъдени на тях, а и тъй като ищецът не твърдял и не е доказал наличието на и изискуеми и ликвидни вземания, скрепени с изпълнителен титул. Посочил е, че макар и производството по делото да е прекратено, причината за това е последващата липса на правен интерес у ищеца с оглед извършеното в хода на производството заплащане на сумата, дължимостта на която е провокирало образуване на настоящото дело. Според съда това действие е осуетило по-нататъшните съдопроизводствени действия. Заплащайки претендираната като дължима сума ответниците са признали нейната дължимост, поради което е приел, че ответната страна е дала повод за завеждане на делото. Прието е, че необходимостта от търсената съдебна намеса е отпаднала поради погасяване на задължението в хода на процеса, поради което по аргумент от чл.78,ал.2 ГПК разноските следва да бъдат възложени върху ответниците, до който извод е достигнал и първоинстанционния съд, който е оставил молбата по чл.248 ГПК без уважение. При тези съображения първоинстанционното определение е потвърдено. По правните въпроси: Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. С определение № 289/12.05.2011 г. по ч.гр.дело № 255/2011 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.274,ал.3 ГПК, с което е допуснато касационно обжалване са разрешени правните въпроси свързани с връчване на препис от нередовна искова молба и преценката на документите за платени разноски, както и за възможността разноски да бъдат присъдени без да се даде възможност за възражение срещу прекомерността им и преди да е проведено първото съдебно заседание по делото. Съдебният състав е възприел съдебната практика, според която ответникът има право на разноски при прекратяване на производството по делото. Основанието за прекратяване е без значение, може да е и поради неотстраняване на нередовностите на искова молба. Нередовната искова молба трябва да бъде уточнена преди връчване на препис от нея на ответника (чл.129 ал.2 вр. чл.131 ал.1 от ГПК), но е възможно уточнението да се извърши и впоследствие (чл.129 ал.4 от ГПК, чл.143 ал.2 от ГПК). В този смисъл връчването на препис от искова молба, която не е редовна, няма значение по въпроса за отговорността за разноски. Щом ответникът е получил такъв препис и е сторил разноски за да подаде отговор, едва след което ищецът е оттеглил иска, при прекратяване на производството за ответника възниква право да бъде обезщетен за сторените разноски (чл.78 ал.4 от ГПК). Няма значение дали е било проведено първото съдебно заседание по делото. Ответникът е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора срещу исковата молба, а ползването на адвокатска помощ при тази му дейност е наложително, с оглед предвидените от процесуалния закон преклузии. Всички разноски, свързани с ползването на такава помощ, се дължат на ответника при прекратяване на делото, независимо, дали е проведено първото заседание по него. Достатъчно условие за възникване на правото по чл.78 ал.4 от ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл.131 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството. Въпросът за доказването на разходите е фактически. Съдът, пред когото се претендира възлагането на разноските, трябва да се увери, че те действително са направени от ответника преди прекратяването на производството и че са във връзка със защитата му по делото. Законът не предвижда някаква формална процедура за приобщаване към делото на доказателствата за извършване на разходите. Цитираната практика на ВКС не обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като касае различна хипотеза от тази по настоящия спор. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с практиката на ВКС, според която правото на ответника да му бъдат присъдени разноски, направени в съдебното производство по граждански дела, е предвидено в чл.78 ал.2 ГПК. Според тази разпоредба разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. В тежест на ищеца са и разноските, направени от ответника съобразно отхвърлената част от иска – чл.78 ал.3 ГПК. Тълкуването на тези разпоредби налага извод, че в случаите на разрешаване на спора по същество правото на страните на разноски е предпоставено от основателността или неоснователността на предизвикания от ответника спор, т.е. от извънпроцесуалното му поведение. Съгласно практиката на ВКС в чл.78 ал.4 ГПК е предвидено право на ответника на разноски и при прекратяване на делото. При прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в т.ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца. В случаите на отказ от иска, обаче, което процесуално действие е предприето от ищеца поради новонастъпили след предявяването му независещи от него, а от ответника, обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските е ответникът. Този извод се налага по аргумент, изведен от чл.78 ал.2 ГПК, с оглед на обстоятелството, че и в такъв случай извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането на делото, необходимостта от съдебна намеса по което отпада с погасяване от него на задължението, предмет на търсената с иска защита. Преценката в тази насока се основава само на предприетото от ответника действие, индициращо отпадане на задължението, а тя не представлява изследване на отношенията между страните по съществото на спора – определение № 626/20.08.2012 г. по ч.гр.дело № 275/2010 г. на ВКС, IV г.о., определение № 277/14.05.2014 г. по ч.гр.дело № 2432/2014 г. на ВКС, I г.о. Правният въпрос въззивния съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втори, трети и пети въпроси, както и по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по четвърти въпрос от изложението. Така както са формулирани въпросите не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите правни изводи по предмета на спора – т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Неустановяване на общото основание е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение