Определение № 671 от 02.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 233/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 5112 от 06.12.2021 г., подадена от ищеца С. М. И., чрез адвокат З. Д., срещу решение № 135 от 18.10.2021 г. по в.гр.д.№ 490/2021 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260076 от 26.05.2021 г. по гр.д.№ 558/2020 г. на Районен съд-Свиленград, с което е отхвърлен предявения от С. М. И. срещу “Ямболен 81”EООД иск за признаване за установено, че “Ямболен 81”EООД дължи на С. М. И. сумата 15 000 лева – главница по сключен между страните предварителен договор от 14.04.2008 г., сумата 1433.60лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 31.07.2019 г. до 08.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2020г. до пълното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 416/2020 г. на Районен съд-Свиленград. Поддържаните основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1.При наличие на договор по чл.19 ЗЗД, без да е направено искане той да бъде обявен за окончателен, а за възстановяване на дадена сума по него, следва ли съдът да даде правна характеристика на този договор за това дали е недействителен или нищожен без изрично да е сезиран от страните за това; 2. Задължен ли е съдът, след като с решението си посочва неизправна страна по този договор и прави заключения в тази насока, да прецени доколко той отговаря на законовите изисквания и може ли същия договор да послужи за основание при нова претенция да бъде обявен за окончателен /тъй като съществува правна възможност и за такъв иск/; 3. Ако отговорът на първите два въпроса е положителен и дава право на съда да изследва предварителния договор, то при наличието на основание за нищожност следва ли да има изрично произнасяне в тази насока или производството по делото следва да протече по друг ред. Насрещната страна “Ямболен 81”ЕООД, в депозиран отговор, чрез адвокат П. П., е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима Въззивния съд е приел следното: По делото не е спорно, че на 14.04.2008 г. между страните е сключен предварителен договор, с който ответникът “Ямболен 81” ЕООД се е задължил да продаде на ищеца С. М. И. недвижим имот - жилище № ....., находящо се в [населено място], кв. .....УПИ ...., с площ от 133.91 кв. м., за сумата от 59 800 евро, платима на три вноски – 15 000 лв. при сключване на договора, 20 000 евро през м. август, и 32 120 евро при нотариалното прехвърляне на имота. Според т. 15, изр. 2 от договора при забава от страна купувача повече от един месец за изплащане на съответната вноска продавачът има право едностранно да прекрати договора, като изплатените вноски до момент се връщат с 10 % неустойка върху сумата по т. II – цената по договора, след намиране на нов купувач. Приел е, че по делото не е спорно, че при сключване на договора ищецът е заплатил първата вноска от 15 000 лв. От представената по делото разписка от 16.01.2019г. е установено, че на ищеца е изплатена сумата от 3304 лв., представляваща част от внесеното капаро по предварителния договор. Съдът е приел, че ищецът С. М. И. претендира връщане на първата вноска по предварителния договор в размер на 15 000 лв. поради неизпълнението му от страна на ответника, който в нарушение на договора е отказал сключването на окончателен договор поради прехвърлянето му на друго лице. Прието е, че предвид посочените фактически твърдения предявеният иск следва да се квалифицира по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като ищецът претендира връщане на заплатената сума на отпаднало основание – разваляне на предварителния договор с връчване на нотариална покана на 31.07.2019 г. Прието е, че правото на разваляне по чл. 87, ал. 1 ЗЗД принадлежи на изправната страна по договора, а изправна е тази страна, която е изпълнила точно задължението си. Прието е, че в настоящия случай по категоричен начин е установено, че ищецът е изпаднал в забава по отношение на втората вноска от 20 000 евро, която е следвало да плати до 31.08.2008 г., поради което като неизправна страна в негова полза не е възникнало потестативното право да развали предварителния договор и съответно да иска възстановяване в пълен обем на заплатената първоначална вноска от 15 000 лв. Съдът е приел, че продължилата повече от един месец забава на ищеца е дала право на продавача – ответника “Ямболен 81” ЕООД, да развали договора на основание т. 15, изр. 2 от договора, което е упражнил с връщане на част от заплатената първа вноска на 16.01.2019 г. в размер на 3304 лв., както и да задържи останалата част от 11 696 лв., представляваща неустойка по т. 15, изр. 2 от договора. По тези съображения въззивния съд е намерил исковата претенция за възстановяване на пълния размер на заплатената първа вноска от 15 000 лв. за неоснователна. Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на поставения правен въпрос от ВКС ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а също и когато се налага тълкуване на неясни, непълни и противоречиви закони, с цел създаване на съдебна практика по тях или осъвременяването й. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В случая, по поставените от касатора въпроси, свързани с хипотезите, в които съдът следи служебно за нищожността на правни сделки от значение за правния спор, не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, и съществува задължителна практика на ВКС, от която въззивния съд не се е отклонил. Съгласно ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, какъвто не е настоящия случай. С оглед гореизложеното, обсъждането на въпросите не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като взема предвид изхода на делото съдът намира, че в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. Воден от гореизложеното Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение