Определение № 1272 от 20.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2987/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Б. Г. против решение № 626/12.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 3223/2022 г. от VІІ състав на САС. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е счел предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СГС. Прието е, че от ангажираните по делото свидетелски показания се установява, че отношенията между двамата братя са били близки, виждали се почти всеки ден, посрещали заедно празниците, ищецът понякога отсядал в жилището на майка си, където е живеел и брат му. Изложеното обосновава наличието на нормални роднински отношения между тях. Грижите, които ищецът е полагал за детето на брат си преди и след неговата смърт не са нещо чрезвичайно, което да промени този извод. Не може да се направи извод, че е налице изключителна емоционална връзка, надхвърляща нормалната за такива роднини. Изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се съдържа в касационната жалба, като се твърди, че от гледна точка на разпоредбата на чл.52 ЗЗД е справедливо и други извън близкия семеен и родствен кръг да получат обезщетение за неимуществени вреди в случаите, в които е налице постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка с починалия. Съдът не е отрекъл тази възможност, отразена и в постановките на т.р. № 1/2018 г. на ОСГНТК на ВКС и според които е допустима, но е приел, че не е доказана с всички допустими доказателствени средства наличието на изключителна емоционална връзка, надхвърляща нормалната за такива роднини, поради което е отхвърлен предявения иск. Не се сочи касационно основание по чл.280 ГПК, т.е. в каква насока правните изводи на съда попадат в някоя от хипотезите на тази разпоредба, като решението е съобразено с практиката на ВКС /цитираното тълкувателно решение/ по отношение на доводите на касатора относно приложението в този случай на чл.52 ЗЗД и ангажирането на отговорността на застраховател по застраховката „гражданска отговорност“, поради което касационното обжалване не следва да се допуска. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 300 лева, която се претендира като юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, състав на ВКС