Определение № 191 от 30.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 256/2017 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Г. Н. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Д., срещу разпореждане № 1933/24.11.2016 г. по в. гр. д. № 365/2016 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е върната подадената от жалбоподателя касационна жалба вх.№ 6601/10.08.2016 г. против решение № 126/29.06.2016 г., с оглед неговата необжалваемост. В частната жалба се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и се претендира неговата отмяна. Против частната жалба не е подаден писмен отговор от насрещните по спора страни. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като прецени данните по делото и с оглед инвокираните от жалбоподателя оплаквания, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна, по следните съображения: Решение № 126/29.06.2016 г. по в.гр.д.№ 365/2016 г. на Пловдивския апелативен съд е постановено в производство по чл. 463, ал. 2 ГПК. Съгласно посочената разпоредба, решението, с което е разгледана по същество жалба срещу действия на съдебния изпълнител по разпределение на суми, по изключение подлежи на обжалване пред апелативния съд, чието решение е окончателно. По правилата на чл.286, ал.1, т.3 ГПК, касационната жалба се връща, когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Макар нормата да препраща към чл. 280, ал. 2 ГПК относно посочените в нея въззивни решения, които не подлежат на касационен контрол, същото разрешение следва да се приложи и когато от друга изрична разпоредба на закона следва несъмнен извод за по-нататъшна необжалваемост на постановен от апелативния съд съдебен акт. Горният извод не се променя от факта, че с решението на Пловдивския апелативен съд № 126/29.06.2016 г. е било обезсилено решението на Пазарджишкия окръжен съд и производството по делото е било прекратено, от което жалбоподателят черпи доводи, че първото е с характер на преграждащо производството определение и подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Режимът на обжалване на решенията е еднакъв, независимо от техния диспозитив, а изключенията от него са изрично посочени в закона. Следва да се отбележи също, че съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на такова обжалване, както и че разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК е изцяло неприложима, т.к. жалбата против решението на окръжния съд е била разгледана по същество и уважена при условията на чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК. Изложеното мотивира извод, че подадената касационна жалба е недопустима, поради липса на процесуална възможност за обжалване на решението на апелативния съд по чл. 463, ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд, поради което постановеното в този смисъл разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение