Определение № 50843 от 15.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 693/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Д. П. А. чрез адвокат К. П. от АК-София срещу решение № 1173/12.11.2021 г. по в.гр.д.№ 2029/2021 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 260103/19.04.2021 г. по гр.д.№ 521/2020 г. на Окръжен съд Враца и се отхвърля предявения иск на Д. П. А. против баща й П. И. А. за поставянето му под запрещение на основание чл.5 ЗЛС. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, при допуснати процесуални нарушения и необоснованост, а в изложение към нея се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/„Допустимо ли е да се дава възможност на страна в процеса да внесе дължима ДТ за допускане на доказателства, когато същата не е изтъкнала уважителни причини за пропускане на срока и не е представила доказателства за това?“ и 2/„Следва ли съдът да даде повторна възможност на ищцата да внесе определения от съда депозит, след като ищецът изрично е заявено, че поддържа искането за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза, но не е внесъл депозита в определения от съда срок?“. Според касаторката поставените въпроси са от съществено значение за изхода на спора и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. След изтичане на срока за обжалване, многократно са правени изявления от жалбоподателката за поведението на баща й, които обстоятелства тя счита, че са значение за поставянето му под запрещение. От П. И. А. не е подаден писмен отговор на жалбата. Прокуратурата на Република България не взема становище по подадената касационна жалба. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че предявения иск на основание чл.5, ал.1 ЗЛС е недоказан, тъй като няма данни лицето, което се иска да бъде поставено под запрещение, да страда от слабоумие или душевна болест, вследствие на което да не е в състояние да се грижи за своите работи. Съдът е установил, че при изслушването на П. И. А. пред съда, той отговаря адекватно, липсва медицинска документация по делото, от която да се установи психическо заболяване и не е изслушано вещо лице, с оглед на което не може да се приеме, че е налице заболяване, което му пречи да се грижи за своите работи. При проверка на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: От данните по делото е видно, че ищцата е поискала изслушване на съдебнопсихиатрична експертиза, която е допусната, но поради неявяването на лицето за преглед пред вещо лице и липсата на медицинска документация за психично заболяване, съдът е отказал принудителното извършване на преглед, Поставените въпроси, във връзка с допустимостта на медицинската експертиза и предпоставките за заличаването й, не обуславят допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото постановяването на решение по чл.5, ал.1 ЗЛС не се предпоставя от задължително изслушването на психиатрична експертиза. Съгласно указанията по т.3 на ППВС № 5/79 г. от 13.II.1980 г., при разглеждане на делото съдът е длъжен да разпита лично лицето, чието запрещение се иска, както и неговите близки. Смисълът на такъв непосредствен разпит изразява защитната функция на съда спрямо цялостната личност на гражданина и съставлява гаранция спрямо недобросъвестни роднини, които от материални интереси и други недобри подбуди искат запрещение на душевно здраво лице. Като отговорен държавен орган съдът може по-добре и по-задълбочено да прецени какви са умствените способности на ответника, като влезе непосредствено в личен контакт с него и разпита неговите близки, които имат постоянна или близка връзка с ответника. Разпитът на ответника трябва да предшества събирането на каквито и да е доказателства. Тези доказателства могат да се окажат безпредметни, ако съдът след разпита на ответника с оглед непосредствените си впечатления и след изслушване на близките му намери, че ответникът не е нито душевно болен, нито слабоумен, а е с нормални умствени способности. Предвид изложените съображения се налага извод, че постановяването на решение в производството по чл.5 ЗЛС не е обусловено във всички случаи от изслушването на психиатрична експертиза, а разпитът на лицето пред съда и липсата на други убедителни доказателства за психичното здраве на лицето, освен твърденията на Д. П. А., не дават основание да се приеме, че въззивното решение противоречи на указанията в тълкувателното постановление. /В този смисъл е решение № 379/07.05.2009 г. по гр.д.№ 1320/2008 г., I г.о. и решение № 214/19.10.2015 г. по гр.д.№ 1619/2015 г., III г.о./ Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение