Определение № 749 от 24.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2468/2014 г.

Производството е образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение от 22.05.14г. по гр.д.9014/13г. на Софийски градски съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд е разгледал по реда на чл.248, ал.1 ГПК искането на настоящия жалбоподател за изменение на постановеното от него въззивно решение, в частта му за разноските. Частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: Атакуваното определение е постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, като в ал.3 на текста изрично и императивно е установено, че определението за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, респективно акта по отношение, на който се иска изменение в частта му за разноските. В случая страната е поискала от СГС изменение на решение от 04.02.2014г. по гр.д. 9014/13г., което решение е изключено от касационен контрол на основание чл.280, ал.2 ГПК, поради това, че цената на предявеният иск с правно основание чл.213,ал.1 КЗ е 5001.06лв. Следователно, постановеното решение от въззивният съд е окончателен съдебен акт – неподлежащ на касационен контрол.С оглед изложеното на такъв не подлежи и обжалваното определение, касаещо разноските направени пред първата инстанция и в производството по постановяване на това решение. С оглед изложеното извън предмета на спор остават развитите от жалбоподателя оплаквания, свързани с основателността на молбата му по чл.248, ал.1 ГПК. Те не могат да бъдат обсъждани след като е преценена недопустимост на последващия контрол. Преценката по допустимост винаги предхожда тази по основателност на искането и в тази връзка тези доводи са ирелевантни. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение