Определение № 77 от 04.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1819/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ж. А. М. чрез пълномощника ѝ адв. Й. Д. срещу определение № 11717 от 20.07.2020г. по гр.д. № 3215/2019г. на САС, 4 състав, с което е оставена без уважение молбата й по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 540 от 02.03.2020г. в частта за разноските. Частната жалбоподателка излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Поддържа, че при съобразяване на цената на предявените искове и уважената част от тях, както и на минималните размери по чл.7, ал.2 Наредба № 1 на ВАС, за първоинстанционното производство се дължи адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в размер на 3 624 лева (за иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева) и в размер на 1722,61 лева (за иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000 лева), поради което общо за първоинстанционното производство се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 5 058,67 лева. Поддържа, че с оглед обжалваемия интерес и изхода на делото във въззивната инстанция и при съобразяване на минималните размери на адвокатските възнаграждения по посочената Наредба, се дължи адвокатско възнаграждение по за защита по първия иск в размер на 3624 лева, а за втория иск – в размер на 1 793,15 лева, или общо за въззивното производство – в размер на 5 417,15 лева. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде уважена молбата му за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати допълнително адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 627,67 лева и за втората инстанция – в размер на 4 536,15 лева. Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и здраве” АД оспорва частната касационна жалба, като прави възражение за нейната недопустимост поради липсата на формулирани въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Моли частната касационна жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима, евентуално – да бъде потвърдено обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Частната жалба няма характера на частна касационна жалба, поради което разглеждането й по същество не е обусловено от обосноваване на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Частната жалба е основателна. Производството е образувано по предявени от Ж. М. против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и здраве” АД искове за заплащане на обезщетение в размер на 150 000 лева – за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на А. Б. А., с когото е била във фактическо съжителство, настъпила при ПТП на 15.11.2016г., и в размер на 90 000 лева – за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие причинените й телесни увреждания при същото ПТП. С първоинстанционното решение първият от исковете е уважен до размер на 120 000 лева, а вторият – до размер на 24 000 лева, като в останалата им част до пълните предявени размери исковете са отхвърлени. Въззивното производство е образувано по две въззивни жалби: 1/ въззивна жалба на ищцата Ж. М. срещу първоинстанцционното решение в частта, в която първият обективно съединен иск е отхвърлен за разликата над 120 000 лева до 150 000 лева и в частта, в която вторият обективно съединен иск е отхвърлен за разликата над 24 000 лева до 72 000 лева; 2/ въззивна жалба на ответника срещу първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените против него искове. Въззивното решение в частта, в която вторият предявен от ищцата иск е отхвърлен за разликата над 72 000 лева до 90 000 лева, не е обжалвано и е влязло в сила. С въззивното решение въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е осъдил ответникът да заплати на ищцата още 24 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от нанасени й телесни увреждания при ПТП, и е потвърдил първоинстанционното решение в часттта, в която предявените от ищцата искове са уважени съответно за сумата 120 000 лева и 24 000 лева и са отхвърлени съответно за разликата над 120 000 лева до 150 000 лева и за разликата над 48 000 лева до 72 000 лева. С оглед изхода на делото е приел, че на адв. Д. се дължи адвокатско възнаграждение за първоинстанционното произдводство в размер на 4 431 лева при цена на иска 240 000 лева и му е присъдил допълнително 21 лева, както и адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 883 лева при обжалван интерес от 78 000 лева и уважена част от жалбата за 24 000 лева. С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение направеното искане за изменение на решението в частта за разноските, като е потвърдил изводите си, направени в решението. При така предявените искове и съобразно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 на ВАС размерът на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на ищцата при условията на чл.38 ЗА за първоинстанционното производство възлиза на 4 530 лева (3530 лева + 2% върху 50 000 лева) - за иска с цена 150 000 лева, и на 3 230 лева (830 лева + 3% върху 80 000 лева) - за иска с цена 90 000 лева. С оглед изхода на спора по предявените искове (при съобразяване и на резултата от въззивното обжалване), размерът на дължимото се за първата инстанция адвокатско възнаграждение възлиза на 3 624 лева (4 530 лева х 120 000/150 000) - за първия иск, и на 1 722,67 лева (3 230 лева х 48 000/90 000) - за втория иск. Следователно общият размер на дължимото се на адв. Д. адвокатско възнаграждение за първата инстанция възлиза на 5 346,67 лева. С първоинстанционното решение е присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 4 410 лева, а с въззивното решение – допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 21 лева, или общо е присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 4 431 лева, т.е. с 915,67 лева по-малко от дължимото. С оглед на това направеното от частната жалбоподателка искане за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение за първата инстанция в по-малък размер - 627,67 лева, се явява основателно и следва да бъде уважено. При съобразяване на подадените въззивни жалби обжалваемият интерес във въззивното производство е в размер на 150 000 лева – по първия иск, и на 72 000 лева – по втория иск. Размерът на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство – за защита във връзка с подадената от ищцата въззивна жалба и срещу подадената от насрещната страна въззивна жалба, възлиза на 4 530 лева (3530 лева + 2% върху 50 000 лева) - по първия иск, и на 2 690 лева (830 лева + 3% върху 62 000 лева) по втория иск. С оглед изхода на делото във въззивната инстанция дължимото се за осъществената безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение възлиза на 3 624 лева (4 530 лева х 120 000/150 000) - по първия иск, и на 1 793,33 лева (2 690 лева х 48 000/72 000) - по втория иск. Следователно общият размер на адвокатското възнаграждение по чл.38 ЗА за втората инстанция възлиза общо на 5 417,33 лева. С въззивното решение е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 883 лева или с 4 534,33 лева по-малко от дължимото. Поради това на адв. Д. следва да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 4 534,33 лева. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и следва да бъде постановено друго, с което бъде изменено въззивното решение в частта за разноските, като на адв. Д. бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в посочените размери. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,