Определение № 698 от 20.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2098/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. К. Т. против решение №193/15.01.2020 г., постановено по в.гр.д. № 627/2019 г. от състав на ОС – Благоевград. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл.215 КТ, като неоснователен. Решението е обжалвано в тази част, като в останалата е влязло в сила, а и същото не подлежи на касационно обжалване, с оглед цената на останалите обективно съединени искове. Съдът е приел, че приложима в случая е Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина,приета с МПС №115/04г и обн.ДВ бр.50/2004г., а не Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници. Прието е, че последната е издадена от МФ,а не е приемана с ПМС, каквото е императивното изискване на чл.215 КТ, предоставило само на МС законова делегация за определяне на пътни, дневни и квартирни пари при командировка.Освен това е посочено, че Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина не е обнародвана и по арг.на чл.5 ал.5 от Конституцията няма нормативен характер, както и че тя е издадена от МФ през 1987г при коренно различни обществени стопански отношения и нейното приложно поле според §1 от ЗР е за всички стопански организации от Министерство на транспорта,които имат собствени превозни средства за международни превози. Докато ответното дружество е търговец с ограничена отговорност,регистрирано при действието на ТЗ при друга уредба на търговските отношения. В изложението на касационните основания се твърди, че е налице противоречиво разрешаване от съдилищата на правния въпрос относно това, кой нормативен акт е приложим в конкретния случай - Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници или Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. След измененията на КТ – чл.121а и чл.215, спор в съдебната практика няма относно това, че приложима в подобни на настоящия случай е Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина приета с ПМС №115/2004 г., обн. ДВ, бр.50/2004 г., доколкото този ред за регламентиране на тези правоотношения е предвиден в разпоредбата на чл.121а, ал.8 КТ. Цитираните от касатора решения на ВКС са постановени при друга нормативна уредба, която не е действуваща към спорния в конкретния случай период. Предвид изложеното, липсва соченото противоречие, както и соченото касационно основания относно допустимостта на касационното обжалване. С оглед изхода на спора в настоящата производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 750 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС