Определение № 4928 от 30.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 9/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 172 от 27.09.2024г. на Разградски окръжен съд постановено по гр.д. № 64/2024г. в частта с която е отменено решение № 661 от 23.12.2021г. по гр.д.№ 911/2021г. на Разградски районен съд и е вместо това е отхвърлен иска на З. Х. А., Х. Х. З., Ф. Х. Т., Р. Х. К., А. А. З., М. Р. Д., С. М. Д., Г. М. Б., Х. И. Б., Н. М. К., Х. М. Щ. и Д. М. К. против А. А. Т. за установяване собствеността върху поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 26 296кв.м., находящ се в землището на [населено място], [община], област Разград в местността “О. б.”, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, при следните права на всеки от ищците: 1/30 ид.ч. за З. Х. А., 1/30 ид.ч. за Х. Х. З., 1/30 ид.ч. за Ф. Х. Т., 1/30 ид.ч. за Р. Х. К., 1/30 ид.ч. за А. А. З., 1/18 ид.ч. за М. Р. Д., 1/18 ид.ч. за С. М. Д., 1/18 ид.ч. за Г. М. Б., 1/6 ид.ч. за Х. И. Б., 1/18 ид.ч. за Н. М. К., 1/18 ид.ч. за Х. М. Щ. и 1/18 ид.ч. за Д. М. К.. Касационната жалба е подадена от горепосочените ищци по иска чрез пълномощника им адвокат Д. Б.. Като основание за допускане на касационно обжалване е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че при постановяване на решението, въззивният съд не се е съобразил с посочената от ВКС практика при предходните връщания на делото за ново разглеждане. Поставен е въпросът: дали при връщане на делото за ново разглеждане от предходен състав на ВКС са изпълнени дадените указания и ако има неизпълнени такива защо не са изпълнени и как следва да се изпълнят. Ответникът по жалбата А. А. Т. не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл. 294, вр. чл. 293, ал.3 ГПК след като с Решение № 100 от 15.12.2024 г. по гр. д. № 3743/2022г. на ВКС, II г.о., делото е върнато на въззивния съд за ново с указание, че искът е допустим и следва да се разгледа по същество. Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на А. А. Т., че ищците З. Х. А., Х. Х. З., Ф. Х. Т., Р. Х. К., А. А. З., М. Р. Д., С. М. Д., Г. М. Б., Х. И. Б., Н. М. К., Х. М. Щ. и Д. М. К., са собственици по наследство на поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 26 296 кв.м. в землището на [населено място], [община], представляващ нива. Ищците са уточнили, че притежават общо 4/6 ид.ч. (посочени са притежаваните от всеки от тях части) от имота и са съсобственици с ответника, който се легитимира с нотариален акт също за 4/6 ид.ч. от имота. Ответникът е предявил възражение за придобиване на имота по давност чрез добросъвестно владение от 2019г. и с присъединяване владението на праводателя си А. Т.. Въззивният съд е приел за установено, че с решение № 48/10.03.1995г. на Поземлена комисия [населено място] е възстановено правото на собственост на наследниците на Р. Х. Б. върху процесната нива. Пряк наследник на Р. Б. е сина му И. Х. Б., който от своя страна е наследен от шестте си деца: А. И. А., Н. И. Д., Б. И. Б., Ф. Ч. К., М. И. Б. и Х. И. Б.. Дъщерята Айш е И. А. е починала 2019г. и оставила за свои наследници ищците: Х. З., Ф. Т., А. З., З. А. и Р. К.. Дъщерята Ф. К. е починала 1993г. и оставила за наследници ищците Х. Щ., Д. К. и Н. М. К.. Синът М. И. Б. е починал 1971г. и негови наследници са ищците М. Р. Д., С. М. Д. и Г. М. Б.. Синът Х. Б. участва като ищец в процеса. По този начин ищците се легитимират като собственици по наследство на общо 4/6 ид.ч. от имота. С констативен нотариален акт от 2015г. А. А. Т. и Ф. Х. Т. (родители на ответника) са признати за собственици въз основа на покупка и давностно владение на четири имота, между които 4/6 ид.ч. от процесния поземлен имот - нива. В нотариалната преписка е приложен писмен договор от 20.07.1995г., с който Н. Д., Х. Б., А. К. /Б. Б./, Х. Щ., Д. К. и Н. К. продават на А. Т. три имота, между които собствените си 4/6ид.ч. от процесната нива. Договорът не е оспорен от страните по делото. С нотариален акт от 2019г. А. А. Т. и Ф. Х. Т. са дарили на сина си - ответника А. А. Т. собствените си 4/6 ид. части от процесния имот. По делото са представени договори за отдаване под наем на земеделската земя, сключени за периода 2015г. - 2020г. стопански години с наемодатели съответно: Н. И. Д. от 2015г. с предмет 6,9 дка от имот *, А. И. А. от 2015г., 2016г., 2017г. 2018г. и 2019г. с предмет отдаване под наем на 4,450дка от имот *, Х. Д. А. от 2018г. и 2019г. за 4,450дка от имот *, А. А. Т. /праводател на А. Т. / за периода 2015г. - 2020г. с предмет отдаване под наем на имот * с площ 26,295дка., С. М. Д. от 2016г., 2017г., 2019г. за 1,46дка от имот *, Х. З. А. от 1.02.2020г. за 4,450дка от имот *. Съдът е посочил, че посочените като наемодатели Х. Д. А. и Х. З. А. не са сред кръга на наследниците и сключените от тях договори са ирелевантни. Приетата графологична експертиза е установила, че подписите върху договори № 219/18.07.2015г., № 219/18.07.2016г., № 162/06.03.2018г., № 162/04.04.2019г. и №444/29.07.2018г. на А. А. и С. М. Д. не са положени от тях. Затова и тези договори не могат да бъдат ценени. Според съда от значение за спора е договорът от 2015г., сключен от Н. Д. като наемодател на 6,9дка от имот №*, както и договорите за наем, сключени от А. А. Т. - праводател на ответника. Същевременно, Н. Д. не е ищец по делото и притежаваната от нея 1/6 ид.ч. не е предмет на спора. При тази фактическа обстановка въззивният съд е приел, че ищците са част от наследниците на Р. Х. Б., на които е възстановено правото на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ. Писменият договор от 20.07.1995г., с който Н. Д., Х. Б., А. К. /Б. Б./, Х. Щ., Д. К. и Н. К. продават на А. Т. собствените си 4/6ид.ч. от имот № * не е породил вещноправни последици поради неспазване на предписаната от закона форма, но поставя началото на давностно владение в полза на А. Т. и Ф. Т.. Изтеклата давност е установена с издаването на констативния нотариален акт от 2015г. Актът е оспорен от ищците с твърдение, че не е осъществено давностно владение, тъй като част от наследниците са наемодатели по договорите, което означава, че не са изгубили владението на имота. Липсват доказателства, подкрепящи тезата на ищците, че са запазили владението на процесния имот, поради което съдът е приел, че същите не са успели да проведат успешно доказване на своето твърдение. Напротив, счел е за доказано, че праводателите на ответника са осъществили постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително владение от 1995г. до момента на разпореждане с имота в полза на своя син през 2019г. Този извод е обоснован с договорите за отдаване на имота под наем от А. А. Т., сключени за периода 2015-2020г. Съдът също така е изтъкнал, че наследниците са били наясно с факта на владение на А. Т. и Ф. Т., защото именно те са се разпоредили със своите идеални части в полза на А. Т. през 1995г. с писмения договор, който показва намерението им да прехвърлят имота срещу получената цена, удостоверено с подписите им в договора. Този писмен договор не е взет предвид от районния съд и затова изводите му са необосновани. Според решаващия съд ищците не са успели да опровергаят твърдението на ответника за изтекла в полза на неговите праводатели придобивна давност, считано от 1995г. Към момента на сключване на договора за дарение, обективиран в н.а. № 36, том 2, per. № 1117, дело №111/22.05.2019 г. дарителите А. А. Т. и Ф. Х. Т. са били собственици по давностно владение на 4/6 ид. части от поземления имот с идентификатор ***. С придобиването на собствеността от тях на оригинерно правно основание ищците са изгубили своето право на собственост съгласно чл.99 ЗС. Съдът не е анализирал разпоредбата на чл. 79 ал. 2 ЗС, защото дарственият акт в полза на ответника е извършен от лица, които са били собственици на прехвърленото имущество. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че такова следва да се допусне служебно за проверка допустимостта на решението. Видно, че в съдебното заседание на 01.04.2024г. пред въззивния съд е заявено от пълномощника на въззивника А. Т., че е починал един от въззиваемите, а именно Х. И. Б.. От страна на пълномощника на въззиваемите е потвърдено, че този факт им е известен; посочено е, че Х. И. е починал в САЩ и че той има трима наследника, двама от които са също в САЩ. Съдът е дал указания на ищеца (погрешно визирайки ответника по иска А. Т.) да представи доказателства за смъртта и наследниците на починалия ответник Х. И. и е отложил делото. На 05.04.2024г. е постъпила молба от адвокат М. Й., с която представя пълномощно от Е. Х. Б. - наследник на починалия. В съдебното заседание на 13.05.2024г. пълномощникът на въззиваемите (ищци) адв. Б. е заявил, че са се задействали да установят контакти с наследниците на Х., но още не са се снабдили с необходимите документи и е поискал отлагане на делото за по-дълъг срок. Адв. С. - пълномощник на ответника по иска А. Т. е изтъкнал, че неправилно доказателствената тежест е прехвърлена на него и че няма как да издири наследниците в САЩ. Съдът е отложил делото като е дал възможност на страните да представят удостоверение за смъртта и наследниците на Х. Б., за когото има данни, че е починал в САЩ. В следващото заседание на 16.09.2025г. пълномощникът на ищците е посочил, че не могат да представят исканите документи, вкл. акт за смърт, че от картона на наследодателя И. Б. е видно, че Х. е напуснал България през 1969г. и не са могли да открият наследниците в САЩ; представено е пълномощно от един от наследниците Е. Х. Б., който е в страната. Съдът е счел, че представените доказателства: копие от регистрационен картон в ЕСГРАОН на И. Б., удостоверение за раждане на Е. Б. и пълномощно от него, са неотносими към твърдения факт за настъпилата смърт на Х. И. Б., поради което не ги е приел и ги е върнал на въззиваемите. Счел е, че е в невъзможност да събира данни дали е настъпила смъртта на Х. Б., тъй като липсват данни за адреса му в САЩ и за мястото на смъртта. Поради това е пристъпил към даване ход на далото по същество, след което е постановил обжалвания акт. Предвид горните обстоятелства е налице съмнение, че е даден ход на устните състезания при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал.1, т.2 ГПК - поради смърт на една от страните; съответно, че е постановено решение спрямо процесуално неправоспособно лице, което води до недопустимост на постановения акт. Следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.