Определение № 4421 от 21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3876/2022 г.

Производството е образувано по частна жалба на Н. Р. Я., със съдебен адрес - [населено място], подадена чрез пълномощника и адвокат А. А., срещу разпореждане №241 от 23.05.2022 г. по гр. дело №171/2022 г. на Добричкия окръжен съд, с което е върната касационната и жалба срещу постановеното въззивно решение по делото с цена на иска 2 903.08 лв. В обжалваното разпореждане е прието, че цената на иска по делото е под 5000 лв., поради което не подлежи на касационно обжалване. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът в обжалваното разпореждане, че според чл.280, ал.3, т.1 ГПК (изм. ДВ, бр.50 от 03.07.2015 г. в сила от 07.07.2015 г., предишна ал.2, бр.86, 2017 г.), на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Производството по първоинстанционното дело е образувано по установителен иск за недължимост на сумата 2 903.08 лв. При предявяването на иска, ищецът е този, който посочва цената на иска – чл. 70, ал.1 ГПК. Единствено, ако се увеличи спорният предмет, това ще рефлектира върху цената на иска, като доведе до увеличението на последната, което е свързано и със съблюдаване при това положение на изискванията на закона във връзка с родовата подсъдност, както и с дължимата държавна такса. Оттук следва, че ВКС е бил сезиран с касационна жалба срещу решение, което не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Ето защо обжалваното разпореждане трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.