Определение № 470 от 20.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1348/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. В. ,С. В. В. и Г. В. В. чрез адв.М. С. срещу решение №192 от 17.12.2015г. по гр.дело № 257/2015г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено решение №36 от 30.01.2015г на Районен съд [населено място], срещу касаторите уважен е иск по чл. 135 от ЗЗД за относителна недействителност на договор за дарение, по отношение на кредитора [фирма] Отменени са като увреждащи кредитора дарствени разпореждания на първия ответник с идеални части от недвижими имоти – земеделска земя. В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се поставя въпрос, свързан и с довод за недопустимост на обжалваното решение: следва ли диспозитивът на съдебното решение по иска на основание чл. 135 ЗЗД да включва индивидуализация по основание и размер на релевираното с исковата молба вземане на кредитора. Според касаторите отговорът е положителен поради относителия и релативен характер на недействителността, която се ограничава не само до лицата, които засяга, но и до конкретното вземане. Затова липсата на горната индивидуализация води до недопустимост на решението. На следващо място е формулиран въпрос може ли (допустимо ли е в материалноправен аспект),в производството по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД ответникът да се брани с възражения ,които се основават на отношения ,легитимиращи ищеца като кредитор Касаторите имат предвид правоизклюващи възражения, като няма законова опора тезата ,че възражения за съществуване на едно вземане не могат да се упражняват инцидентно Прави се съпоставка с фактическия състав на чл.625 ТЗ.Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,тъй като цитирана от въззивния съд практика на ВКС във връзка с качеството„кредитор”при отменителния иск следва да бъде изоставена. В писмен отговор ответникът по жалбата изтъква ,че не е формулиран релевантен за изхода на делото въпрос .От значение за изхода на делото е, че правоотношението ,от което произтича вземането на кредитора, не е предмет на дело по настоящия иск и в този смисъл е установената практика на ВКС. Решението е допустимо и съответно на установената практика и по втория формулиран въпрос. Искът по чл. 135 ЗЗД е обезпечение и аналогия с производството по несъстоятелност е неуместна. Претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,нито основание по касационен ред да се проверява неговата допустимост. Въпросът в изложението дали размерът и основанието на вземането, което легитимира ищеца като кредитор, следва да бъде включено в диспозитива на решението по чл. 135 ЗЗД ( в неговата установителна част), е намерил отрицателен отговор в практиката на ВКС по тълкуването и прилагането на закона. Отговорът е обусловен от това, че при предявен единствено отменителния иск, вземането на кредитора не е предмет на делото, съответно и на решението.(реш.№ 732/12.10.2009 г. по гр. д. № 1785/2008 г. на ВКС, ІІІ г., реш. №552/2010 по гр д №171/2009 ІV г.о, реш.№4/2011 по гр.д №551/2010 ІІІ го). С установената практика на ВКС е отречена тезата ,че съдебното установяване на вземането на кредитора е предпоставка за допустимост, или на основателност на отменителния иск. Освен това за случаите, при които съдът дължи диспозитив но такъв липсва в решението, поначало не се касае за недопустимо, а за непълно решение. По втория формулиран въпрос също е даден ясен и съответен на целта на закона отговор в установената практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК.(реш. № 4/2011 по гр. дело № 551/2010 г ІІІ г.о ,реш. №552/2010 по гр д №171/2009 ІV г.о, реш. № 328/2010 по гр.д №879/2009, ІІІ г.о на ВКС ). В настоящия процес длъжникът не може да се брани с възражения, основаващи се на отношенията легитимиращи ищеца като кредитор и това установено в практиката разрешение, изтъкнато и от въззивния съд, не следва да бъде изоставяно. Аналогията с производството по несъстоятелност е неуместна поради обезпечителния характер на иска по чл. 135 ЗЗД и неговата цел. Както е изтъкнато в реш. № 137/2010г по гр.д №836/09 ІІІ г.о, цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори и дарствено отчуждаване на имот от патримониума на длъжника, по отношение на имущество, годно да служи за обезпечение съгласно чл. 133 ЗЗД, обективно води до намаляване възможностите на кредитора да се удовлетвори и това само по себе си уврежда последния. Недействителността по отменителния иск е относителна, т.е материалните предпоставки същата да бъде положително обявена от съда по реда на чл. 135 от ЗЗД в полза на определено лице ,не са обусловени от обстоятелствата, при които същата ще прояви действието си, което определя и кръга релевантни възражения, с които ответникът по иска може да се брани. Касационно обжалване не следва да се допуска, на ответника по жалбата се дължат разноски, установени в размер на 1500 лева. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.