Определение № 4415 от 17.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2942/2026 г.

Производството е по чл. 138б СК. Постъпила е молба вх. № 15298/14.07.2026 г. от В. И. С., чрез адв. Н. А., с искане за определяне от Върховния касационен съд на привременни мерки относно родителските права и режима на лични контакти с детето К. К. Г., които мерки да са различни от постановеното с обжалваното въззивно решение № 1003/16.02.2026 г. по възз.гр.д. № 8885/2025 г. на СГС. Насрещната страна по молбата – К. Г. Г., чрез адв.А. В., в писмено становище сочи, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Подадената молба е недопустима. Съгласно § 11 ПЗР ЗИД СК (обн. ДВ, бр. 52/2025 г., в сила от 30.12.2025 г.) неприключилите до влизането в сила на този закон производства по чл. 59, 127 и 127а от този кодекс, както и по чл.322, ал. 2 и чл. 323 ГПК се разглеждат по досегашния ред. Настоящото производство е образувано по искова молба вх. № 215682/13.10.2022 г. и същото все още е висящо, поради което за него поначало не се прилага новата разпоредба на чл. 138б СК, предвиждаща правомощие за съда, пред когото делото е висящо, по искане на страните или служебно, да определи или измени привременните мерки по СК, съобразно чл. 323 ГПК. В допълнение следва да се посочи още, че производството по определяне на привременни мерки в хода на висящ спор за родителски права и режим на лични контакти с децата има несамостоятелен характер и цели да уреди временно тези въпроси до приключването на делото. Привременните мерки се определят от решаващия съд, който разглежда делото по същество. Върховният касационен съд е съд по правото, не по фактите – той не събира нови доказателства за факти, респ. не установява нови фактически положения. В първата фаза на касационното производство – по селекция на касационната жалба – ВКС се произнася за наличието или отсъствието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационния контрол. Съобразно предвиденото в чл. 280 ГПК приложно поле на касацията, тази фаза се определя от принципите на факултативност и селективност. Едва когато с определението по чл. 288 ГПК се даде положителен отговор на въпроса за допустимостта на касационния контрол, ВКС може да разглежда по същество жалбата и в зависимост от установеното основание за допускане на касационния контрол, с решението си по чл. 290 ГПК се произнася по валидността, процесуалната допустимост и правилността на обжалвания акт. Новата норма на чл. 138б СК не променя спецификата и характера на дейността на Върховния касационен съд, респ. – правомощията му на факултативна конкролно-отменителна съдебна инстанция, а както се посочи по-горе, тези правомощия поначало не допускат по дела, образувани до 30.12.2025 г. (когато влиза в сила ЗИД СК - обн. ДВ, бр. 52/2025 г.), касационната инстанция да определя или изменя привременните мерки по чл. 127, ал. 3 СК, вр. чл. 323 ГПК. Липсва и разпоредба, която да възлага подобно правомощие на въззивната инстанция по молба за привременни мерки, постъпила след неговото решение по спор за родителски права. Предвид изложеното, подадената молба е недопустима и следва да се остави без разглеждане ( в с.см. – опр. № 3162/12.06.2026 г. по гр. д. № 1440/2026 г., ІV г. о., опр. № 1252/12.03.2026 г. по гр. д. № 4509/2025 г., ІV г. о., опр. № 93/10.02.2022 г. по гр. д. № 2003/2021 г., ІІІ г. о., опр. № 4420/21.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4522/2022 г., ІІІ г. о. на ВКС). Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение