Определение № 154 от 08.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1327/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Ц. П. със съдебен адв. М. П. от[населено място] срещу решение № 94 от 09.06.2010г по гр.дело № 121/2010г. на Г. окръжен съд, с което е потвърдено решение №60 от 26.02.2010г по гр.д.1971/2009г на Г. районен съд по бракоразводен процес, обжалвано от настоящата по въпроса за вината и предоставянето на семейното жилище. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК ,тъй като въззивният съд е приел вина на двамата съпрузи в противоречие с указанията по т.7 от ППВС № 10/ 03.11.1971г,а обусловеният въпрос за ползване на семейното жилище е решил, като го е предоставил на съпруга- ищец, ответник по касационната жалба ,в нарушение на т.5 от ППВС №12 от 28.111971г .Като въпрос е формулирана тезата ,че касаторката не е имала брачна вина, свидетелства в тази насока не е имало. В отговор ответникът по жалбата Г. И. П. възразява по допускане на касационно обжалване съобразено е ,че касаторката е заминала за Г., където живее и работи, същата няма и жилищна нужда След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК тезата за допустимост до обжалване е аргументирана с оплаквания за неправилна преценка на обстоятелствата по делото, като по същество липсва изведен правен въпрос,разрешен в противоречие с цитираната задължителна практика, Доколкото изложението има връзка с касационните оплаквания, не може да бъде възприет доводът на защитата,че като е постановил развод по вина на двамата съпрузи при конкретните обстоятелства, въззивният съд е основал акта си на дословно цитираното изказване на пълнолетния син на страните, че вината на майка му е в „чисто женски неща” и поради това е допуснато противоречие с указанията по т.7 на ППВС №10/71г. Въззивният съд е възприел изводите на първостепенния съд, при формирането на които от една страна е съобразено съжителството на ищеца с друга жена, но от друга страна и отказа на касаторката да се върне в страната, когато съпругът й е имал нужда от нея. Тези конкретни фактически обстоятелства не сочат сами по себе си изтъкваното от касаторката основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, липсва обосновка за противоречие с практиката на ВС на РБ по въпроси на семейното право, включително по въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище след развода .В тази насока липсва и аргументация по кое от указанията в ППВС №12/71г въззивният съд е допуснал противоречие. Цитирано е единствено съдържанието на р.ІІ т.5 от Постановлението, отново без обосновка ,конкретен въпрос не е поставен. Основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице Ответникът по жалбата основателно претендира разноски, установени в размер на 150 лева Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.