Определение № 34 от 13.09.2021 г. на ВКС по д. № 10/2021 г.

Производството е по чл. 135, ал.4 АПК. С определение № 91562 от 22.02.2021 г. по гр.д. № 115/2021 г. на Районен съд-Благоевград е повдигнат спор за подсъдност между Районен съд-Благоевград и Административен съд-Благоевград относно това кой е компетентният съд, който да разгледа иска, предявен от Д. И. А. против Държавен фонд "Земеделие” за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 22 000 лв. и неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. в резултат на бездействието на ответника да изпълни договорно задължение по Договор за отпускане на финансова помощ № 10/112/ 01608 от 29.07.2009 г. За да се произнесе по спора, настоящият смесен състав на ВКС и ВАС взе предвид следното: От данните по делото се установява, че на 29.07.2009 г. между ищцата Д. И. А. и ДФ "Земеделие” е сключен Договор за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР. Срокът на договора е до 29.07.2012 г. След неколкократно оставяне на исковата молба без движение, с молба от 23.12.2020 г. ищцата е уточнила, че претендираните за обезщетяване вреди произтичат от бездействие на ДФ "Земеделие”,изразяващо се в неизпълнение на задължението му да извърши второто плащане по договора, след влизане в сила на решението по гр.д. № 210/2015 г. на Районен съд- Кюстендил, с което било прието, че договорът между нея и ДФ „Земеделие” не би следвало да се счита прекратен и би следвало да поражда права и задължения между страните. Въз основа на така изложените обстоятелства Административен съд-Благоевград, пред който искът е бил предявен, е приел, че ищцата претендира вреди от неизпълнение на договорно задължение, а не от неоснователно бездействие на ответника при и/или по повод изпълнение на административните му функции. Изложил е съображения, че всички факти по възникване и прекратяване на правоотношението, включително и правото да се иска извършване на второ плащане, са се развили преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ / обн. ДВ бр. 101/2015 г./ и на измененията на АПК-чл. 19а-19д, обн. ДВ бр. 74/2016 г., поради което и по аргумент от § 149, ал.4 ПЗР на ЗИД на АПК спорът не попада в подсъдността на административните съдилища. От своя страна Районен съд-Благоевград, на който делото е било изпратено по подсъдност, е приел, че търсената с иска защита е по реда на ЗОДОВ, поради което компетентен да разгледа предявения иск е сезирания административен съд. Според изложените съображения, този извод се налага както от заявените от ищцата твърдения, че вредите произтичат от бездействието на административния орган да изпълни съдебен акт, който му предписва определено действие, така и от вида на претендираните вреди и начина на тяхното формиране. Настоящият петчленен състав на съдии от ВКС и ВАС приема, че компетентен да разгледа предявеният от Д. И. А. против ДФ „Земеделие” иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, е Районен съд-Благовград. От обстоятелствата, изложени в исковата молба и уточненията към нея, се налага извод, че ищцата свързва причинените й вреди с неизпълнение на задължението на ответника, произтичащо от сключения между тях договор за отпускане на финансова помощ, да извърши второ плащане по договора. Това е изрично посочено в молбата й от 23.12.2000 г., с която е уточнила обстоятелствата, на които основава претенцията си. Позоваването на влязлото в сила решение на ВКС от 09.02.2018 г. по т.дело № 838/2027 г. е само с оглед обосноваване на тезата й, че сключеният на 29.07.2009 г. между нея и ДФ "Земеделие” Договор за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., не е развален и обвързва страните. Не се твърди и не се поддържа причинените й вреди да са в резултат на неизпълнение на влязло в сила съдебно решение, вменяващо на ответника задължение да издаде индивидуален административен акт-административен договор по ЗУСЕСИФ, както е приел районният съд. Съгласно § 149, ал.4 ЗИД на АПК/ ДВ бр. 77/201.8 г./ съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административни договори, сключени преди влизането в сила на този закон, с изключение на тези по ЗУСЕСИФ, се извършват по реда на ГПК пред гражданските съдилища. Тъй като в случая предявеният иск има за предмет обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за отпускане на финансова помощ, сключен преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, спорът е подсъден на гражданския съд, а по правилата на родовата и местната компетентност- на Районен съд-Благоевград. Водим от гореизложеното съдът