Определение № 548 от 12.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 890/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Т. П., представляван от адв.С. Д., срещу въззивно решение № 1395/ 27.11.2019 г. постановено по възз. гр. д. № 1967/2019 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 2183/20.05.2019 г. по гр. д. № 15403/2018 г. на Районен съд – Варна. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от касатора иск по чл.439 ГПК да се приеме за установено, че по издадения на 09.11.2009 г. изпълнителен лист, по който е образувано изпълнително дело № 20188080400597 по описа на ЧСИ З. Д., рег. №808 – КЧСИ, е погасено по давност правото на принудително изпълнение на ответниците П. Т. С., Г. С. Я., С. С. Я. и „СПЕДСТРОЙ” ЕООД. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и поставено при съществено нарушение на процесуалните правила. В изложението си по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, инкорпорирано в текста на касационната жалба, страната се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК като счита, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне по въпросите: „приложимо ли е ТР № 2/ 2015г. на ОСГТК на ВКС по отношение на погасителните давностни срокове на конкретните изпълнителни действия по изпълнителните листове за делба”; и „при наличие на завещание, което променя страните и техните квоти по издадения изпълнителен лист, може ли образуваното изпълнително дело да се остави на преценката на ЧСИ и да бъде отхвърлена както жалбата срещу образуваното изпълнително дело, така и иска по чл.439 ГПК”. В писмен отговор ответните страни, чрез адв. В.П., изразяват становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е приел за установено, че изп. д. № 20188080400597 по описа на ЧСИ З. Д., рег. №808 КЧСИ, е образувано на 20.09.2018 г. по молба на П. С., Г. С. Я., С. С. Я. и „СПЕДСТРОЙ” ЕООД, въз основа на представен изпълнителен лист от 09.11.2009 г., издаден по влязлото в сила на 28.09.2009 г. решение по гр.д. № 1782/1996 г. на РС - Варна, с което в производство по извършване на делба, на основание чл.288, ал.1 ГПК (отм.), е постановено изнасяне на публична продан на неподеляем недвижим имот, представляващ северната къща, находяща се в [населено място], на [улица], заедно с ид.части от дворното място, цялото с площ от 683.18 кв. м., при първоначална цена от 266 000 лева, като след проданта получената сума да се разпредели при посочени в решението квоти между съделителите С. В. П., Д. Т. П. и Г. С. С.. Съделителката С. П. е починала на 24.08.2009 г. и нейни наследници по закон са низходящите й – Д. П. и П. С.; С. Я. е приобретател на ид.части от имота по договор за дарение от 22.08.2017 г. по нот.акт №142/2017 г., сключен с П. С.; а „СПЕДСТРОЙ” ЕООД е съсобственик на ид.части по сключен договор за замяна от 28.12.2016 г. по нот.акт №119/2016 г. За да счете иска по чл.439 ГПК за неоснователен, въззивният съд е посочил, че публичната продан като способ за извършване на съдебната делба се провежда по правилата на изпълнителния процес (чл. 483 и сл. от ГПК), но не съставлява същинско изпълнително производство, тъй като липсва субективно притезателно право, на чието доброволно изпълнение да бъде сурогат публичната продажба. Публичната продан на недвижим имот, предмет на решение по чл. 348 ГПК (чл.288, ал.1 ГПК – отм.), е правно средство за осребряване на общата вещ и разпределение на получената сума между съделителите съобразно дяловете им в съсобствеността, определени от съдебното решение по допускане на делбата, като всички съделители едновременно имат качеството на взискатели и длъжници в изпълнителния процес. На следващо място е посочено, че вещните права с оглед абсолютния им характер, не се погасяват по давност, а се изгубват съгласно чл. 99 ЗС само, ако друг ги придобие или собственикът се откаже от тях. Исковете за собственост също не се погасяват по давност, а за иска за делба това е изрично предвидено в чл. 34, ал. 3 ЗС. Същият принцип се прилага и за правото на принудително изпълнение, когато то има за предмет вещни права. Погасява се правото на принудително изпълнение за вземания, които произтичат от облигационни правоотношения между страните, но не и когато правото на принудително изпълнение касае вещни права. Поради това, изтеклият срок от издаването на изпълнителния лист по решението за изнасяне на неподеляемия имот на публична продан до образуването на изпълнителното производство, не погасява по давност (чл.110 и чл.117, ал.2 ЗЗД) изпълняемото право, произтичащо от съдебното решение по чл.348 ГПК, респ. чл.288, ал.1 ГПК – отм., постановено по иска за делба. При тези решаващи изводи на въззивния съд, Върховният касационен съд намира, че въпросите в изложението не обуславят допускането на касационното обжалване. Първият въпрос, макар общо формулиран, се поставя в контекста на твърдяно противоречие на въззивното решение с разрешението по т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, каквото не е налице. Уточнен от състава на ВКС (съгласно т.1 от ТР№1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС) въпросът се свежда до това, дали се погасява по давност правото на принудително изпълнение, произтичащо от съдебно решение по чл.348 ГПК (чл.288, ал.1 ГПК – отм.) за изнасяне на публична продан на недвижим имот, постановено в производството по иск за делба. Въпросът е обуславящ за изхода на делото, но по него не са налице поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване. В т.10 от цитираното ТР№ 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е даван отговор на такъв въпрос, поради което соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице. Въпросът не е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както твърди касаторът. В практиката на ВС и ВКС, както и в правната теория, никога не е имало противоречие, че по давност се погасяват всички субективни права освен тези, за които законът е предвидил друго. В случая, това друго е предвидено както по отношение на правото на собственост - съгласно чл.99 ЗС същото се изгубва, ако друг го придобие, или ако собственикът се откаже от него, т.е. то не се погасява по давност; така и за потестативното право за делба, предпоставящо съществуването на съсобственост в една конкретна имуществена общност – според чл.34, ал.3 ЗС искът за делба не се погасява по давност. Поначало, доколкото не се погасява по давност самото право на иск, то не може да се погаси по давност и правото на принудително изпълнение за посочената категория искове (вещни и за делба). Конкретно за случая, в делбения процес всяка страна - съсобственик реализира своето потестативно субективно право за ликвидирането на спорната съсобственост и превръщането й в индивидуална собственост. Чрез производството по съдебна делба се установява и принудително се осъществява правото за делба на всеки от съделителите (всеки е едновременно ищец и ответник в процеса), като имуществената общност се прекратява спрямо всички участници. Когато съсобствеността включва неподеляем имот, който не може да бъде поставен в индивидуален дял на съделител, с решението си във втората фаза на процеса съдът постановява извършването на делбата да се осъществи чрез изнасянето на вещта на публична продан. Проданта е правно средство за прекратяване на съсобствеността чрез осребряване на неподеляемата вещ, извършва се по правилата на изпълнителното производство от съдебен изпълнител, но не е същински изпълнителен процес, доколкото съделителите нямат типичното качество на длъжник и кредитор - взискател един спрямо друг (в т.см – проф.д-рЖ.С. и др., „Бълг.ГПП”, стр.622-637; определение №58/ 14.02.2011 г. по ч.гр.д.№ 45/2011 г., II г.о. на ВКС). Ако в резултат на бездействието на съделителите, решението за извършване на делбата чрез публична продан на вещта не бъде приведено в изпълнение, то вещноправният ефект на съдебния акт не може да настъпи, а от материалноправна страна това означава, че спорната съсобственост е запазена, съществува и страните продължават да са съпритежатели на вещното право на собственост. В този смисъл, правото на принудително изпълнение, произтичащо от съдебното решение по чл.348 ГПК, респ. чл.288, ал.1 ГПК– отм., е функционално свързано с осъществяването на правото за делба (обусловено от съпритежанието на правото на собственост) и искането да се извърши делбата на всеки от съсобствениците, поради което е част от делбения процес. Предприеманите изпълнителни действия са продължение на производството по иска за делба, за който съгласно чл.34, ал.3 ЗС, давност не тече (вж. - решение № 1179/21.05.1969г. по гр. д. № 638/1969 г., I г. о., решение № 922/20.11.1990 г. по гр. д. № 801/ 1990г., IV г.о.). Щом не се погасява самото право на иск, то не се погасява и правото на принудително изпълнение, произтичащо от влязлото в сила решение по чл.348 ГПК, независимо от продължителността на периода, през който съсобствениците бездействат и не го упражняват. В тази връзка следва да се има предвид и константно приеманото в съдебната практика, че поначало, погасява се по давност правото на принудително изпълнение на вземания, които произтичат от облигационни правоотношения между страните, но не и на вземания, произтичащи от вещни права. Вземанията, които произтичат от вещни права, се погасяват, ако вещното право бъде придобито по давност или на друго оригинерно основание. Тогава материалното право и процесуалното право на принудително изпълнение се погасяват едновременно (в т.см. - решение № 291/25.02.2015 г. по гр. д. № 2988/2014 г., III г. о., определение № 325/ 18.06.2018 г. по гр. д. № 4959/2017 г., I г. о., определение № 763/ 02.07.2010г. по гр. д. № 306/2010 г., IV г.о. на ВКС). Приетото от въззивния съд съответства на тези правни разрешения. Вторият въпрос в изложението не отговаря на общото изискване на чл.280, ал. 1 ГПК за формулиране на правен въпрос, свързан с решаващата дейност на съда – въпросът е фактически, а аргументацията на касатора предпоставя обстоятелства и правни изводи, каквито в обжалваното решение не се съдържат, нито е имало основание да бъдат обсъждани в производството по иска по чл.439 ГПК. При този изход на делото, на ответниците по жалбата се дължат направените разноски, които за всеки от тях са в размер на по 250 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение