Определение № 19 от 05.06.2020 г. на ВКС по д. № 8/2020 г.

Производството е с правно основание чл.135 ал.4 от АПК. Образувано е въз основа на определение № 1861 от 22.04.2020г. по гр.д. № 504/2020г. на РС Габрово, с което е повдигнат спор за подсъдност между този съд и Административен съд София-град относно компетентността за произнасяне по искова молба, вх.№ 4323 от 7.02.2020г., подадена от „Крисмаре МС” ЕООД, гр.Габрово против Агенция по вписванията гр.София за заплащане на сумата 1 007.50лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на отменен като незаконосъобразен отказ от длъжностно лице по регистрация. Върховният касационен съд и Върховният административен съд, в настоящият състав, след преценка на материалите по делото и изложените мотиви, намират следното: Производството е образувано въз основа на подадена на 7.02.2020г. пред Административен съд София-град искова молба срещу Агенция по вписванията гр.София, на основание чл.28, ал.2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/, вр.чл.1 ЗОДОВ. В обстоятелствената й част е посочено, че претендираните вреди съставляват направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по т.д.№ 3/2020г. на ОС Габрово, в което е отменен като незаконосъобразен отказ на длъжностно лице при Агенцията по вписванията, постановен по заявление № 20191227142318/ 27.12.2019г. за вписване на промяна по партидата на „Крисмаре МС” ЕООД. Сезираният с молбата, Административен съд, с определение № 1505 от 24.02.2020г. по адм.д.№ 1439/2020г., като е посочил, че отмененият отказ за вписване е постановен в охранително производство и не съставлява административен акт, по смисъла на чл.1 ЗОДОВ е преценил, че компетентен да разреши спора е РС Габрово. Мотивите му са, че нормата на чл.28, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ определя реда за разглеждане на спора, но не и компетентния съд и че съгласно т.7 от ТП №2/2014г. на ОСС на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на длъжностни лице по регистрация по ЗТР са подсъдни на гражданските съдилища. РС Габрово, на който е изпратено делото, е повдигнал настоящият спор за подсъдност, позовавайки се на последната практика на смесени 5-члени състави на ВАС и ВКС, съгласно която разпоредбата на чл.28, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, която е последваща във времето,приета след постановяване на ТП №2/2015г. на ОСС на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, дерогира т.7 от същото. Отделно е изразил и становището си, че ако се счете, че компетентен да разгледа спора е граждански съд, то местно компетентен следва да е РС София, а не РС Габрово. При тези факти настоящият петчленен съдебен състав намира, че компетентен да разреши спора е Административен съд София-град. Следва да бъде споделена вече установената практика /вж.например определения по гр.д.№ 2/2020г., гр.д. № 57/2019г., гр.д.№ 89/2018г., адм.д.№ 45/2018г., гр.д.№ 37/2018г. на 5-членни състави/, съгласно която след приемане на разпоредбата на чл.28, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, изразената от законодателя воля е исковете за вреди, причинени на физически или юридически лица от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица по регистрация, насочени срещу Агенцията по вписванията, пред вид характера на осъществяваната дейност, следва да се разглеждат от административните съдилища по реда на чл.1 ЗОДОВ. Мотивиран от изложеното, настоящият петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд