Определение № 334 от 25.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 3178/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 1022 от 19.05.2015 год. по гр.д.№ 92/2013 год. на Софийски апелативен съд. С това решение въззивният съд е отменил частично отхвърлителното Решение № 1413 от 02.03.2012 год. по гр.д.№ 10199/2009 год. на Софийски градски съд и е уважил за сумата 31113.72 лв. предявеният от С. С. И. иск с правно основание чл.229 КЗ, ведно с обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от 23.10.2009 год., както и разноски в размер на 4800 лв. Безспорно по делото е, че в резултат на ПТП на 26.10.2004 год., настъпило по вина на С. С. И. правоспособен водач на товарен автомобил „М.” е била причинена смъртта на Д. П. Д. – син на С. И. Ц.-Д. и П. А. Д.. По отношение на С. И. е налице приключило наказателно производство в рамките на което наследниците на Д. са предявили граждански искове – обезщетения за неимуществени вреди, произтекли от смъртта на наследодателя. Тези искове са били уважени за по 35000 лв. за всеки от наследниците. Безспорно е, че след приключването на наказателното производство, С. и П. Д. са сключили споразумение със застрахователя на виновния водач [фирма], приемайки да бъдат обезщетени със по 20000 лв. всеки един от тях. Независимо от това, инициирали са изпълнително производство срещу делинквента С. И. за присъденото в наказателното производство обезщетение. В рамките на изпълнителното производство, след като са приспаднати сумите, заплатени от застрахователя, за остатъка по задължението, ведно с лихви и разноски, С. И. е сключил споразумение с взискателите и е заплатил по 26174 лв. на всеки от тях или общо 52348 лв. Предмет на настоящето производство е искът на И. за възстановяване от застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на увреждащия автомобил [фирма] на сумата, платена за обезщетяване на наследниците на Д. Д.. Първоинстанционният съд е приел, че искът е неоснователен, доколкото се касае за възстановяване от [фирма] на сума, недължимо платена от С. И.. Мотивирал се е с това, че сключвайки споразумение със застрахователя, С. и П. Д. са били удовлетворени, поради което плащането от делинквента е недължимо. Въззивният съд е приел обратната теза, а именно, че сключеното със застрахователя споразумение не е обвързващо за делинквента, поради което предпоставката на чл.229 КЗ е налице. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по отношение на три въпроса, първият от които, относно констатирана нередовност на исковата молба от въззивния съд, е намерил отговор в т. на ТР № 1/2013 год., а третият е неясен. Вторият от въпросите е за значението на сключеното със застрахователя на виновния водач извънсъдебно споразумение. Производството по делото е било спряно, до приключване на т.д.№ 1/2016 год. на ОСГТК на ВКС. С Решение № 1/30.01.2017 год. ВКС е приел, че Пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда Това налага възобновяването на настоящето производство и допускане на касационен контрол по жалбата на застрахователя на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК Касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса по чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП върху обжалваемия интерес 49299.60 лв. (присъденото обезщетение + законната лихва до датата на касационната жалба) в размер на 986 лв. и представи вносен документ. Поради изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.