Определение № 2727 от 29.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2706/2024 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. М. Ч. и Д. В. Ч. против въззивно решение № 129 от 15.04.2024 г. по гр.д.№ 154/2024 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е отменено Решение № 8 от 10. 01.2024г. по гр. д. № 398/2021г. на районен съд Панагюрище и вместо това е отхвърлен предявеният от касаторите иск по чл. 108 ЗС против Н. М. Ч. и М. Д. Ч. за предаване на собствеността и отстъпване на владението на стая с площ от 7,13 кв. м., обособена като кухня, находяща се на първия етаж от двуетажната пристройка към жилищната сграда, функционална свързана с втория жилищен етаж. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради неправилен анализ на гласните доказателства относно това дали ищците могат да достигнат и дали са допуснати от ответниците в процесното помещение. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като се твърди противоречие със съдебната практика по въпроси, касаещи задълженията на съда по обсъждането на доказателствата и обосноваността на фактическите и правни изводи в мотивите на решението. Ответниците по касация Н. М. Ч. и М. Д. Ч. оспорват касационната жалба и допускането до касационно обжалване тъй като възовното решение е обосонвано, а доказателствата не са обсъдени в противоречие със съдебната практика. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. Въззивният съд е отменил изцяло решението на РС, с което иска е квалифициран по чл. 108 ЗС и е уважен изцяло и вместо това го е отхвърлил изцяло. Приел е, че с н.а.№165, т.І /2010 г. на нотариус П. К., ищците са признати за собственици по суперфиция и строеж, на втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 87 кв.м и двуетажна масивна сграда с приземен етаж и пристройка, построена в УПИ ***, в кв. ***по плана на [населено място] през 1976 г., със застроена площ от 19 кв.м, която се състои от северно самостоятелно стълбище, от приземния до втория етаж, изба с площ от 6 кв.м в приземния етаж, стая с площ от 6 кв.м на първия етаж и кухня с площ от 6 кв.м на втория етаж, функционално свързана с втория жилищен етаж. Процесното момещение е стаята на първия жилищен етаж, която фактически е 7,13 кв.м. Тъй като нотариалният акт не е оспорен от противната страна и изводите на нотариуса не са опровергавани, е прието, че той легитимира ищците като собственици. Въззивният съд е приел, че е останало недоказано твърдението на ищците в исковата молба, че ответниците Н. и М. Ч. владеят процесното помещение, защото е установено, че в него няма разположен кухненски инвентар, черна и бяла техника, помещението не се ползва нито от ищците, нито от ответниците. То обаче е свързано със жилището на ответниците с портал, който не е преграден. От процесното помещение се излиза на тераса, която е изградена незаконно от ответника. От нея е имало въздушен мост до покрива на гараж, който е премахнат. Сега през терасата не може да се влезе в процесното помещение, въпреки, че перваза е прекъснат на местото на бившия мост, но до терасата няма стълба. От гласните доказателства е установено, че ответника Н. Ч. не допуска строителите да зазидат портала, съществуващ между неговото жилище и процесната стая, като е изгонил тези свидетели, които поскали да влязат в помещението през незаконно построената от самия Ч. тераса и да преградят портала към жилището. Установено е, че въпреки противопоставянето, строителните работи в аналогичното помещение под процесното са били проведени и помещението се ползва от ищците безпроблемно. От заключението на приетата по делото СТЕ е установено, че съществуват два варианта за получаване на достъп до процесното помещение с площ от 7,13 кв.м. към жилището на ищците Х. и Д. Ч. – с изрязване на плочата над помещението и спускане на стълба надолу или с прекарване на подвижна стълба от земята нагоре, но без да се засягат правата на ответниците в дворното място /общата водомерна шахта, водосточната тръба и разпределеното право на ползване. И в двата случая е необходим проект на конструктор. С влязло в сила решение на 24.10.2018 г. по гр.д.№ 441/2014 г. на Пазарджишки РС е отхвърлен иска за процесното помещение, предявен от ответниците по настоящия спор Н. и М. Ч. против ищците Х. и Д. Ч.. Въэзивният съд е приел, че защитата на ищците е следвало да се осъществи чрез негаторния иск по чл. 109 от ЗС, а не чрез ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, какъвто е предявен с исковата молба, където ищците са изложили, че ответниците владеят процесната стая без правно основание, като „отказват да предадат собствеността и владението на ищците“ и е направено искане да се осъдят ответниците да предадат на ищците собствеността и владението на стаята. Изрично в мотивите на въззивното решение е посочено, че, съгласно т. 2А от ТР № 4/ 2014г. от 14. 03. 2016г. на ОСГК на ВКС, когато ищците са установили правото си на собственост, но ответниците не държат или не владеят процесния имот, или го държат или владеят на правно основание, иска по чл. 108 ЗС се уважава в установителната част и се отхвърля в осъдителната. С обжалваното решение обаче иска е отхвърлен изцяло, въпреки, че е прието, че ищците са собственици, а ответниците нито държат, нито владеят процесния имот. Въззивното решение, в обжалваната част, е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо, поради което не е налице основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.2,пр.1 ГПК. Настоящата инстанция намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка допустимостта на обжалваното решение предвид съдържанието на исковата молба. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение