Определение № 4868 от 13.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3981/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 110 от 14.07.2025 г. по в. гр. д. № 90/2024 г. на Ямболския окръжен съд е потвърдено решение № 31/22.01.2022 г. /вярната дата е 22.01.2024 г./ по гр. д. № 3178/2022 г. на Ямболския районен съд, с което е уважен предявеният от Д. С. Г. срещу М. Г. Г. иск по чл.23 СК за признаване на пълна трансформация на лични средства на ищеца в придобиването по време на брака с ответницата на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] и са отхвърлени исковете по чл.23, ал.1 СК по отношение построената в този имот двуетажна жилищна сграда със застроена площ 60 кв. м. и разгъната застроена площ 140, 50 кв. м., представляваща сграда с идентификатор [№], както и на имот с идентификатор [№] с площ 256 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди, при граници на поземления имот: [№], [№], [№], [№], [№], [№] и [№].

Въззивният съд е препратил съгласно чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция. Обсъдил е твърденията в исковата молба, както и защитната позиция на ответницата. Според ищеца на 16.02.2015 г. и на 12.05.2015 г. неговата майка М. К. Г. му е дарила съответно 19 788 лв. и 40 200 лв., които е получил по банков път и същите представляват негово лично имущество. С тези суми ищецът е закупил двата поземлени имота, както и е изградил двуетажната жилищна сграда в единия от тях. Ответницата оспорва предявения иск и твърденията в исковата молба и представените договори за дарение - както относно датата на съставянето им, така и относно удостоверените с тях факти, че майката на ищеца му е предоставила посочените суми като дарение. Счита, че договорите за дарение не са съществували преди завеждане на иска и са изготвени за нуждите на производството и че не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила. Според ответницата тези суми е възможно да са преведени на ищеца от майка му, за да може тя чрез него да си закупи жилище и това са средства именно за закупуване на недвижим имот от нея. Според ответницата недвижимите имоти са закупени изцяло със средства на семейството, ответницата винаги е работила и е получавала добри доходи, осигурявала е средствата на семейството чрез търговска дейност, както и е получила сума от продажна цена по сделка в качеството си на наследник на имоти в [населено място].

Прието е, че според договор за дарение от 09.02.2015 г. М. К. Г. е дарила на Д. С. Г. сумата от 19 788 лв., която ще му бъде преведена в срок до 22.02.2015 г. по посочена конкретна банкова сметка с титуляр Д. Г.. Със следващ договор за дарение от 07.05.2015 г. същите страни са се споразумели за отстъпване на надарения безусловно и безвъзмездно сумата в размер на 40 200 лв., която ще му бъде преведена в срок до 15.05.2015 г. по същата банкова сметка. Договорите за дарение са подписани от страните по тях с полагане на подпис и саморъчно изписване на трите имена. В подкрепа на обстоятелството, че сумите са преведени по посочената банкова сметка, е представена история на сметката за периода 26.11.2014 г. – 30.04.2020 г., където е отразено, че на 16.02.2015 г. по сметката е получен превод в размер 19 788 лв. от сметка с титуляр Г. М. К., както и че на 12.05.2015 г. по сметката е получен превод в размер на 40 200 лв. от сметка с титуляр Г. М. К. и „преводнаредил“ Г. Ф.. Ищецът е представил двете платежни нареждания, с които на 16.02.2015 г. и на 12.05.2015 г. е получил отразените в историята по сметката му преводи на 19 788 лв. и на 40 200 лв. В двете платежни нареждания на мястото на наредител са посочени имената М. К. Г./Г. Ф..

При тези писмени доказателства въззивният съд е приел, че действително М. К. Г. е извършила дарение в полза на Д. С. Г. на посочените суми, които са и реално получени от него. Обстоятелството, че в платежните нареждания е посочено името на Г. Ф., не променя основанието на превода на сумите, което е дарение, съгласно двата договора за дарение. Оспорването на договорите за дарение не е доказано.

Прието е, че свидетелските показания на М. К. Г. опровергават оспорването на договорите за дарение. Самата дарителка потвърждава, че е извършила даренията в полза на сина си – първата сума, за да си купи мястото, а втората, за да може да си построи къщата. Преводите са станали по банков път, което е удостоверено от писмените доказателства, поради което съдът е приел, че даренията на сумите по договорите за дарение са реално извършени, поради което тези суми представляват лични средства по смисъла на чл.22, ал.1 СК.

Прието е за установено, че придобитият посредством постановление за възлагане на недвижим имот ПИ с идентификатор [№] с площ 276 кв. м., е лична собственост на ищеца Г., тъй като са доказани твърденията му, че за придобиване на този имот е вложил средствата по договор за дарение от 09.02.2015 г. Тези средства са преведени по неговата сметка на 16.02.2015 г. и на тази дата ЧСИ И. Х. е издала в полза на Д. С. Г. постановление за възлагане на недвижимия имот за сумата от 19 206 лв. с ДДС, което е влязло в сила на 11.03.2015 г. и вписано в СВ на 13.03.2015 г. От историята на сметката на Г. е видно също така, че след получаване на 16.02.2015 г. на превода в размер на 19 788 лв. на същата дата Г. е извършил превод в полза на ЧСИ Х. в размер на 17 606 лв. с основание плащане по изп. дело № 1303/2012 г., а на 09.03.2015 г. е извършен превод на ЧСИ Х. в размер на 1076 лв. с основание „общински данък“ по същото изпълнително дело. Като резултат съдът е приел, че е налице осъществена пълна трансформация в полза на ищеца Г. по отношение на ПИ с идентификатор [№].

За другите два имота – двуетажна жилищна сграда и поземлен имот съдът е приел, че исковете по чл.23, ал.1 СК са неоснователни. Освен, че ищецът е получил от майка си дарение в размер на 40 200 лв., той не е установил другата кумулативна предпоставка - че е вложил тези лични парични средства при придобиването на двата недвижими имота.

Според съдебно-техническата експертиза стойността на жилищната сграда към момента на изграждането й е в размер на 78 329 лв. без ДДС, а КСС по част ВиК е в размер 4 585 лв. Съдът не е споделил възраженията на ищеца, че вещото лице е дало заключението за стойността на сградата по средни цени за период, който е различен от периода на строителството и че не е дало заключение за стойността на вложените от ищеца материали за построяване на сградата. Вещото лице изрично е посочило, че липсват количествени сметки по всички части на проектната документация, което прави невъзможно максимално точно и коректно да бъде определена стойността на строителните материали, вложени в жилищната сграда към момента на изграждането й. Това е наложило изработване на експертизата чрез остойностяване на строителните материали посредством изчисление по уедрени показатели на сградата, за което е представена сравнителна таблица. Вещото лице е взело средна цена за изграждане на двуетажна еднофамилна къща в периода 2015-2018 г., а именно от издаване на разрешението за строеж на сградата на 4.08.2015 г. до издаване на удостоверението за въвеждането й в експлоатация на 15.05.2018 г. По този начин е дадена максимално точна осреднена стойност на процесната сграда за относимия към изграждането й период.

Относно обстоятелството, че изграждането на сградата е струвало много повече от дарените 40 200 лв., са и показанията на свидетеля Д. Д., който е приятел на страните, запознат с построяването на жилищната сграда, пред когото ищецът Г. е споделил, че му е коствало около 100 000 лв. да построи къщата. Тези показания са в съответствие със заключението по съдебно-техническата експертиза и сочат на несъответствие между размера на личните средства и размера на стойността на строителството на сградата. Ищецът не е установил и влагането на личните средства в размер на 40 200 лв. да е станало именно за изграждане на процесната сграда. Посочено е също, че предявеният от ищеца иск е за пълна трансформация на лично имущество, а не за частична, и съдът не може да обсъжда доказателствата, събрани по делото с оглед непредявен иск.

Прието е, че липсва каквато и да е връзка между личните средства в размер 40 200 лв. и закупуването на втория поземлен имот на 19.09.2017 г., съгласно нот. акт № 176, том 4, дело № 670/2017 г. – две години след даряване на средствата. Още повече, че тези средства не са стигнали за изграждането на двуетажната жилищна сграда, а ищецът твърди, че ги е вложил, освен за сградата, и за закупуването на този недвижим имот.

Съдът е приел за неоснователни възраженията на ищеца срещу представените преди последното заседание в районния съд писмени доказателства от страна на ответницата Г.. Тези доказателства не са преклудирани, тъй като ответницата ги е представила във връзка с дадената й от съда възможност да вземе отношение и да представи доказателства по повод представени в предходното съд. заседание доказателства от ищеца. Това са представени от ответницата доказателства за актуално състояние на ЕТ „Родо – М. Г.“, чийто едноличен собственик е тя /което обстоятелство е и публично достъпно в търговския регистър и не е необходимо доказването му/; удостоверение от НАП за това, че ответницата през целия период на брака е работила и получавала трудово възнаграждение. Тези писмени доказателства потвърждават и допълват данните, съдържащи се в представените от ищеца писмени доказателства – справка от персоналния регистър на НОИ за това, че в периода 2010-2020 г. ищецът е бил назначен на работа в ЕТ „Родо – М. Г.“, като е получавал трудово възнаграждение и е бил осигурен от този работодател. Тези доказателства са свързани с твърдението на ответницата, че процесните имоти са придобити със семейни средства. С тях не се цели установяване на лична трансформация в полза на ответницата. Съдът не е обсъдил представеното от ищеца извлечение на влоговата му книжка в Банка Пиреос, тъй като същата е открита на 21.01.2005 г. и е с остатък 8. 02 лв. към 11.01.2007 г., т. е. влоговата книжка удостоверява средства на Г. за период извън относимия към предявения иск.

Касационна жалба срещу въззивното решение в отхвърлителната му част е подадена от ищеца Д. С. Г..

Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е определил строителната стойност на процесната жилищна сграда. Сочи, е тя е построена с личен труд, без заплащане на суми за труд на трети лица. Това се установявало от показанията на свидетеля Д. Д.. В оценката на вещото лице обаче се включвал труд. На следващо място – ищецът представил доказателства за закупени материали, с които е построил сградата, а според вещото лице тяхната стойност е 27 634,69 лв. Заключението на вещото лице за пазарната стойност на сградата включвало печалба, а такава не е реализирана и не следвало да бъде съобразявана. И на последно място – сградата била построена през 2016 г. и затова вещото лице не можело да съобразява средни пазарни цени да период след тази година.

Нямало никакви мотиви защо според съда сумата от 40 200 лв. не е вложена в строителството на сградата. От извлечението на банковата сметка на жалбоподателя било видно, че той е извършвал плащания на ПОС устройство или е теглил в брой от банкомат суми, които кореспондират със стойността на строителните материали, за които е представил писмени доказателства. Налице било съвпадение на датите на банковите операции и датите на експедиционните бележки, фактурите и др. документи за закупуване на строителни материали. Според вещото лице количеството материали кореспондира с вложените в сградата. Ответницата също не оспорила, че тези материали са послужили за изграждане на сградата. Дори да се приемело, че строителството на сградата надвишава дарената сума от 40200 лв., съдът трябвало да признае частична трансформация.

Доколкото стойността на сградата била равна на стойността на закупените материали – 27 634,69 лв., то дарените средства от 40200 лв. били достатъчни както за строителството, така и за закупуването на втория поземлен имот, който е на стойност 5301 лв.

Въззивният съд не изпълнил задължението си да основе решението си на съвкупна преценка на всички доказателства по делото. Той постановил решението без да изясни делото от фактическа страна, като не уважил искането за събиране на относими доказателства. Неправилна била поставената от съда задача към вещото лице да даде средна пазарна цена на процесната сграда, въпреки че тя била строена с личен труд, без заплащане на труда на трети лица. Неправилно въззивният съд отказал да допусне нова задача към вещото лице – дали материалите, за които ищецът е представил доказателства, са достатъчни за построяване на сградата. Това искане било относимо и не било преклудирано, но съдът отказал да го уважи.

В изложението към жалбата са изложени съображения за очевидна неправилност на извода на въззивния съд, че не може да се произнесе по непредявен иск за частична трансформация на лично имущество, както и за това, че липсват мотиви в подкрепа на извода, че сумата от 40 200 лв. не е вложена в строителството на сградата.

Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да назначи експертиза, ако във въззивната жалба е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна и за необоснованост на решението;

2. Допустими ли са пред въззивната инстанция нови доказателства, които въззивникът е бил в състояние да посочи пред първоинстанционния съд, но не е сторил това поради виновното си процесуално поведение;

3. Допустими ли са в качеството на нови доказателства пред въззивната инстанция тези, които въззивникът е бил в състояние да посочи пред първоинстанционния съд, но не е сторил това поради виновното си процесуално поведение, щом като те са от съществено значение за изхода на делото;

4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и цялост, а не изолирано, като направените въз основа на тях фактически изводи трябва да са конкретно, точно и ясно изведени;

Може ли въззивният съд да обоснове решението си, без да обсъди всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани по делото релевантни доказателства и да изложи съображенията си по тях;

Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди целия доказателствен материал, събран в първоинстанционното производство и на негова база да изгради своята решаваща воля;

5. Съществува ли задължение на въззивния съд при отхвърляне на иск за пълно преобразуване на лично имущество в придобитата по време на брака вещ, да се произнесе за наличието на частично преобразуване;

Съществува ли задължение за въззивния съд, при данни за средства, дарени лично на единия съпруг от негов родител, ако не е установил пълна трансформация, да определи и признае съответната част от вещното право за лична собственост;

6. Към кой момент се определя придобивната стойност на имота с оглед вложените за възникване на обекта на правото на собственост средства.

Ответницата в производството М. Г. Г. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането му до разглеждане по същество от ВКС. Излага и доводи по съществото на правния спор. Жалбоподателката настоява, че през цялото време на брака си тя е работила и полагала труд за домакинството и за отглеждането на децата. По делото не били събрани доказателства, от които да се установи кога са теглени средства от влоговата книжка на ищеца и къде са вложени. Продължава да оспорва договорите за дарение между ищеца и неговата майка. Счита, че не е доказана трансформация по чл.23 СК.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.23, ал.1 СК, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Въпросите под № 4 се състоят в едно и също питане - длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и цялост, а не изолирано. Този въпрос е свързан с оплакването, че въззивният съд не е обсъдил писмените доказателства за закупуване на строителни материали и не е проследил връзката им с постъпилата на 12.05.2015 г. по сметката на жалбоподателя сума от 40200 лв. Въпросът отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, разяснена в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Налице е и специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,