Определение № 5 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2228/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Х. Д. и П. П. Б.-Д., двамата със съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника им адвокат И. Г., срещу решение №56 от 22.01.2021г. по в. гр. дело №2366/2020 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №8800 от 23.12.2019 г. по гр.д.№7053/2016г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение е отменено на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД дарението, извършено на 26.09.2006 год. във формата на нотариален акт за дарение № ..., том III, дело № .... на нотариус А. Л., рег. № 386 при НК, с район на действие СРС, с което са дарени следните недвижими имоти: 1/2 /една втора/ идеална част от вилно дворно място заедно с построената в него вилна сграда, находящи се в [населено място], в. з. "С. – Д. -, представляващи по КККР одобрени със заповед № РД – 18 – 3/11.01.2011 год. на изп. директор на АГКК, поземлен имот идентификатор ........, целия с площ от 756 кв. м. и идентичен със стар парцел – ......... от кв... по плана на [населено място], район "С. – Д. ІІІ част", и двуетажна жилищна сграда с идентификатор ........, застроена на 69 кв. м., разположена в поземлен имот с идентификатор ........., с адрес на поземления имот: [населено място], район "В.", [улица], по иска на К. М. М., действаща със съгласието на попечителя си П. Н. Детистова-Д. против И. Х. Д. и П. П. Б.-Д..

Ответницата К. М. М., действаща със съгласието на попечителя си П. Н. Детистова-Д., със съдебен адрес – [населено място], чрез адвокат Л. Д., оспорва касационната жалба. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв.

Въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор за дарение е едностранен и от него възникват задължения само за дарителя, който се задължава да прехвърли на надареното лице правото на собственост или друго вещно право върху определена вещ. Към посочения момент правни задължения за надареното лице не възникват, но може впоследствие да се отмени дарението, ако не бъде изпълнено моралното задължение да се подпомогне дарителя при изпадането му в нужда. За това е необходимо последният да изпадне обективно в състояние, което да е трайно и да не му позволява да покрие текущите си нужди от получавания от него доход /заплата, пенсия, наем и др./, респ. от стойността на имущество, което може да отчужди на трети лица за тази цел. За да възникне в полза на дарителя правото да претендира издръжка, е необходимо не само да настъпи такова обективно състояние, но и да бъде направено искане за това до надареното лице. В процесния случай не е спорно между страните, че ответниците не са заплащали издръжка на ищцата. Дарителят е изпаднал в състояние, което не му позволява да покрие разходите си, съобразно конкретните му индивидуални потребности. По делото е установено, че ищцата страда от психическо заболяване и е освидетелствана като лице с 50% трайна нетрудоспособност, за което и е отпусната месечна инвалидна пенсия от 130 лв.; средномесечната издръжка, от която се нуждае дарителката е около 800 лв. месечно; има задължения към трети лица /неплатени данъци, ползвана топлинна енергия и вода/ в размер на 7 000лв. Неоснователни са възраженията, че дарителят има възможност да отдава под наем свои недвижими имоти и да се издържа от получавания доход, тъй като от представените по делото доказателства се установява, че ищцата се е разпоредила с притежаваните от нея идеални части от недвижими имоти с договори за продажба и дарение още през 2005 г. и 2008 г. Ответниците са направили и възражение, че не могат да предоставят издръжка на ищцата, от която тя се нуждае, което е основание за отхвърляне на иска за отмяна на дарението, тъй като в този случай не е налице непризнателност /ТР№1 по т.д.№1/2013г. на ОСГК/. В тяхна тежест е да докажат, че с даването на издръжка биха поставили себе си и лицата, които са длъжни да издържат по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. Ответниците са представили доказателства, че нетният доход на семейството, който се състои от двама възрастни и едно дете, което не е било навършило пълнолетие към момента на получаване на препис от исковата молба, е около 2 300 лв. месечно. Същевременно ответниците имат заем към банка и след плащане на съответната месечна погасителната вноска им остава чист доход от около 1 500 лв. Въпреки скромните си доходи обаче са успели в периода от 2012 год. до 2015 г. да придобият възмездно собствеността върху един апартамент и два гаража. Същите са били в състояние да прехвърлят част от имуществото, в това число и придобитата от ищцата идеална част от вилен имот, респ. да ги отдават под наем и да реализират доход от това /не биха могли да отдават под наем само апартамента в[жк], тъй като трети за процеса лица имат учредено ограничено вещно право на ползване/. Изводът е, че надарените са били в състояние да заплащат издръжката, от която надареното лице се е нуждаело, а предявеният иск за отмяна на извършеното през 2006 г. дарение е основателен.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационна жалба са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Налице ли е проява на непризнателност, когато дареният не представи поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. Твърди се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: ТР № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГК, решение № 22 от 06.03.2014 г. по гр. дело № 455/2012 г. на ІV г.о., решение № 34 от 19.02.2016 г. по гр. дело № 4981/2015 г. на ІІІ г.о., решение № 36 от 18.02.2014 г. по гр. дело № 3459/2013 г. на ІІІ г.о.

2. Длъжен ли е надареният да трансформира притежаваното от него недвижимо имущество в пари, за да предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, в хипотезата, в която надареният няма достатъчно средства и с даването на издръжка би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение. Сочи се противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в: ТР № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГК, решение № 22 от 06.03.2014 г. по гр. дело № 455/2012 г. на ІV г.о., решение № 34 от 19.02.2016 г. по гр. дело № 4981/2015 г. на ІІІ г.о., решение № 36 от 18.02.2014 г. по гр. дело № 3459/2013 г. на ІІІ г.о. По така поставения въпрос, в условията на евентуалност, се твърди и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

3. Кои са релевантните обстоятелства при преценка на възможността надареният да предоставя издръжка. Изложени са твърдения, че въпросът е решен в противоречие със следната задължителна практика на ВКС: ТР № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГК, решение № 22 от 06.03.2014 г. по гр. дело № 455/2012 г. на ІV г.о., решение № 34 от 19.02.2016 г. по гр. дело № 4981/2015 г. на ІІІ г.о., решение № 36 от 18.02.2014 г. по гр. дело № 3459/2013 г. на ІІІ г.о.

4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства за обоснована преценка, дали непризнателността на надарения е драстична /във висока степен обществено укорима/. Твърди се противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в: ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК, ТР № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГК, решение № 22 от 06.03.2014 г. по гр. дело № 455/2012 г. на ІV г.о., решение № 34 от 19.02.2016 г. по гр. дело № 4981/2015 г. на ІІІ г.о., решение № 36 от 18.02.2014 г. по гр. дело № 3459/2013 г. на ІІІ г.о.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №56 от 22.01.2021г. по в. гр. дело №2366/2020 г. на Софийския апелативен съд.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност.

Повдигнатите в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпроси са от значение за изхода на делото, но са разрешени в съответствие с посочената от касаторите задължителна съдебна практика. Според нея не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, поради липса на достатъчно средства; не е налице непризнателност, когато с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя. При безспорно установената фактическа обстановка по делото е направен извод, че дарените притежават достатъчно средства да дават издръжката, от която се нуждае дарителят и по този начин не биха поставили себе си и лицето, което са длъжни да издържат по закон в по-лошо положение от това на дарителя.

Относно четвъртия поставен въпрос - длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства за обоснована преценка, дали непризнателността на надарения е драстична /във висока степен обществено укорима/, е налице непротиворечива практика на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК, която е съобразена от въззивния съд. Според нея, за да формира вътрешното си убеждение, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото /решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. на ІV г.о., решение № 127 от 05.04.2011 г. по гр.д. № 1321/2009 г. на ІV г.о., решение № 175 от 11.07.2012г. по гр.д. № 1855/2010 г. на ІV г.о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г. на ІV г.о. и др./. С обжалваното решение съдът е приел, че искът по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД е основателен. За да приеме, че надарените са били в състояние да заплащат издръжката, от която надареното лице се е нуждаело, въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, доводите на страните и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като не е дадено разрешение по поставените въпроси в противоречие с посочената съдебна практика.

За пълнота на изложението следва да бъде изтъкнато, че не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по втория поставен въпрос - длъжен ли е надареният да трансформира притежаваното от него недвижимо имущество в пари, за да предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, в хипотезата, в която надареният няма достатъчно средства и с даването на издръжка би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение. Липсва и надлежна обосновка относно соченото основание. Съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано. Няма никаква обосновка относно хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се посочва непълнота или неяснота на конкретна правна норма, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което липсва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на формулираните в изложението оплаквания. Предвид наличието на задължителна практика, обективирана и в тълкувателно решение, по материалноправния въпрос по приложението на чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД, се изключва приложното поле на основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Предвид изложеното, по така формулираните въпроси не се обосновава извод за наличие на основен и на допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване.

Съобразно изхода на спора, на адвокат Л. Д. трябва да се присъдят 2480 лв. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.