Определение № 327 от 28.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3626/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна, представлявано заедно от всеки двама от Р. Г. Л., А. А. К. и Г. К., чрез адвокат А. М., срещу въззивно решение № 218/02.06.2021 г., постановено от Великотърновски окръжен съд по въззивно гр.д. № 945/2020 г. Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна А. Г. Ш. не отговаря в срока по чл. 287, ал. 2 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Великотърновски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Великотърновски районен съд, приел за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че А. Г. Ш. не дължи на “Електроразпределение Север“ АД сумата от 5174,81 лв., начислена като корекция на сметка за обект на потребление в [населено място], [улица], за която сума е издадена фактура № [***]/28.07.2020 г. Осъдил “Електроразпределение Север“, АД да заплати на Д. П. И. сторените съдебноделоводни разноски за делото. За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че А. Ш. е потребител на електрическа енергия за обекта, предмет на спора. Длъжностни лица на “Електроразпределение Север“, АД са извършили техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на ел. енергията в обекта, при която той е бил демонтиран и изпратен за проверка в БИМ. След проверка от БИМ – Велико Търново, се установило, че при осъществяване на метеорологична експертиза на средството за търговско измерване (СТИ) на абоната Ш. е констатирана преминала ел. енергия в регистър 1.8.3. (т. нар. скрит регистър) в размер на 26947,83 квт. ч. Според констатациите в протокола на БИМ отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок на електромера, налични са всички необходими обозначения на табелката на електромера, включително наличие на пломба против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера. Не е установена и видима външна намеса или видима повреда в схемата на електромера. Същият отговаря на метрологичните изисквания за измерване на ел. енергия, но не съответства на техническите характеристики. На абоната е начислена сума за корекция за периода 18.05.2017 – 13.03.2020 г. От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза съдът установил, че при извършване на софтуерен прочит от паметта на СТИ в тарифа 3 са записани показания в размер на 26947,83 квт. ч. Средството за търговско измерване е тип “АСЕ 2000“, не е “SMАRT“ тип и софтуерно не притежава възможност за извличане на информация за така наречения “товарен график“, поради което не може да се установи причината за регистрирани показания в тарифа 3. След извършване на метрологична проверка на 24.04.2017 година, до датата на монтажа му в обекта на абоната 18.05.2017 година, същото не е монтирано за измерване на електрическата енергия на друг абонат. Вещото лице е посочило, че към датата на демонтажа въпросното СТИ е било в метрологичната си годност и е работило в класа си на точност, но не са записани показанията по ТЗ и по общата тарифа, поради което не може да се определи първоначалният момент и натрупването на тези показания. При тези данни, съдът приел, че не може да приеме за установено, че натрупаната в тарифа 3 електроенергия – изцяло или частично, е за доставена, но неплатена електоренергия именно в обекта на абоната, за който е съставена корекцията. Съдът изложил съображения, че върху дружеството лежи доказателствената тежест да установи, че отричаното от ищеца право е възникнало и съществува, да установи основанието и размера на вземането си, като именно търговецът трябва да докаже, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е начислил сумата, предмет на иска за посочения период, в правилен размер. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото; въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционния съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за според по делото и че е включен в предмета на доказване, като твърди противоречие с решение № 129/29.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 7040/2014 г., III г.о.; допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства – като произнесен в противоречие с решение № 80/03.05.2018 г. на ВКС по гр.д. № 2560/2017 г., IV г.о.; решение № 61/01.03.2016 г. на ВКС по гр.д. № 4578/2015 г., IV г.о.; решение № 841/19.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3530/2008 г., IV г.о.; решение № 226/12.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 921/2010 г., IV г.о.; решение № 26/09.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1764/2019 г., I г.о.; В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ и обуславящи обективната имуществена отговорност на потребителя на електрическата енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на количеството електрическа енергия, измерено в неизведен на дисплея на електромера регистър; правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред точният времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведения на дисплея на електромера регистър, както и причините за това. Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Всички поставени правни въпроси са неотносими към съображенията на въззивния съд, въз основа на които се е произнесъл по материалноправния спор, като същевременно не се и установява противоречие на въззивното решение с посочените в изложението решения на ВКС. Въззивният съд се е произнесъл точно по предмета на спора и в рамките на въззивното обжалване. Следва да бъде изяснено, че втората инстанция действа в условията на въззив, макар и ограничен, което значи, че се произнася като втора първа инстанция - сама прави фактически и правни изводи, като обсъжда релевантните доказателства, доводи и възражения на страните. Нещо повече, в случая фактите, обусловили изводите на въззивния съд за недоказаност, че показателите на СТИ в Т3 касаят именно спорния обект и абонат, са същите, които и първостепенният приел за установени. Ако, според касатора, районният съд е допуснал нарушение на чл. 145, ал. 1, т. 5 ГПК, е трябвало да въведе подобно оплакване във въззивната си жалба и във връзка с него да направи и доказателствени искания, а не едва в касационна инстанция да развива доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати от районния съд нарушения при докладване на делото. На следващо място, съдебният експерт, в заключението си и дадените пред първостепенния съд обяснения, е изяснил обстоятелството, че на сегашния абонат СТИ е поставено, след ползването от друг абонат, без, при извършената преди монтирането му метерологична проверка, да са отчетени показанията по ТЗ. Страните не са оспорили заключението на вещото лице в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, а и по-късно, вкл. и пред касационната инстанция не се твърди нещо различно. На практика търговското дружество изобщо не е развило защитата си във връзка с това основно за резултата по спора обстоятелство. Касаторът прави смешение между косвени доказателства и липса на доказателства. В конкретния случай липсват изобщо доказателства какво е записано в Т3 на СТИ, което е било старо, вече ползвано от друг абонат, а не става реч за техническо годно СТИ, за което няма основания да се предположи, че има натрупвания в Т3 поради това, че е ново и неизползвано. Без значение е кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ и обуславящи обективната имуществена отговорност на потребителя на електрическата енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на количеството електрическа енергия, измерено в неизведен на дисплея на електромера регистър, защото въззивният съд не е отказал да приложи цитирана разпоредба, а никой, вкл. и касаторът, не твърди, че може да се търси сума за доплащане след корекция, когато не е установено, че реално доставената електроенергия е вповече от тази, която е заплатена. Съдът не е отрекъл възможността наличието на подобна разлика да бъде установено от записванията в ТЗ, но в случая няма как да установи, че отразеното по тази тарифа в изследваното СТИ е действително потребено в обекта и от абоната, спрямо които е съставена корекционната сметка. В тази връзка е и съображението на въззивния съд, че е невъзможно да установи времето, през което е осъществено записването в Т3, съответно времето, през което е доставена електроенергия съобразно отразеното в скрития регистър – дали е за стария абонат или изцяло или частично за новия. Според касатора въззивното решение е очевидно неправилно. Оплакванията в касационната жалба не сочат на основания за приложение на чл. чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, нито служебно съставът на Върховния касационен съд намира причина за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, а още и поради евентуална нищожност или недопустимост на въззивния съдебен акт. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът