Определение № 75 от 10.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 2083/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Си-Транс” ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. В. П. от САК, срещу въззивно решение № 146 от 17.06.2019 г., постановено по в. т. д. № 183/2019 г. на Апелативен съд - Варна. С посоченото решение, след отмяна на решение № 1038 от 28.12.2018 г. по т. д. № 1340/2018 г. на Окръжен съд - Варна, е признато за установено по предявения от Т. И. Й. против „Си-Транс” ЕООД иск с правно основание чл.439 ГПК, че Т. Й. не дължи на „Си-Транс” ЕООД сума в размер на 71 131.58 лв., за която е издаден изпълнителен лист от 01.11.2011 г. по т. д. № 4083/2011 г. на Софийски градски съд въз основа на решение от 29.09.2011 г. по в. а. д. № 1/2011 г. на Арбитражен съд - [населено място], и на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъдено „Си-Транс” ЕООД да заплати на Т. Й. разноски по делото в размер на 9 667.89 лв. В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост на обжалваното решение като постановено по непредявен иск и за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът поддържа, че при предявен с исковата молба установителен иск за несъществуване на правото на принудително изпълнение по отношение на удостовереното в изпълнителния лист вземане въззивният съд се е произнесъл по иск за несъществуване на вземането, с какъвто не е бил сезиран от ищеца. Навежда оплаквания, че изводът на въззивния съд за несъществуване на вземането поради погасяването му по давност е формиран в нарушение на чл.118 ЗЗД и в противоречие с т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС; че не е обсъдено задълбочено съдържанието на представените по делото молби до съдебния изпълнител, с които е искано предприемане на съответните изпълнителни способи, и не е преценено правилно тяхното значение за прекъсване на погасителната давност; че не са изследвани причините за неизвършване на поискани от взискателя изпълнителни действия, сочени като основание за прекъсване на погасителната давност. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и с основанията по чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК - вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по касация Т. И. Й. от [населено място] изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в отговор от 16.08.2019 г. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Производството по т. д. № 1340/2018 г. е образувано пред Окръжен съд - Варна по искова молба на Т. И. Й., с която е предявен установителен иск против „Си-Транс” ЕООД за несъществуване правото на дружеството на принудително изпълнение относно вземане за сумата 71 131.58 лв., присъдено с влязло в сила решение от 29.09.2011 г. по в. а. д. № 1/2011 г. на Арбитражен съд - [населено място], за принудителното събиране на което е издаден изпълнителен лист от 01.11.2011 г. по т. д. № 4083/2011 г. на Софийски градски съд и е образувано изпълнително дело № 20117150400610 по описа на ЧСИ М. Пашова с рег. № 715 (продължено от ЧСИ Надежда Д. с рег. № 807 под № 20158070401372, изпратено по молба на взискателя на ЧСИ Л. С. с рег. № 895, пред когото е образувано изп. дело № 20178950401950). В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил твърдения, че правото на ответника - взискател на принудително изпълнение е погасено по давност към 02.12.2016 г., евентуално към 11.01.2018 г., поради неизвършване на действия на принудително изпълнение след датата 02.12.2011 г., когато е наложена възбрана върху негов недвижим имот по образуваното пред ЧСИ М. Пашова изпълнително дело, респ. след датата 11.01.2013 г., когато взискателят е поискал налагане на възбрана върху придобит по наследство недвижим имот на длъжника. В изготвения доклад по делото, срещу който страните не са направили възражения, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.439 ГПК за несъществуване на вземането, предмет на предприетото от ответника принудително изпълнение. С решение от 28.12.2018 г. съдът е отхвърлил иска с посочената в доклада правна квалификация, след като е приел, че вземането на ответника - взискател в изпълнителното производство не е погасено по давност. Сезиран с въззивна жалба от ищеца, Апелативен съд - Варна е постановил обжалваното с касационната жалба решение, с което е отменил решението на първоинстанционния съд и на основание чл.439 ГПК е признал за установено, че Т. Й. не дължи на „Си-Транс” ЕООД сумата 71 131.58 лв., за която е издаден изпълнителен лист по т. д. № 4083/2011 г. на Софийски градски съд въз основа на решение от 29.09.2011 г. по в. а. д. № 1/2011 г. на Арбитражен съд - [населено място]. Въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото и е приел за установено от фактическа страна, че: С молба вх. № 732/17.11.2011 г. взискателят „Си-Транс” ЕООД е инициирал образуването на изп. дело № 20117150400610 по описа на ЧСИ М. Пашова и е поискал насочване на изпълнение върху два недвижими имота в [населено място], собственост на длъжника Т. Й.. С молба от 02.12.2011 г. съдебният изпълнител е поискал вписване на възбрана върху Ѕ ид. част от апартамент в [населено място], собственост на Т. Й.; С молба от 11.01.2013 г. взискателят е поискал съдебният изпълнител да наложи възбрана върху недвижими имоти, собственост на солидарния длъжник по изпълнителното дело „Вики 2005” ЕООД, а след установяване на собствеността - и възбрана върху придобит чрез наследяване от длъжника Т. Й. недвижим имот. С молба от 10.04.2014 по изп. дело № 20117150400610 взискателят е поискал проучване на пълното имуществено състояние на длъжниците чрез справки в НОИ, КАТ и др. и налагане на запори и възбрани в случай на установени при справките имуществени права на длъжниците, както и налагане на възбрана и пристъпване към изпълнение върху наследен от Т. Й. недвижим имот. В резултат на справките съдебният изпълнител е приобщил към изпълнителното дело 2 бр. нотариални актове от 1995/1996 г. за право на собственост върху недвижими имоти, придобити по регулация и по силата на ЗСПЗЗ, но по повод молба на взискателя от 30.12.2014 г. за налагане на възбрана е отбелязал, че имотите са продадени през 1997 г. За да се произнесе по спорния между страните въпрос дали е прекъсната давността относно отричаното с иска изпълняемо право (съобразно възприетата в решението правна квалификация на иска), въззивният съд е изходил от разясненията в т.10 от мотивите към Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които „давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЧСИ; насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица; Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на погасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.”. Като се е позовал на дадените от ОСГТК на ВКС разяснения и на указанията в т.10 от диспозитива на тълкувателното решение, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл.330, ал.1, б.”д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, въззивният съд е мотивирал разрешението, че: За прекъсване на погасителната давност в изпълнителния процес не е достатъчно взискателят да е проявил активност за събиране на вземането си като е изисквал периодично от съдебния изпълнител извършване на конкретни действия по изпълнението спрямо индивидуализирано имущество на длъжника; Давността не се прекъсва с искането на взискателя, а с извършването на успешни изпълнителни способи; Прекъсването на давността в изпълнителния процес настъпва с последното извършено валидно изпълнително действие. В зависимост от така възприетото разрешение и установените по делото правнорелевантни факти въззивният съд е формирал извод, че приложимата към изпълняемото право на ответника петгодишна погасителна давност не е прекъсната с нито едно от действията, предприети в хода на воденото срещу ищеца изпълнително производство. Относно молбата от 10.04.2014 г. съдът е изложил съображения, че с нея взискателят е поискал проучване на пълното имуществено състояние на длъжниците, което по аргумент от т.10 на тълкувателното решение не е изпълнително действие, прекъсващо давността. По отношение на молбата от 30.12.2014 г. съдът е приел, че във връзка с нея също не са извършени успешни изпълнителни действия от категорията на тези, прекъсващи давността, доколкото взискателят е поискал налагане на възбрана върху недвижими имоти, но съдебният изпълнител не е наложил възбрана, тъй като е констатирал, че имотите са продадени още през 1997 г. и не са собственост на длъжника. Като последно валидно изпълнително действие, прекъсващо давността по см. на чл.116, б.”в” ЗЗД, въззивният съд е преценил наложената на 02.12.2011 г. възбрана върху недвижим имот на длъжника - ищец и е направил решаващия извод, че от датата 02.12.2011 г. е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност, която не е прекъсвана и е изтекла преди датата на предявяване на иска - 31.08.2018 г. Квалифицирайки изтичането на давността като факт с погасителен ефект спрямо дълга на ищеца, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството за издаване на изпълнителното основание, въззивният съд е уважил иска с правна квалификация чл.439 ГПК. По допускане на касационното обжалване: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, наред с основанията по чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК, касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване и с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се поддържа по отношение на следните въпроси, за които се твърди, че са обуславящи за изхода на делото и са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и със създадена след приемане на тълкувателното решение казуална практика на ВКС: „От кога се прекъсва погасителната давност за вземането, предмет на изпълнително дело - от момента, в който взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия, или от момента на успешно извършване на изпълнителни действия; Представлява ли надлежно направено искане за извършване на изпълнителни действия /в. ч. искане за налагане на възбрани и запори върху секвестируемо имущество/ по смисъла на мотивите на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС искането за налагане на възбрани и запори, когато то е направено заедно /съединено е при условията на кумулативност/ с искането за проучване на имуществото на длъжника; Представлява ли надлежно направено искане за извършване на изпълнителни действия по смисъла на мотивите на т.10 на ТР /в. ч. искане за налагане на възбрани/ искането за налагане на възбрана и предприемане на действия на изпълнение върху недвижим имот, придобит от длъжника чрез наследство, съединено при условията на кумулативност с искането да бъдат предприети всички действия за установяване и идентифициране на този недвижим имот /т.ІІ от молбата на взискателя до ЧСИ от 10.04.2014 г./; Прекъсва ли давността искането на взискателя /молба до съдебния изпълнител от 30.12.2014 г./ за налагане на възбрана върху конкретно посочени от него недвижими имоти на длъжника, когато съдебният изпълнител е установил, че са придадени от длъжника още преди възникването на вземането и поради това не е наложил възбрана върху тези имоти”. При условията на евентуалност се твърди, че ако вторият и третият въпрос не попадат в обхвата на т.10 от цитираното тълкувателно решение, техният отговор би бил от значение за развитието на правото. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено по отношение на следните въпроси, които според касатора се решават противоречиво от съдилищата след приемането на Тълкувателно решение № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС: „Изтичането на погасителната давност води до погасяване на правото на принудително изпълнение или до отпадане на задължението; Дали давността се прекъсва с искането на взискателя за извършването на надлежни изпълнителни действия, или за да бъде прекъсната тя, е необходимо тези действия да бъдат извършени, съответно да бъдат извършени успешно”. На настоящия съдебен състав е служебно известно обстоятелството, че с разпореждане от 20.02.2010 г. на председателя на Върховния касационен съд е образувано тълкувателно дело № 3/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС за приемане на тълкувателно решение по въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му”. Предвид мотивите към обжалваното решение и очертаното в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване, произнасянето по поддържаните от касатора основания за достъп до касационен контрол предполага извършване на преценка от страна на касационната инстанция за приложимостта на т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС към спорното правоотношение и за съответствието на решаващите изводи на въззивния съд с дадените от ОСГТК на ВКС разрешения относно прекъсването на погасителната давност в изпълнителния процес. Селектирането на подадената от касатора „Си-Транс” ЕООД касационна жалба е обусловено от изхода на тълкувателното дело, поради което производството по чл.288 ГПК следва да бъде спряно до приемане на тълкувателно решение от ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,