Определение № 86 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2921/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото-Прокуратурата на РБ срещу решение № 1401 от 30.6.2020 г, постановено по в.гр.дело № 6129/2019 г на САС, ГО, 1 състав с което е потвърдено решение № 7374/31.10.2019 г по гр.дело № 2008/2018 г на СГС, Първо ГО, 3 състав, като касаторът е осъден на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ да заплати на В. И. И. сумата 11 000 лв, представляваща обезщетение на неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение.Подържа се, че решението е неправилно и незаконосъбразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и постановяване на друго, с което присъденото обезщетение бъде намалено. Ответникът по касационната жалба В. И. И. не взема становище по същата. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване въззивен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното въззивно решение е прието, че на 1.12.2008 г на ищеца е повдигнато обвинение за грабеж, квалифициран състав, в съучастие с други лица.В продължение на 11 месеца и 16 дни е бил с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, впоследствие заменена с парична гаранция.Наказателното производство е продължило 5 години и 10 месеца, като на 16.10.2014 г, поради недоказаност на обвиненията е прекратено.Установено е, че в резултат на повдигнатото обвинение ищецът е понесъл неудобства, болки и страдания за репарирането на които е определено справедливо обезщетение в размер на 11 000 лв. В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на Прокуратурата на РБ е посочено касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК -противоречие с практиката на ВКС: ППВС № 4/68 г., решение № от 31.10.2014 г по гр.дело № 445/14 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 192 от 14.6.2016 г по гр.дело № 1061/16 г на ВКС, Четвърто ГО: "при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва ли да бъдат посочи всички обстоятелства, които обосновават размера на неимуществените вреди и следва ли въззивният съд да изложи мотиви и да държи сметка за обществените критерии за справедливост-обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост.“ Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че поставените въпроси, в жалбата на касатора- ответник уточнени и обобщени се свеждат до един- въпросът по приложението на чл. 52 ЗЗД, а именно относно критериите за определяне от съда да размера на обезщетението за неимуществени вреди, след задължителна преценка на всички установени по делото релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и тяхното значение за точното определяне на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, като настъпили в резултат на незаконно обвинение. Във връзка с поставения въпрос следва да се има предвид, че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл. 52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т. гр. д. № 3/2004 на ОСГК на ВКС/. В цитираната от касатора практика- т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието "справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. вида на взетата мярка за неотклонение, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от контретния деликт се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори някои от тях - еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло. В разглеждания случай, въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на страните, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. При определянето му е съобразил продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, в което е бил обвинен ищеца, интензитета на преживените от него негативни емоционални преживявания, отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психиката и социалния му живот, липсата на необратими негативни последици за здравето и недоказаността на част от твърдените в исковата молба вреди /т. е. обсъдени са както обстоятелствата, които обосновават по-голям размер на полагащото се обезщетение, така и тези, които мотивират намаляването му/, като обезщетението е в съответствие и с икономическите условия.Въззивният съд е взел предвид правно релевантните обстоятелства, приети за установени по делото, в това число съдебното минало на ищеца-осъждан с влезли в сила присъди за кражби през 1994 г ,1996 г, 2000 г, 2001 г, 2016 г и е приложил критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в съответствие с константната съдебна практика, включително задължителната такава, намерила израз и в сочените от страната - ППВС № 4/1968 г. и както и в установената, също задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, формирана по реда на чл. 290 от ГПК .Предвид съобразяването на въззивното решение - досежно определянето размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди и взетите предвид от съда правно релевантни за това факти, с така установената константна задължителна практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, следва изводът, че в случая няма основание за допускането на касационното обжалване по наведените от ищеца правни въпроси относно критериите и понятието за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и относно преценката в тази връзка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото. В тази връзка следва да се отбележи и че в посочените от касатора решения също са възприети горните принципни разрешения на тези правни въпроси, и в съответствие с тях и съгласно чл. 52 от ЗЗД са определени конкретни обезщетения за неимуществени вреди от деликти по по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, но при случаи и при обстоятелства, които са съществено различни помежду си и в сравнение с този по настоящото дело, поради което също не е налице противоречиво решаване на двата изведени правни въпроса, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение