Определение № 3322 от 25.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1655/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ТРОН“ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу решение №114 от 10.04.2023 г. по в.т.д. №43/2025 г. на ОС-Стара Загора, с което е отменено първоинстанционното решение № 638 от 25.11.2024., постановено по гр.д. № 1758/2024г. по описа на Районен съд – Казанлък и вместо него е постановено друго, с което „ТРОН“ ЕООД е осъдено да заплати, на основание чл.49 ЗЗД, на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, сумата от 23 883 лв./двадесет и три хиляди осемстотин осемдесет и три лева/, представляваща стойността на материали и труд за възстановяване на повредено от имущество - кабелна линия ниско напрежение - изолиран усукан проводник 700 м. и 9 броя стоманобетонни стълба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -10.07.24 г. до окончателното изплащане на сумата,както и да заплати сумата 2032,97 лв./две хиляди тридесет и два лева и деветдесет и седем стотинки/-разноски в двете съдебни инстанции. Излагат се основания за незаконосъобразност на въззивното решение в обжалваната част и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока отхвърляне на иска като недоказан и неоснователен. Оспорват се като необосновани и незаконосъобразни изводите на съда за наличие на доказан фактически състав на нормата в чл.49 ЗЗД като основание за ангажиране отговорността на ответното дружество. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК и очевидна неправилност. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ. Поставят се правни въпроси и се твърди наличие на хипотеза за допускане на касационно производство по чл.280 ал.1,т.1 и ал.2 предл трето ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови въззивното решение, съдебният състав на ОС-Стара Загора е изложил в мотивите следните съображения: Предмет на въззивно обжалване е постановено от първоинстанционния съд решение с правно основание чл.49, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД. В хода на първоинстанционното производство се установявало,че на 09.04.2024 г. на обект ТП-Планинец, извод 2 за [населено място] ММН са счупени стълбове - 9 броя и скъсани проводници 4х70 - 700 метра, като вложените труд и материали за тяхното отстраняване възлизали на 19 902,51 лева без вкл. ДДС. Приети като писмени доказателства по делото се явявали: констативен протокол за нанесени щети №023337/09.04.2024 г., и калкулация от 10.04.2024 г., като тези документи установявали горните обстоятелства. Не били в противоречие с този извод показанията на свидетеля А. К., както и заключението на съдебно - техническата експертиза. Според съда, искът по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД е деликтен иск, който се предявява срещу възложителя на определена работа за вредите, причинени от негов работник или подизпълнител,при положение,че деянието е неправомерно и има всички елементи на граждански деликт. Необходимите елементи от фактическия състав, обуславящи основателност на исковата претенция са: наличието на възложена работа,неправомерно поведение от страна на изпълнителя /работника/,причинна връзка между деянието и вредата ,вина/която се предполага до доказване на противното/ и вреда. В конкретния случаи са доказани вида и размера на настъпила вреда - повреждане на кабелна линия ниско напрежение - изолиран усукан проводник 4 700 м. и 9 броя стоманобетонни стълба на стойност 23 883 лв. Според изложеното в мотивите на обжалвания въззивен акт не било спорно обстоятелството,че лицето П. Ж. М. е служител на „Трон“ ЕООД. В хода на производството е представено Постановление изх. №1746/16.05.2024 г. на РП Хасково, ТО Ивайловград, от което се установява,че на 08.04.2024г. около 17 часа М. излизал от гората между селата Планинец и Брусево, управлявайки тежкотоварна специализирана горска техника, с per. № СТ12707, натоварена с дърва и вдигната стрела /щипка за товарене на дърва/ и по непредпазливост закачил електропреносен проводник, с което повредил 9 броя железобетонни стълба и били скъсани преносни електропроводи между стълбовете с обща дължина 200-250 метра, които са собственост на „ЕНЕРГОСНАБДЯВАНЕ ЮГ " ЕАД. Според съда,Постановление изх. №1746/16.05.2024 г. на РП Хасково представлявало официален документ и следвало да бъде зачетена неговата доказателствена стойност.Механизмът на причиняване на вредоносния резултат се установявал и от събраните по делото гласни доказателства. Обстоятелството,че не е налице влязла в сила присъда не опровергавала този правен извод. С оглед изложеното въззивният съд приел за доказано, че служител на „Трон“ ЕООД виновно /по непредпазливост / е повредил имущество на ищцовото дружество при извършване на дърводобив в [населено място]. Позовал се е на разпоредбата на чл.88 от Закона за енергетиката,според която разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределетилени мрежи - собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия. Ето защо и доколкото ищцовото дружество отговаря на тези условия то същото се явява актимнолегитимирано да получи от ответното дружество обезщетение по чл.49 ЗЗД за причинените му материални вреди от служител на последното. В изложението към КЖ на пълномощника на „ТРОН“ЕООД се сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК и очевидна неправилност. Като правни въпроси от значение за изхода по спора са наведени такива, които се свеждат до процесуалните въпроси за разпределение на доказателствената тежест от съда и за задължението на правораздавателния орган да обсъди и вземе в предвид всички събрани по делото доказателства, както и за доказателственото значение на органите на досъдебното производство. Настоящият състав на ВКС,Първо т.о. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос от изложението, а именно за доказателственото значение на органите на досъдебното производство, доколкото отговорът му се явява пряко обуславящ изхода по конкретния спор. Разрешаването на въпроса в обжалваното въззивно решение е в несъответствие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК-Р №66/22.06.2018 г. по гр.д. № 149/2017 г. на Първо гр.отд. на ВКС. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, Първо т.о. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, поради което