Определение № 594 от 15.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 482/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. В. С., [населено място] брег, общ.Д. срещу определение № 464/06.06.2012г., постановено по ч.т.д.№ 364/12г. от ВКС, ТК, ІІ отд., с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба против определение № 1169/24.01.2012г. по ч.гр.д.№ 953/12г. на Софийския градски съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че делото е образувано по вземане, произтичащо от застрахователно правоотношение с цена на иска 5854.76 лв., поради което делото е търговско и въззивното определение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.2 ГПК. Определението е правилно. Основанието, на което ищецът – настоящ частен жалбоподател иска ангажиране на отговорността на ответника [фирма] е недължимост на суми по изпълнително дело. Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение за осъждане на ищеца да заплати на застрахователя по застраховка “Каско”, изплатеното от същия застрахователно обезщетение. Обстоятелството, че застрахователното събитие е настъпило по време на изпълнение на трудовите задължения на работника – причинител на увреждането, не променя характера на делото. Трудови са споровете относно отговорността на работника спрямо работодателя, но не и споровете досежно регресните права на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд