Определение № 1954 от 04.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4414/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 303119/19.09.2022 г. на Ф. С. Д., подадена чрез адвокат М. В. срещу въззивно решение № 262505/26.07.2022 г. по в. гр.д. № 5148/2021 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. Неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС ли е част от обща част на сградата да се обособи за ползване от един от етажните собственици, ако тази част обслужва само неговия обект на собственост и ако етажните собственици не са възразили; 2. Ако коридорът на избения етаж е преграден, но ищцата има достъп до собственото си избено помещение в незаградената част, смущава ли се правото ѝ на собственост; 3. Необходимо ли е ищецът по иск с правна квалификация чл. 109 ЗС във всички случаи да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право; 4. Ако действията на ответника по иск по чл. 109 ЗС са неоснователни, но не създават пречки на собственика, следва ли да се приеме, че искът е основателен; 5. Действията на ответника по иск по чл. 109 ЗС, изразяващи се в преустройства в общи части, във всички случаи ли водят до основателност на иска или следва да се прецени дали и доколко всяко отделно действие и в какъв обем пречи, смущава или ограничава правото на собственост на ищеца. Поставен е въпрос, за който се поддържа и наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: Когато са извършени действия в общите части на етажната собственост, ограничаването на правата на ищеца по иск по чл. 109 ЗС следва ли да се преценяват относно общите части сами за себе си или ограничаването следва да се преценява, доколкото се нарушават правилата относно отделния обект на собственост, като се има предвид, че общите части са обслужващи отделните обекти. От ответника по касация Ю.-М. Т. Б., чрез адвокат М. Х., е постъпил писмен отговор, в който се излагат съображения за липса на предпоставки за допускане на жалбата до касационно разглеждане, съответно за нейната неоснователност по същество. Претендират се разноски пред касационната инстанция. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С въззивното решение е отменено решение № 20001397 от 04.01.2021 г. по гр.д. № 28845/ 2019 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от Ю.-М. Б. срещу Ф. Д. с правно основание чл. 109 ЗС, с който касаторът е осъден да преустанови неправомерното използване на завзетия коридор пред мазе № 7 и мазе № 6 в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] да възстанови предишното състояние, като премахне извършените от него строително – ремонтни работи. Вместо това е постановено решение, с което е уважен искът, като ответникът е осъден да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Ю.-М. Б. да осъществява достъп и да ползва съобразно правата си площ от 5, 44 кв. м. и да я възстанови в предишното състояние като: премахне масивна плътна врата до мазе № 7, водеща към част от общия коридор, приобщена към входно антре на мазе № 6; премахне врата до врата на мазе № 6, водеща до санитарния възел към мазе № 6; премахне санитарията /тоалетна чиния и мивка със смесител/, душ- параван и душ- батерия, монтирани в дъното на завзетата част от коридора до прозореца както и да възстанови топлоизолацията на тръбите на отоплителната инсталация на сградата, преминаващи през коридора в посока към прозорец в дъното на коридора пред мазе № 7 в заградена част от този коридор. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлен искът за осъждане на ответника да възстанови стените в коридор на избения етаж пред мазе № 6 в състояние „на шпакловка“, да премахне вентилационни решетки на южна фасада на сградата, фаянсови плочки в санитарния възел, изграден в коридор на избения етаж пред мазе № 6, движими вещи – шкаф, огледало, стенно пано в коридор на избения етаж пред мазе № 6, изградена ВиК и електрическа инсталация през коридор на избения етаж пред мазе № 6 до обособения санитарен възел на мазе № 6, както и монтираните водомери и електромер. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че Ю.-М.Б. е собственик на апартамент № 6 заедно с прилежащите му таванско помещение № 8, мазе № 8 и 13, 447 % ид. ч. от общите части на процесната сграда. Ответникът е собственик на апартамент № 3, заедно с таван и мазе № 6 и 12,099 % ид.ч. от общите части на сградата. Мазе № 8 е с площ от 17.30 кв.м., а мазе № 6 с площ от 12,20 кв.м. Посочените мазета са на избен етаж, който представлява П-образен коридор, с два подхода – главен подход през стълбищна клетка и друг подход от запад до мазе № 8, като основният коридор свързва стълбищната клетка с втория вход от запад. От основния коридор тръгват два успоредни коридора, като в този в задната част на сградата са разположени мазе № 6 и № 7. Мазе № 8 е разположено на общия коридор в хоризонталната му част като срещу него е коридорът за мазе № 6 и № 7. Въззивният съд е посочил, че през 2018 г. и 2019 г. по възлагане на ответника са извършени дейности в общия коридор на етажа на мазетата, в частта в която са разположени мазе № 6 и № 7. От събраните свидетелски показания е прието, че по възлагане на ответника е извършено преграждане на общия коридор на избения етаж в частта му до западния вход пред мазе № 6 до врата на мазе № 7. В тази част коридорът е затворен с врата. От заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че преградената площ от коридора е 5, 44 кв.м, приобщена като входно антре и баня с тоалетна, обслужващи само мазе № 6. Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 38 ЗС при сгради в етажна собственост, общи части на всички собственици е всичко, което по естеството си или предназначение служи за общо ползване. Нито един от етажните собственици не може едностранно да променя предназначението на общите части, независимо от това дали това е държавата, община или друг. Промяната на предназначението може да се извърши само по съгласие на всички собственици на отделни имоти в сградата. Средството за защита на титуляр на право на собственост върху общи части в етажна собственост е иск по чл. 109 ЗС, с който да се осигури достъп до съответната обща част, както и премахване пречките за ползването ѝ. В случая коридорът на избения етаж на сградата пред мазе № 6 и № 7 е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС – такава, която е необходима, за да се използват отделните имоти в сградата. Коридорите на избения етаж служат за подход и достъп към мазето, както на ищеца, така и на ответника, а и на останалите собственици на имоти в сградата. По делото не е установено, към момента на възникване на етажната собственост процесният коридор да е предназначен за обслужване само на мазе № 6 и № 7. Няма данни и да е налице постигнато съгласие между всички собственици в етажната собственост този коридор да се ползва само към мазета № 6 и № 7 съгласно изискването на чл. 38, ал. 2 ЗС. Наличието на два входа към процесната сграда не обосновава извод за различно предназначение от ползването им от всички собственици на имоти. Установено е, че не са спазени нормативните изисквания, предвидени в чл. 185, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ, за преустройство на завзетата площ от общите части в етажната собственост, тъй като липсва съгласие от всички етажни собственици, постигнато в съответната форма за действителност. С препятстването на достъпа до общите части, ответникът пречи на ищеца за пълноценното им ползване - основание за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, с който се иска преустановяване на неправомерното използване на завзетата площ от коридор пред мазе № 7 и мазе № 6 в процесната сграда и възстановяване предишното състояние, като се премахнат извършените строително-ремонтни работи в разклонението на коридора на ниво сутерен/зимник до размера, с който се ограничават правата на ищеца. Със своите действия Ф. Д. препятства достъпа в коридора на светлина и въздух от прозореца, който е останал в присъединената към неговото мазе част от коридора. За неоснователно е прието възражението, че светлина и въздух могат да се осигурят през западния вход, тъй като вратата има друго предназначение. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Поставените от касатора въпроси не могат да обусловят допускане на въззивното решение до касационно разглеждане. Поддържа се, че са решени в противоречие с решения по чл. 290 ГПК – решение № 1019 по гр.д. № 235/2008 г., I г.о., решение № 123 по гр. д. №4776/2019 г., I г.о., решение № 416 по гр. д. № 27/2010 г., II г.о., решение № 58 по гр. д. № 2662/2020, II г.о. и в противоречие с ТР № 4 от 06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС. Въпросите се поставят при фактическа обстановка, каквато не е приета за установена от въззивния съд. Те са свързани с твърдение, че ищецът не е доказал нарушение на правото му на собственост, както и неоснователност на действията на ответника, с които да пречи на упражняването на това право. В мотивите си съдът е приел, че Ф. Д. е завзел площ от общите части на коридор, обслужващ избения етаж на процесната сграда, с което пречи на ищцата да ползва всички общи части на сградата, на което тя има право като съсобственик. Посочил е, че съгласно чл. 38, ал. 2 ЗС е необходимо съгласие на всички съсобственици в етажната собственост, за да бъде завзетата площ обща част само към мазета № 6 и № 7. Съгласно чл. 185, ал. 2 и 3 ЗУТ е необходимо съгласие на всички етажни собственици, за да бъде законосъобразно преустройството на собствено помещение към което се присъединява обща част в сграда – етажна собственост. Съгласие по отношение на присъединяване на площ пред мазе № 6 и № 7 към мазето на ответника не е установено по делото. Въззивният съд е приел, че е доказано по делото, че така осъщественото от ответника присъединяване на обща част към собственото му мазе пречи на ищцата да упражнява своето право на ползване, тъй като процесният коридор не е предназначен за обслужване само на мазе № 6 и № 7, коридорите на избения етаж служат за подход и достъп към мазето както на ищеца, така и на ответника, а и на останалите собственици на имоти в сградата. Изводите са в съответствие с посочената от касатора съдебна практика, вкл. ТР № 4/2017г., ОСГК, ВКС, с което се приема, че за уважаване на иска с правна квалификация чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Следва да се посочи още, че така поставени, втори и четвърти въпроси касаят пряко съществото на спора и изискват преценка на фактите по делото, чиято правилност не е предмет на производството по селекция на касационни жалби. При този изход на делото в полза на Ю.-М. Т. Б. следва да бъде присъдена сумата от 1320 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в производството по чл. 288 ГПК, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.