Определение № 5636 от 03.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2841/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, действаща чрез процесуалния си представител А. Б. В. - държавен инспектор в ТД на КОНПИ - Варна, срещу въззивно решение № 41 от 14.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 309/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд, в частта му, в която е потвърдено решение № 260006/07.03.2024 г. по гр. д. № 183/2020 г. на Окръжен съд – Добрич, с което са отхвърлени предявените от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество исковете по чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141, чл. 142, ал. 1 вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 от ЗОНПИ, чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5 вр. чл. 141 ЗОНПИ срещу Р. Р. Р. и Д. Н. Х. за отнемане в полза на държавата на имущество, както следва:

от Р. Р. Р. на стойност 160 700 лв.:

• поземлен имот - нива с площ от 5 613 кв.м., съгласно нот. акт № *, *, вх. peг. № *, дело № */14.11.1997 г., КРС, а по скица №*/21.08.2017 г., изд. от СГКК гр. Д., с площ от 5 526 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, трета категория, с идентификатор *, номер на предходен план: * по кадастралната карта на село Т., местността „Д.М.", община Ш., област Д., одобрена със Заповед № */30.03.2006 г., на ИД на АГКК;

• лек автомобил, марка "*", модел „*", с рег. № *, дата на първа регистрация на автомобила 22.11.1996 г., рама № *, двигател № ***;

• лек автомобил, марка "*", модел „*", с peг. № *, дата на първа регистрация на автомобила 05.04.2017 г., рама № *, двигател без номер.

На основание чл. 142, ал. 1 във вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ от Р. Р. Р. сума в размер на 2 000 лв., представляваща пазарната стойност на част от дворно място с площ от 41 кв.м., представляващо придаваема част към поземлен имот, целият с площ от 521 кв.м., представляващ ПИ *** по одобрена кадастрална карта на град Ш..

На основание чл. 151 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ от Р. Р. Р. сума в размер на 314 827,12 лв.:

• сума в общ размер на 29 880 лв., представляваща лични вноски, ведно с начислените лихви, по сметка в лева в „У.К. Б." АД с титуляр Р. Р. Р., налична по банкова сметка към края на проверявания период;

• сума в общ размер на 44 154,55 лв., представляваща лични вноски, ведно с начислените лихви, по сметка в лева в „У.К. Б." АД с титуляр Р. Р. Р., налична по банкова сметка към края на проверявания период;

• сума в общ размер на 76 300 лв., представляваща допълнителни парични вноски в „Т." ЕООД през 2013 г., невъзстановени към края на проверявания период;

-сума в общ размер на 23 000 лв., представляваща допълнителни парични вноски в „Т." ЕООД през 2014 г., невъзстановени към края на проверявания период;

• сума в общ размер на 9 900 лв., представляваща допълнителни парични вноски в „Т." ЕООД през 2015 г., невъзстановени към края на проверявания период;

• сума в общ размер на 108 200 лв., представляваща допълнителни парични вноски в „Т." ЕООД през 2016 г., невъзстановени към края на проверявания период;

сума в общ размер на 23 392,57 лв., представляваща допълнителни парични вноски в „Т." ЕООД през 2017 г., невъзстановени към края на проверявания период.

На основание чл. 151 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ от Д. Н. Х. сума в размер на 69 511,52 лв.:

• сума в общ размер на 7 200,24 лв., представляваща лични вноски, ведно с начислените лихви, по сметка в лева в "У.К. Б." АД с титуляр Д. Н. Х., непреобразувана в друго имущество, налична по банкова сметка към края на проверявания период.

• сума в общ размер на 61 333,36 лв., представляваща лични вноски по сметка в лева в "У.К. Б." АД с титуляр Д. Н. Х., непреобразувана в друго имущество, налична по банкова сметка към края на проверявания период;

• сума в общ размер на 977,92 лв., представляваща лични вноски по сметка в лева в "У.К. Б." АД с титуляр Д. Н. Х., непреобразувана в друго имущество, налична по банкова сметка към края на проверявания период.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и задължителната съдебна практика.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че Варненският апелативен съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, във връзка с т. 1 ГПК.

Касаторът поставя следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд при извеждане на решаващите фактически и правни изводи да обсъди в мотивите към решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните и да изследва всички релевантни факти в тяхната взаимовръзка?

Твърди се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с константната и задължителната практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове, в т. ч.: Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; решение № 117 от 27.02.2025 г. по гр. д. № 1408/2024 г.; решение № 50129 от 09.01.2024 г. по гр. д. № 3737/2020 г. на ВКС; решение № 83 от 23.06.2015 г. по т. д. № 1940/2014 г. на ВКС; решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г. на ВКС; решение № 169 от 02.10.2017 г. по т. д. № 1672/2016 г. на ВКС.

2. Задължен ли е съдът при преценка на показанията на свидетел /близък роднина на страна по делото/ да подходи със засилена критичност, с оглед на неговата заинтересованост от изхода на спора, както и да изложи подробни мотиви поради какви причини кредитира показанията му, да посочи с кое конкретно писмено доказателство по делото кореспондират неговите показания и да изложи мотиви дали тези показания се подкрепят или противоречат на отговора на исковата молба? Длъжен ли е и да анализира тези показания е оглед на тяхното съответствие с житейската логика, с твърденията в отговора на исковата молба и с оглед на всички други доказателства по делото в тяхната съвкупност, включително такива, изходящи от свидетеля и страната, която го е ангажирала, имащи достоверна дата за трети лица преди образуване на настоящото производство, доколкото са представени в хода на данъчна проверка и в административното производство по ЗОНПИ?

Сочи се противоречие с решение № 136 от 10.03.2025 г. по гр. д. № 2981/2024 г. на ВКС; решение №136 от 30.10.2020 г. по гр. д. №4746/2019 г. на III г. о. на ВКС; решение № 50095 от 03.04.2024 г. по т. д. № 1318/2022 г. на ВКС.

3. При твърдения за получени дарения от роднини, особено в случаите на такива необичайни по своя размер, длъжен ли е съдът в производството по чл. 153 от ЗОНПИ да изследва финансовите възможности на дарителите, включително да анализира техните приходи и разходи и спестявания по банкови сметки?

Сочи се противоречие с решение № 50130 от 18.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на ВКС; решение № 157 от 12.02.2021 г. по гр. д. № 271/2020 г. на ВКС; решение № 230 от 21.01.2019 г. по гр. д. № 4371/2017 г. на ВКС

4. Представляват ли „имущество“ и следва ли като такова да намерят отражение в анализа за определяне размера на несъответствието вземанията, произтичащи от предоставени заеми и допълнителни парични вноски по чл. 134 от ТЗ?

Сочи се противоречие с мотивите на ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и на ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС.

Касаторът се позовава и на определения, постановени по гр. д. № 4142/2024 г. и по гр. дело № 2887/2024 г., и двете по описа на ВКС, с които са допуснати въззивни съдебни решения на касационно обжалване по същия въпрос.

5. Представляват ли разход и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на нетния доход по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ внесените суми по банкови сметки, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?

Сочи се решение № 97/18.05.2018 г., постановено по гр. дело № 3224/2017 г. на ВКС.

Според касатора е налице и основанието по чл. 280, ал. 1. т. 3 от ГПК, тъй като с обжалваното решение ВАпС се е произнесъл по следните въпроси, обосновали, според него, решаващата воля на Варненски апелативен съд, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, а именно:

1. Предвид разпоредбите на чл. 133, ал. 1 и чл. 137, ал. 1, т. 3 от ТЗ допустимо ли е авансово разпределяне на дивидент, без да е взето решение за това?

2. Допустимо ли е да се приеме за доказано авансово разпределяне на дивидент през проверявания период въз основа на протокол от общо събрание, без достоверна дата за трети лица, чието съдържание е в явно противоречие с публикуваните в Търговския регистър годишни финансови отчети на дружеството и протокол от общо събрание?

3. Допустимо ли е, при условията на пълно и главно доказване, да се приеме за безспорно установено получаването в рамките на проверявания период на средства по дарение, обявени в годишна данъчна декларация, подадена след края на проверявания период, при липса на данни за точната дата на предоставяне на средствата, например превод по банков път и съществуването на забрана за разплащания в брои на стойност над 10 000 лв.?

Касаторът счита, че е налице и самостоятелно основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 от ГПК, установимо пряко от мотивите на въззивния съдебен акт. Твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно поради необоснованост, тъй като е постановено в нарушение на правилата на формалната логика при очевидно логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на съдебния акт и направените въз основа на тях фактически изводи, както и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отсъствие на анализ на събраните по делото доказателства и на фактически констатации по релевантни за спора обстоятелства, с което е нарушен принципът на чл. 12 от ГПК, вр. чл. 121 от Конституцията.

По така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответниците Р. Р. Р. и Д. Н. Х., представлявани от Адвокатско дружество „К. А." чрез адвокат К. К., в който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски в производството.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в съответната му част, ВКС съобрази следното:

С постановения от него съдебен акт въззивният съд е приел, че в исковата молба се твърди, че ответникът Р. Р. Р. по досъдебно производство № 121/2016 г. по описа на сектор „ПИП“ при ОД на МВР гр. Добрич е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 2 и вр. чл. 26, ал. 1 от НК, което попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 17 от ЗОНПИ.

Съдът е констатирал, че с протокол № ТД 04ВА/УВ-9733/12.07.2018 г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Р. Р. Р.; че проверката е обхващала периода от 12.07.2008 г. до 12.07.2018 г.; че с решение №434/26.02.2020 г. на КПКОНПИ е прието да се внесе искане за образуване на производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество; че в тази връзка на основание чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ е предявен иск от КОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество от Р. Р. Р. и Д. Н. Х. на обща стойност 753 294,74 лв.

Съдът е посочил какви са наведените възражения в срока по чл. 131 ГПК от ответниците Р. Р. Р. и Д. Н. Х. в постъпилия от тях писмен отговор.

Въззивният съд е констатирал, че предявените искове са с правно основание чл. 153 ЗОНПИ, имащи за предмет реализиране на регламентираното в този закон потестативно право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество като е обсъдил и предпоставките за уважаване на исковите претенции: - проверяваното лице да е привлечено през проверявания период като обвиняем за престъпление по някой от изчерпателно изброени в закона фактически състави на НК или по отношение на него да е налице някоя от другите хипотези, предвидени в чл. 108, ал. 2-ал. 6 ЗОНПИ; - да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, а именно несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващо 150 000 лв. за целия проверяван период; - въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото през този период от проверяваното лице и свързаните с него лица по чл. 142, чл. 144 и чл. 145 ЗОНПИ имущество е от незаконен източник.

Въззивният съд е посочил, че спор за наличието на първата предпоставка не е налице, доколкото с приложеното по делото постановление за привличане на обвиняем се установява, че ответникът Р. Р. Р. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 2 и вр. с ал. 26, ал. 1 от НК, което попада в състава на чл. 108, ал. 1, т. 17 от ЗОНПИ.

Основните спорни въпроси според въззивната инстанция са относно това налице ли е втората предпоставка за уважаване на предявените искове, а именно - налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на чл. 107, ал. 2 вр. §1, т. 3 от ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от ответниците имущество, за което не е доказан законен източник на средствата и в частност как следва да бъде направен икономическият анализ, въз основа на който да бъде изведен извод за размера на несъответствието, в т.ч. по конкретни пера, формиращи нетния доход, както и по произхода на средствата, с които е придобито притежаваното имущество.

Съдът се е позовал на дадените задължителни разрешения с ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Получените от проверяваното лице и свързаните лица парични средства с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. За направата на преценката за това налице ли е несъответствие по см. на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ на първо място следва да бъде направен извод за наличното в края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с тълкувателния акт разрешения и само ако между наличното в края на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период е налице превишение в размер над 150 000 лева, то при отчитане на доказаните законни доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито.

Въззивният съд е посочил, че едва след направата на извод за увеличение на имуществената сфера на проверяваното лице и свързаните с него лица в размер над посочения минимум, съдът следва да извърши и съпоставка с нетния доход на лицата, изчислен съобразно разпоредбата на § 1, т. 8 вр. т. 2 и т. 9 от ДР на ЗОНПИ - доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, както и че изтеглените от банковите сметки суми, за които не е доказано за какво точно са потребени, не следва да участват при изчисленията на нетния доход; че в тези изчисления не се включват и направените разходи за придобиване на наличното в края на проверявания период имущество, тъй като придобивната стойност на последното се отчита при съпоставката по § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ; че само по отношение на имущество, което е придобито и отчуждено през проверявания период стойността на придобиването му и стойността към момента на отчуждаването му, изчислени по правилото на чл. 148 ЗОНПИ, ще имат значение за формиране на нетния доход

По наведените от КОНПИ във въззивната жалба възражения, касаещи включената като начално салдо сума от 400 000 лв., въззивният съд е приел същите за неоснователни като е изложил следните съображения: освен приложена нотариално заверена декларация от свидетелите Р. Р. А. и Ц. К.а А.а, в която те декларират, че кредитът от 400 000 лева, изтеглен от „У.К. Б.“ АД, е бил предназначен изцяло за ответника, по делото е приложен и самият договор за кредит, от който се установява, че солидарен длъжник по кредита е Р. Р.; в декларацията си, както и в дадените пред съда показания Ц. А.а е посочила, че е предоставяла суми от кредита за покупка на дворно място за къща, както и заеми, като за част от заетите суми са съставяни договори /за сумата от 60 000 лв./, а за други дадени суми – не; и двамата свидетели А.и са категорични, че кредитът от 400 000 лева е бил върнат изцяло предсрочно от Ц. А.а; възраженията, че е налице неправилно включване на сумата от 60 000 лв. два пъти в източниците на финансиране за процесния период не намират основанието си, тъй като е видно, че сумата от 400 000 лв. е включена еднократно от вещото лице.

Въз основа на горното въззивният съд е стигнал до извода, че ответникът Р. има начално салдо от 400 000 лв., които средства са му предоставени от майка му Ц. А.а - кредитополучател по банков кредит № ***/12.11.2007 г., сключен с „У.К. Б.“ АД, която сума макар и да е получена от нея еднократно на 15.11.2007 г., е предоставена цялата на ответника за стартиране на неговия бизнес, поради което получените от ответника средства от 400 000 лв., безспорно от законен източник, следва да бъда приети като приход за проверявания период.

Въззивният съд е обсъдил възраженията на КОНПИ, че не следва да бъдат приети за доказани обстоятелствата за дарените от дядото на ответника К. М. 15 000 лв., както и за дарените от бащата на ответника 20 000 лв., като е приел същите за неоснователни. Съдът се е обосновал с това, че от показанията на свидетелката Ц. А.а, както и от подадената от К. М. декларация, нотариално заверена и предоставена на КОНПИ в хода на проверката, се установява, че сума от по 15 000 лв. е дадена от К. М. - баща на св. А.а, на неговите внуци - Р. и брат му, като дарение, което е следвало да компенсира това, че след смъртта на бабата на Р., наследствен имот е дарен на племенник на свидетелката А.а - братовчед на ответника Р.; че доказателства за такава дарствена сделка се установяват от приложената справка на л. 1142 от делото /том 4/, както и са видни извършени прехвърлителни сделки от дарителя К. М. като продавач. Съдът е стигнал до извода, че сумата от 15 000 лв. също следва да бъде включена като приход.

Въззивният съд е обосновал същия извод и относно дарената от Р. Р. - баща на ответника, сума от 20 000 лв. през процесния период. Съдът е приел, че от свидетелските показания на Р. Р. се установява произходът на средствата на бащата (получени 20 брутни заплати при пенсиониране и стопанска дейност), а от приложената на л. 1248 от т. 4 от делото справка - данни за осигуряване на Р. Р. се установява, че действително лицето е било държавен служител в системата на МВР или военнослужещ, като ноторно, според въззивния съд, е че тази категория лица получават 20 работни заплати при пенсионирането си. Съдът е приел, че доколкото осигуровките към Централното ведомство са до май 2010 г., именно към този момент дарителят е получил сочените от него заплати при пенсиониране.

С оглед така изложените от него мотиви въззивният съд е приел за неоснователни възраженията на КОНПИ за липса на средства за извършване на дарение с посочените суми от дарителите Р. Р. и К. М. в полза на ответника.

Според въззивния съд установени чрез свидетелските показания на св. Р. и А.а са и обстоятелствата, че за раждането на първото дете на Р. и за кръщенето, както и за всеки рожден ден на детето са дарявали пари, като за първите два повода на родителите (Р. Р. и Д. Х.) са дадени от бабата и дядото 5 000 лв. и 5 000 евро. Предвид твърденията на ответника, че общо 4 790 лв. са дадени за рождените дни на детето през 2013 г. и 2014 г., то посочената сума следва да бъде призната като приход.

Относно възражението на КОНПИ, че сума в размер на 56 400 лв., както и сума от 38 000 лв. не са дарени от майката на Д. Х. - А. Х., съдът е приел следното: писмени доказателства за извършените през 2018 и 2015/2016 г. дарствени сделки са годишна данъчна декларация за 2018 г., подадена от Д. Х., както и счетоводните сметки на фирмата и същите са в синхрон със свидетелските показания на А. Д. (брат на ответницата Д. Х.) и С. Д.а (съпруга на А. Д.), от които се установява, че през 2015/2016 година майката на Д. Х. е дарила на Д. Х. сумата от 20 000 евро и през 2018 г. - 30 000 евро.

Съдът е посочил, че свидетелите са споделили, че дарението е вследствие на уговорка в семейството недвижимите имоти в гр. С. на А. Д. Х., майка на Д. Х., да останат на брат й А. Д.; че за да бъде компенсирана ответницата за имотите, които ще бъдат получени от брат й, ще й бъде заплатена сумата от 100 000 лв. Макар показанията на свидетелите да не са въз основа на лични и непосредствени възприятия относно даване на сумата, тъй като както дарителката, така ответницата са споделили на св. Д. за даването на посочените суми, съдът е приел тези показания за достоверни. Освен това съдът се е мотивирал, че сумата от 38 000 лв. е записана и в счетоводните сметки на фирмата „Т.“ ЕООД 499/2, където е посочено, че сумата е внесена 2017 г. от Д. Х. и представлява получени от майка й средства. Съдът е достигнал до извода, че посочените суми от 56 400 лв. и 38 000 лв. следва да бъдат признати за приход на ответниците.

Според въззивния съд от ангажираните по делото писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице се установява, че за закупуването на лек автомобил * “*”, рег.№ *** са ползвани средства на Ц. А.а, преведени по банков път, съответно осчетоводени в „Т.“ ЕООД, които средства възлизат в размер на 66 870,99 лв., поради което те също следва да бъдат приети като законни източници на придобиване на приходи. Съдът е приел за неоснователни възраженията, че дарителят Ц. А.а не е разполагала със средства, като е обосновал извода си с приложените данъчни декларации и множеството получени от А.а кредити, позволяващи й извършване на дарствени сделки.

Съдът е кредитирал заключението на съдебно-икономическата и допълнителната съдебно-икономическа експертиза относно наличието и размера на неразпределената печалба на дружествата „Б.“ ЕООД и „Т.“ ЕООД. за целия проверяван период - 373 045,48 лв. след облагане с данък за „Б.“ ЕООД и 23 582,02 лв. за „Т.“ ЕООД. Съдът е посочил, че е представен протокол на едноличния собственик на капитала на „Б.“ ЕООД - ответникът Р. с дата 30.04.2019 г., от който е видно, че са взети решения за разпределяне на дивидент в размер на 370 000 лева, от който да бъдат прихванати усвоените в периода 01.01.2015 г.-31.12.2018 г. аванси в общ размер на 282 000 лева.

Съдът е приел, че авансите са усвоени през проверявания период, което се установява от записванията в счетоводните сметки на „Т.“ ЕООД, в които е отбелязано внесени суми от ответника като авансово взет дивидент от разпределение на печалбата на „Т.“ ЕООД. Относно законосъобразността или не на авансово усвоените средства, предхождащи разпределянето на дивидента, каквито възражения са наведени в жалбата, съдът е счел, че това не може да бъде аргумент приходът да не бъде зачетен, тъй като възможността тези действия да са реализирани в нарушение на законовите правила не може да рефлектира върху факта на придобиването на сумата, а единствено може да е основание за търсене на отговорност и евентуално налагане на санкция по съответния закон.

Въззивният съд е обсъдил възраженията на КОНПИ във въззивната жалба, че като разходи следва да бъдат приети сумата от 238 605 лв.- внесени и впоследствие изтеглени от ответниците суми по техни банкови сметки, както и сумата от 9 000 лв.- преведени на два транша на Ц. А.а от ответницата Х..

По отношение на първата сума, представляваща сбор от суми, внесени и изтеглени по банкови сметки на ответниците в рамките на проверявания период, съдът е приел възражението за неоснователно като се е позовал на приетото в ТР № 4/2021 г. разрешение, че изтеглените от банковите сметки суми, за които не е доказано за какво точно са потребени, не следва да участват при изчисленията на нетния доход и че в конкретния случай не е установено основанието, на което са изтеглени сумите, безспорно същите са неналични, поради което и обстоятелството, че същите са преминали през сметките на ответниците не е основание да бъдат начислявани нито като приход, нито като разход, респективно да участват при формиране на нетния доход.

Относно сумата от 9 000 лв. въззивният съд е приел, че същата е неналична по сметка на ответницата Х. като доказателства за предоставяне на посочената сума в заем от А.а на ответницата няма, поради което според въззивния съд тази сума следва да се отчете като разход.

Предвид изложеното и при формиране на нетния доход съобразно правилата, заложени в разпоредбите на ДР на ЗОНПИ, съдът е намерил, че следва да бъде формиран нетен доход съобразно изготвеното и прието от съда в о. с. з. на 31.01.2024 г. заключение на вещото лице, като корекция бъде извършена само в разходната част, а именно: следва да бъде приет размер на сумата, формирана от доходите, приходите и източниците на финансиране – 1 077 297,32 лв., размерът на обичайните и извънредните разходи следва да бъде определен на 122 917,67 лв. /с приемане на разход и за сумата от 9 000 лв.- от ответницата Х. към Ц. А.а/ като по този начин размерът на нетния доход на ответниците за периода 12.07.2008 г. до 12.07.2018 г., формиран като разликата между приходите и разходите, се определя на 954 379,65 лв.

Съдът е посочил, че имуществото на ответниците към края на проверявания период възлиза на 551 615,64 лв. съобразно приетото заключение на вещото лице.

Възраженията на КОНПИ във въззивната жалба, че към имуществото следва да бъдат включени и внесените от Р. Р. допълнителни парични вноски в „Т.“ ЕООД в размер на 400 717 лв., са приети от съда за неоснователни. Изложени са съображения, че внесената сума в посочения размер не се намира в патримониума на ответниците, неналична е, а съгласно задължителните постановки на ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив; получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ; че по аргумент от приетото в този тълкувателен акт непогасените вземания по предоставени от проверяваното лице заеми в полза на трети лица не съставляват налично имущество, което да подлежи на отнемане, респ. да участват като такова в определяне на несъответствието; че същото важи и за направените от проверявания и съпругата му допълнителни парични вноски по чл. 134 ТЗ; че по своята правна същност допълнителните парични вноски са особен вид заем, кредитиране на дружеството, което се отразява като задължение на дружеството в баланса му, но не и в капитала му; че срещу тези суми внеслият ги съдружник не придобива нови дялове, а само правото предоставената сума да му бъде възстановена; че както предоставените суми по сключени договори за заем, така и внесените допълнителни парични вноски, следва да бъдат разглеждани единствено като направен от проверяваното лице разход, но не и като наличен актив, подлежащ на отнемане; че такъв ще бъде единствено върнатата заета сума и то при условие, че е налична в неговия патримониум в края на проверявания период.

С оглед тези съображения въззивният съд е приел, че сумата от 400 717 лв. не може да бъде включена като налично в края на проверявания период имущество, както и сумата от 17 600 лв. вноска от ответника Р. в „Т.“ ЕООД.

С оглед изложеното съдът е формирал извод, че имуществото на ответниците в края на проверявания период възлиза на 534 015,64 лв.

Според въззивния съд безспорно се установява, че в края на проверявания период имуществото на ответниците е намаляло в сравнение с имуществото в началото на периода с 420 364,01 лв. /954 379,65 лв. - 534 015,64 лв. - налице е съответствие в посочения размер/.

Съдът е посочил, че целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него, а такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период; в случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то няма обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.

В настоящото производство според въззивния съд не се установява увеличение на имуществото в края на периода, поради което същият е приел, че предявеният иск от КОНПИ за отнемане на имуществото, предмет на въззивната жалба, е неоснователен и решението на ОС-Добрич в горния смисъл следва да бъде потвърдено.

По допускане на касационното обжалване настоящата касационна инстанция съобрази следното:

За да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното съдебно решение при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК, респ. – предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК.

В настоящото производство по селектиране на касационната жалба съдебният състав не установява твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивния съдебен акт – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съгласно трайно установената практика на ВКС, очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилността на акта, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните, без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, без обсъждане и изследване на доказателствата и тяхното съдържание. Такъв особено тежък и очевиден порок в случая не се констатира.

Що се отнася до поставените от касатора въпроси в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:

Първите два въпроса на касатора са взаимосвързани и се свеждат до задълженията на въззивния съд като инстанция по същество да обсъди в мотивите си всички доказателства, доводи и възражения на страните, прилагайки при необходимост и разпоредбата на чл. 172 ГПК. Така формулиран и уточнен въпросът е процесуалноправен и като такъв е относим за всяко едно съдебно производство. По въпроса е налице многобройна съдебна практика като обжалваното въззивно съдебно решение следва да се допусне на касационно обжалване по този въпрос за проверка на съответствието му с тази практика.

Поставеният от касатора въпрос дали вземанията на проверяваното лице, произтичащи от предоставени заеми и допълнителни парични вноски по чл. 134 от ТЗ, представляват имущество по смисъла на ЗОНПИ и следва ли като такова да намерят отражение в анализа за определяне размера на несъответствието, е обуславящ правните изводи на въззивният съд, тъй като същият категорично е приел, че сумата от 400 717 лв., внесена от Р. Р. като допълнителни парични вноски в „Т.“ ЕООД и сумата от 17 600 лв. - вноска от ответника Р. в „Б.“ ЕООД, следва да бъдат разглеждани единствено като неналичен актив, подлежащ на отнемане. При тези мотиви, с които исковете са отхвърлени, а първоинстанционното решение – потвърдено, повдигнатият въпрос е обуславящ. При установената обща предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, е налице и допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Като е приел да не са имущество в смисъла по § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ вземанията, които според твърденията на Комисията в обстоятелствената част на исковата молба са възникнали от извършени от първия ответник през изследвания период допълнителни парични вноски в „Т.“ ЕООД и „Б.“ ЕООД, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с положителния отговор на този въпрос, даден в практиката на Върховния касационен съд - решение № 283/28.05.2025 г. по гр. д. № 2758/2024 г. IV-то г. о., решение № 587/16.10.2025 г. по гр. д. № 2887/2024 г., III-то г. о. и решение № 667/06.11.2025 г. по гр. д. № 4142/2024 г., III-то г. о.

Що се отнася до поставените от касатора въпроси, обосновани с основанието за допускане на въззивното съдебно решение на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да се отбележи, че въпросите са от фактологическо естество и спрямо тях не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се изследва наличието на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросите да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, още повече, че в конкретния случай касаторът не сочи съдебна практика, плод на неточно тълкуване или нуждаеща се от осъвременяване такава, предвид настъпили законодателни или обществено-икономически промени, както и след като по същите причини нормите, намерили приложение по конкретния казус, не са и не могат да бъдат третирани като непълни, неясни или противоречиви.

Въз основа на изложеното, съдебният състав приема, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд при извеждане на решаващите фактически и правни изводи да обсъди в мотивите си всички доказателства, доводи и възражения на страните, прилагайки при необходимост и разпоредбата на чл. 172 ГПК?

2. Представляват ли „имущество“ и следва ли като такова да намерят отражение в анализа за определяне размера на несъответствието вземанията, произтичащи от предоставени заеми и допълнителни парични вноски по чл. 134 от ТЗ, които не са погасени преди края на проверявания период?

Касаторът КОНПИ не дължи авансово внасяне на държавна такса (чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ).

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение