Определение № 2530 от 23.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4182/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Добрич, представлявана от кмета Й. Й., против въззивно решение № 173/14.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 54/2023 г. на Окръжен съд - Добрич, с което е потвърдено решение № 1050/10.11.2022 г. по гр. д. № 1691/2022 г. на Районен съд - Добрич в частта, с която Община Добрич е осъдена да заплати солидарно с „Водоснабдяване и канализация - Добрич“ АД на „Антекс Електроник“ ЕООД сумата от 7606,06 лева, представляваща обезщетение за забава през периода от 20.09.2019 г. до 21.05.2020 г. при заплащането на причинените имуществени вреди, вследствие на наводняването на 20.09.2019 г., на имот с идентификатор № 72624.607.886.3.13 по кадастралната карта на гр. Добрич, представляващ подземен паркинг с площ от 89,84 кв.м, намиращ се в гр. Добрич, ул. "Димитър Списаревски" № 10, ет. 1, предизвикано от бездействието на ответниците във връзка с изграждането, поддържането и ремонта на уличната канализация, като са причинени вреди на вещи на ищцовото дружество на стойност от 111 762,20 лева, което е установено с влязло в сила решение по гр. д. № 302/2020 г. на Окръжен съд - Добрич и са присъдени съдебно-деловодни разноски. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния правен въпрос: „Кой следва да носи отговорност за причинени вреди от неизправност на канализационна система?“. Сочи, че по въпроса не е налице практика на ВКС и същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба „Антекс Електроник“ ЕООД, чрез адв. Д. Д., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. По делото е установено, че с влязло в сила на 11.05.2022 г. решение № 260123/23.12.2020 г. по гр. д. № 302/2020 г. на Окръжен съд - Добрич, потвърдено с решение от 11.06.2021 г. по в. гр. д. № 173/2021 г. на Апелативен съд - Варна, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 201/11.05.2022 г. по гр. д. № 4576/2021 г. на ВКС ответниците по настоящото дело Община Добрич и „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД са осъдени да заплатят солидарно на ищеца „Антекс Електроник“ ЕООД сумата от 111 762,40 лв., съставляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от увреждането на множество движими вещи на дружеството вследствие наводняване на дата 20.09.2019 г. на имот с идентификатор 72624.607.886.3.13 по кадастралната карта на гр. Добрич, представляващ подземен паркинг с площ от 89,84 кв.м., намиращ се в гр. Добрич, ул. "Димитър Списаревски" № 10, ет. 1, предизвикано от бездействието на ответниците във връзка с изграждането, поддържането и ремонта на уличната канализация, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 21.05.2020 г. до окончателното й изплащане. Въззивният съд е приел, че настоящите искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими поради това, че силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 302/2020 г. на ДОС не се разпростира върху вземането за обезщетение за забавено плащане на главницата от 111 762,40 лв. за процесния период от датата на увреждането 20.09.2019 г. до датата на предявяване на исковете по гр. д. № 302/2020 г. на Окръжен съд - Добрич – 21.05.2020 г. Същите се основателни защото, съществуването на главното вземане обуславя основателност и на исковете за присъждане на акцесорното вземане за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата. Неправилно е становището на ответника Община Добрич,че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, която изисква при неопределен падеж на главното задължение да се отправи покана до длъжника за плащане на главницата,за да изпадне същият в забава. В случая е налице хипотезата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, доколкото отговорността на възложителя Община Добрич по чл.49 ЗЗД е функционално обусловена от отговорността на преките причинители на вредата /работници/служители при възложителя/ по чл. 45 ЗЗД. Възложителят отговаря при същите условия, при които и прекият причинител, на когото е била възложена работата, от която са произтекли вредите. Поради това с оглед императивната норма на чл. 84, ал. 3 ЗЗД законната лихва върху обезщетението за непозволено увреждане се дължи от датата на увреждането, а не от получаването на покана за плащане на обезщетение за непозволено увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана от датата на увреждането, т. е. в случая обезщетението за забавено плащане е дължимо от датата 20.09.2019 г. до крайната дата на процесния период 21.05.2020 г. върху главницата от 111 762,40 лв. ,което е в размер на претендираната сума от 7606,06 лв. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В случая не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Поставеният въпрос не отговаря на критерия за общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът дали Общината следва да носи отговорност за причинени вреди от неизправност на канализационна система е решен между страните с влязло в сила решение. Основателността на исковете относно главното вземане за обезщетение от непозволено увреждане, причинено от бездействие на работници/служители при двете ответни дружества, не подлежат на ново обсъждане в рамките на настоящото производство за присъждане на лихви върху главницата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Предвид липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос не следва да се обсъжда наличието на поддържаното от касатора специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответната страна по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.