Определение № 179 от 10.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 973/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Национална агенция за приходите, със седалище [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1277 от 11.07.2012 год., по т.д.№ 3574/2011 год., с което е потвърдено решение № 103 от 03.08.2011 год., по т.д.№ 30/2011 год. на Софийски окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора, в качеството му на ищец, срещу [фирма] – в несъстоятелност, със седалище [населено място] и Лидия В. П. обективно съединени искове по чл. 647, ал.1, т.3 ТЗ и по чл.537, ал.2 ГПК за обявяване недействителността по отношение кредиторите на несъстоятелността на договор за покупко- продажба от 06.10.2008 год. на описаните в същия недвижими имоти- апартамент, ателие и паркомясто, сключен с нотариален акт № 99,том ІV, рег.№ 138997, дело № 675 /2008 год. на нотариус В. В., с рег. № 268 на КЧН и с район на действие Софийски районен съд. Приложното поле на касационния контрол е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като твърдението на касатора е, че обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е постановено в противоречие със създадената по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на ВКС. Настоящият състав на ВКС, като взе предвид обстоятелството, че с определение от 11.06.2013 год., по конст.дело № 12/2013 год. К. съд на Република България е допуснал до разглеждане по същество отправеното до него искане на ОС на ТК на ВКС за установяване противоконституционност на § 14, ал.1 от ЗР на ЗИД на ТЗ/ обнародван в ДВ бр.20/28.02.2013 год./, в частта „и исковите производства за попълване масата на несъстоятелността”; на § 14, ал.2 и на § 15 от същите ЗР на ЗИД на ТЗ, както и че разпоредбата на § 14, ал.1 от ЗР на ЗИД на ТЗ е приложима и към настоящето дело, с предмет искови претенции, основани на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, намира, че в случая предпоставките на чл.229, ал.1, т.6 ГПК са налице, поради което