Определение № 412 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1174/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 10.07.2012г. по гр.д.№321/2012г. на ОС Благоевград, с което е уважен иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Жалбоподателите Р. С. С., Л. Д. С. и С. Д. С. чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд е недопустимо. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е обявил за относително недействителен договор, с който са извършени две дарения - от дарителите С. Д. и Л. Д., всяко с данъчна оценка по 4970,30 лева. Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба на 14.08.2012г. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че производството по жалбата е недопустимо. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ изм. ДВ.в. бр.100/2010г., в сила от 21.12.2010г./ предвижда, че решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева не подлежат на касационен контрол. Тъй като в случая цената на всеки един от обективно съединените искове е под 5000лева / а именно 4 970,30 лева определена на основание чл.69, ал.1, т.4 ГПК/, то касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. Предвид изложените съображения, съдът